Определение № 835 от 14.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 835 гр. София, 14.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно частно наказателно дело № 20251100601345 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във връзка с ал. 6 от НПК.

Образувано е по постъпил в СГС, чрез СРС, въззивен частен протест от 12.11.2024г, изходящ от прокурор при СРП. С него се атакува Определение № 3864 на СРС от 03.10.2024г. постановено по ЧНД № 12461/2024г. по описа на СРС, НО, 135 състав. С първоинстанционния съдебен акт е изцяло отменено постановление от 04.07.2024г. на СРП / л. 93 от ДП/, с който прокурорски акт наказателното производство, водено за престъпление по член 206, ал. 1 от НК, е прекратено на правно основание член 243, ал. 1, във връзка с член 24, ал. 1, т.

1 от НПК.

В частния въззивен протест са изложени твърдения, че съдебният акт на СРС е неправилен и незаконосъобразен като се иска от въззивната инстанция да го отмени и същевременно да потвърди прекратителното постановление на СРП. Акцент е поставен и върху довода, че извършеното разследване е пълно, обективно, всестранно и законосъобразно, а в него са събрани всички възможни доказателства и доказателствени средства. Допълнено е, че фактическата обстановка по делото е разкрита изцяло, а същата води до единствен възможен извод на липса на извършено престъпление.

Прокуратурата счита, също така, че изтъкнатите дефицити от стадия разследване, възприети като такива от първостепенния съд, а именно неназначаване на съдебно

- оценителна експертиза с предмет инкриминираните вещи и неизследване на обичайните практики на юридическото лице, собственост на свидетеля Б., са безпредметни и процесуално излишни. Аргументира се с обстоятелството, че те не биха променили крайния правен извод в постановлението.

От правна страна, представителят на държавното обвинение поддържа аргументите си, изложени в своя акт, а именно, че случаят обхваща изчистена 1 хипотеза на гражданско-правни отношения и по – конкретно право на задържане по член 375 от Търговския закон от страна на търговец, св. И.Р.Б..

По отношение на активната процесуална легитимация и правния интерес от протестиране, то СГС намира, че е сезиран от субект с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалване. В този смисъл протестът е ДОПУСТИМ, а след проверка на първоинстанционния съдебния акт и приложените по досъдебното производство материали настоящият въззивен съдебен състав го намира и за ОСНОВАТЕЛЕН, мотиви за което са изложени по – долу.

След запознаване с материалите по делото, оспорваното определение и досъдебното производство, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка, припокриваща се с първоначално възприетата от СРП и имплицитно потвърдена от първостепенния съд, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство № 1879/2022г. по описа на 03 РУ СДВР - МВР, пр.пр. № 35475/2022г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП / том 1, л. 1 от ДП/ по реда на чл. 212, ал. 1 НПК за престъпление, субсумиращо се под състав на престъпление по член 206, ал.1 от НК, а именно за това, че през месец юли 2022г. в град София, незаконно са присвоени чужди движими вещи, собственост на Р. И. А. – А., които вещи са били владени на основание сключен договор за превоз между Р. И. А. – А. и юридическо лице „ Балкан Мувърс“. Не са събрани достатъчно доказателства, водещи до привличане на лица в процесуалното качество на обвиняеми.

В хода на досъдебното производство са извършени редица действия по разследване и други процесуални действия, сред които, но не ограничени до неколкократни разпити в различни времеви периоди в качеството на свидетели на всички имащи отношение към предмета на разследване лица, а именно пострадалата Р. И. А. – А., св. И.Р.Б. / разпитан двукратно/ и св. В.С.И..

Приобщени са и писмени доказателства и доказателствени средства, сред които справки и товарителница, касаещи дейността на юридическо лице „ Балкан Мувърс“, собственост на Б.. Въззивният съд намира за нужно да отбележи, както е посочило и държавното обвинение, че пострадалото лице Р.

А. в хода на разследване многократно е търсено и призовавано, в това число по телефон, за участие в разнородни действия по разследване и други процесуални действия – оглед на вещите, твърдени за предмет на обсебване, разпит в качеството на свидетел. Последната, видно от приложените по делото докладни записки, не се е явила и не е представила доказателства за наличие на основателна причина за това.

Също така, и въззивният съд счита, че вещите, предмет на евентуално обсебване са върнати на пострадалата от Б., видно от констативен протокол от 2

15.05.2024г. на разследващ полицай / л. 64 от ДП/. Това обстоятелство не се оспорва и от пострадалото лице пред първостепенния съд.

От правна страна, контролиращата инстанция не се съгласява с изводите на СРС за евентуално извършено престъпление по член 206, ал.1 от НК и необходимост от назначаване на експертизи. Съдът счита, че спорът обхваща хипотеза на неуредени гражданско – правни отношения, претенции по които пострадалата следва да претендира пред гражданския съд, а не чрез органите на наказателна репресия. Първостепенният съд е приел, че „ отказът за връщане на вещите, предмет на престъплението, е манифестация на присвоителното намерение“ от страна на Б.. СГС намира този извод за неправилен, а отказът за връщане на багажа на Р. А. до изплащане на претендираната от Б. сума – за законосъобразен. Облигационното правоотношение под формата на устен договор за превоз на товар от Германия до София, България е доказано безспорно по делото, както и плащането на сумата от седем хиляди евро от пострадалата на сочения от нея за извършител.

Б. е престирал по този договор, като е извършил три курса с камион по уговорения маршрут и е съхранил багажа от последния курс във фирмен склад причина, свързана с Р. А., тъй като тя не ги е приела. По тези престации между страните е възникнал спор за допълнителна сума, за която страните спорят, и правомерно търговецът е упражнил правото си на задържане по член 375 от ТЗ. За липса на своене, на намерение за ползване на вещта като своя и съответно престъпление по член 206 от НК сочат и изявленията във всеки разпит като свидетел на Б., който потвърждава, че вещите се намират в ползван от него склад на адрес град София, улица „ Кукуш “ № 1- 14, където могат да бъдат огледани. Б. също така всеки път е информирал добросъвестно за готовността си незабавно да ги предаде след плащане на допълнително възнаграждение за осъществения от него трети курс от Федерална Република Германия до Република България.

В определението си СРС е счел, че разследването е непълно, тъй като не е изяснено дали върнатите от сочения за извършител вещи на пострадалата съвпадат изцяло с тези, които са приети в Германия и доставени в София, България. При липса на договор с писмена форма и приемо – предавателни протоколи, единствен източник на информация по този въпрос остават изявленията на Р. А.. Във жалбата си пред първостепенния съд тя действително претендира за несъответствие, но не сочи никакви движимости, които да имат определена финансова стойност. Личните документи, удостоверения и актове по гражданско състояние с дълга давност са приети в съдебната практика като вещи без стойност, поради което не могат да бъдат предмет на престъпление срещу собствеността, каквото е обсебването.

Р. А. заявява също така, че процесните вещи са загубили стойността си, тъй като са съхранявани неправилно. Дори това твърдение да е вярно, то претенциите й могат да бъдат удовлетворени единствено по реда на ГПК и ЗЗД пред гражданския съд, а тези факти не променят правилния правен извод на СРП за липса на престъпление.

3

Извършване на необходимите според първостепенния съд процесуални усилия от страна на държавното обвинение в посока съдебно – оценителна експертиза и събиране на доказателства за обичайната практика на „ Балкан Мувърс“ СГС намира за безпредметни и ненужни, тъй като не биха променили заключението за липса на деяние, съставляващо състав на престъпление по член 206, ал.1 от НК.

Престъплението „ обсебване“ е насочено срещу обществените отношения, регулиращи правото на собственост на гражданите и юридическите лица и е ситуирано в глава пета, раздел трети от НК. От обективна страна, за да е консумиран основния състав на престъпление по чл.

206, ал. 1 от НК, е необходимо извършителят да е получил фактическата власт върху чужда движима вещ /предмета на престъплението/ на правно основание, след което той да осъществи такива действия спрямо нея, които надхвърлят предоставените му властнически правомощия. Правното основание, както в случая, са най – често договорни правоотношения.

Изпълнителното деяние е неправомерно разпореждане с вещта в свой или чужд интерес, което по същество е „ своене“ – промяна в отношението към вещта. От чужда, деецът започва да държи движимата вещ като своя. ВКС многократно е уточнил, в това число в своето Решение № 608/12.07.1991г. по н.д. № 445/1991г. на Първо наказателно отделение, че разпореждането с движимата вещ може да бъде изразено и чрез отказ тя да бъде върната.

Разпоредителното действие с вещта, в това число отказът да бъде върната, за да бъде изпълнен състава на член 206 от НК, следва да е неправомерно. В настоящият казус е упражнено законово право на задържане от страна на търговец по облигационно правоотношение. Като вещите предмет на претендираното обсебване се явяват и предмет на същото това облигационно правоотношение, по което се е породил спор между страните по него, който спор възложителя по договора за превоз е отнесъл за разрешаване не към компетентния граждански съд, а към органите на досъдебното производство, търсейки от тях изначално недопустима намеса. Освен това, не е променено отношението на владеещото я лице, Б. е манифестирал желание незабавно да предостави предмета на престъплението при заплащане на цената по договора за превоз. Действия, по които да се съди, че я е третирал като своя, също не са налице.

На база гореизложеното изводът на прокуратурата, изложен в постановлението за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, въззивната инстанция намира за обстойно мотивиран, правилен и законосъобразен.

От процесуална гледна точка, СГС добавя следното:

Първоинстанционният съдебен акт с предмет постановление за прекратяване на наказателно производство, подлежи на инстанционен контрол 4 на правно основание член 243, ал. 7 от НПК. В производството по реда на член 243, ал. 7 от НПК, правомощията на въззивният съд не са изрично упоменати.

То е особено въззивно производство / в този смисъл Решение № 457/2011г. на ВКС, III-то н.о./ и втората инстанция действа, както при класическото въззивно производство по същество, като втора – първа инстанция, и е оправомощена да извърши всички действия, по които и първоинстанционния съд е компетентен, а по конкретно уредените в член 243, ал. 6 от НПК.

Предмет на проверка е определението на първоинстанционния съд.

Доказателства в производствата пред съд по член 243, ал. 6 и ал. 7 от НПК не се събират от съда, тъй като се касае за досъдебна фаза на наказателния процес, където прокурорът е dominus litis като определението на въззивната инстанция е окончателно.

По отношение на Определение № 3864 на СРС от 03.10.2024г. постановено по ЧНД № 12461/2024г. по описа на СРС, НО, 135 състав, настоящият съдебен състав счита, че то е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в цялост. По отношение на постановлението от 04.07.2024г, то отговаря на изискванията на член 199, ал.

2 от НПК, а разследването е извършено съгласно разпоредбите на член 226, ал.

1 и ал. 2 от НПК и е всестранно, пълно, обективно и законосъобразно.

Извършени са всички необходими и възможни действия по разследване и други процесуални действия, чрез които е разкрита фактическата обстановка и обективната истина по делото, което е и един от основаните принципи на наказателния процес съобразно член 13 от НПК. Законосъобразни са и правните изводи на прокурора за липсата на извършено престъпление по чл.206 НК, а и друго такова от общ характер, поради което правилно наказателното производство е било прекратено от него именно на основание чл.243,ал.1,т.1, вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК.