Определение № 930 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. Варна, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Търговско дело № 20243100900513 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 06.11.2024г. и от 29.05.2026г., с която са предявени следните искове:

1./ иск с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, предявен от БАЛКАНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЕООД, ЕИК 813162234, гр. Провадия срещу РЕНАЛТ – 61 ЕООД, ЕИК 200863891, гр. Русе, за прогласяване нищожността на договор за продажба на търговско предприятие от 06.10.2009г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, рег. № 8427/06.10.2009г. на нотариус Роска Иванова, с район на действие Районен съд – Разград при цена от 5 200 лв., поради абсолютна симулация, евентуално, иск с правно осн. чл. 40 ЗЗД за прогласяване недействителността на същата сделка като сключена във вреда на представляваното лице;

2./ кумулативно с така предявените искове, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от БАЛКАНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЕООД, ЕИК 813162234, гр.

Провадия срещу РЕНАЛТ – 61 ЕООД, ЕИК 200863891, гр. Русе и ЛЪКИ 23 ЕООД, ЕИК 207566686, гр. Провадия за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба от 25.10.2023г., инкорпориран в НА № *********, с който РЕНАЛТ – 61 ЕООД, е прехвърлил на ЛЪКИ 23 ЕООД правото на собственост върху поземлен имот, целият с площ от 1140 кв.м., представляващ УПИ V – 1346 в кв. 180 по плана на гр. *********, ведно със следните сгради, построени в имота, както следва: двуетажна сграда с площ от 261 кв.м., сграда, представляваща 5 броя гаражи със застроена площ от 120 кв.м.; сграда, представляваща 3 броя гаражи със застроена площ от 137 кв.м.; сграда, представляваща тоалетна с площ от 12 кв.м.; втори етаж от двуетажна сграда със застроена площ от 202 кв.м. при цена от 30 000 лв., при сключването на който са нарушени добрите нрави поради нееквивалентност на престациите;

3./ иск с правно осн. чл. 108 ЗС, предявен от БАЛКАНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЕООД, ЕИК 813162234, гр. Провадия срещу ЛЪКИ 23 ЕООД, ЕИК 207566686, гр. Провадия за установяване право на собственост върху посочените недвижими имоти, на основание договор за продажба от 16.07.2004г. по реда на ЗПСК и предаване владението 1 върху тях, съединен кумулативно с исковете за нищожност на договор за продажба на търговско предприятие от 06.10.2009г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, рег. № 8427/06.10.2009г. на нотариус Роска Иванова, с район на действие Районен съд – Разград, защото е обусловен от изхода на спора по исковете за нищожност.

В исковата молба се твърди, че на 06.10.2009г. търговско дружество БАЛКАНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЕООД, действащо чрез пълномощник, е прехвърлило с договор за продажба с нотариална заверка от същата дата търговското си предприятие на РЕНАЛТ – 61 ЕООД, в активите на което са включени недвижими имоти, находящи се в ********* и изрично посочени в исковата молба МПС.

На 25.10.2023г. РЕНАЛТ – 61 ЕООД е прехвърлило на ЛЪКИ 23 ЕООД с договор за покупко – продажба правото на собственост върху процесните недвижими имоти, която сделка е оформена в НА № *********, а считано от 24.01.2024г. купувачът владее имотите.

Искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД почива на твърдения, че договорът за продажба на търговско предприятие от 06.10.2009г. е абсолютно симулативен, за което страните по него са съставили „обратно писмо“, в което разкриват по несъмнен начин волята си правните последици от сделката да бъдат само афиширани, но без да настъпят.

По евентуално съединеният иск се поддържа, че цената на възмездния договор от 06.10.2009г. е в пъти по-ниска от балансовата стойност на активите, включени в търговското предприятие, което води до извод за нееквивалентност на престациите.

Правната квалификация на така предявеният евентуален иск, е такава по чл. 40 ЗЗД, доколкото е налице хипотеза, в която се претендира нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител на ищеца при твърдения на последния за нееквивалентност на престациите по договора. В този смисъл решение № 241/15.01.2021г. по гр.д. № 3796/2019г. на ВКС, IV г.о. и др.

Искът по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с който се атакува възмездната сделка от 25.10.2023г., по която ищецът е трето лице, почива на твърдения, че уговорената цена от 30 000 лв. за недвижимите имоти, е в пъти по-ниска, както от данъчната оценка, така и от пазарната им цена.

Отнемането на владението от купувача по втората сделка е обусловило и интереса от предявяване на ревандикационен иск за предаване владението върху тях.

Изтъква се, че ЛЪКИ 23 ЕООД е недобросъвестен по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, защото е знаел, че придобива от приобретател по привидно съглашение, тъй като дружеството е създадено месец преди сключването на атакуваната сделка; не е извършен оглед на имотите и не е предадено владението върху тях преди сключване на сделката; дружеството не е разполагало с парични средства и не е развивало никаква дейност, предхождаща сделката; продажната цена не е платена на продавача, а е „превъртяна“ два пъти с цел да се създаде впечатление, че задължението е погасено.

2

С уточняваща молба от 29.05.2026г., процесуалните представители на ищеца излагат, че БАЛКАНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЕООД има интерес да атакува сделката от 25.10.2023г., по която не е страна, тъй като при уважаването на иска за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД ще бъде отречено правното основание, от което ЛЪКИ 23 ЕООД черпи права и на което основава твърденията си за собственост и което ще има пряко отражение в имуществената сфера на ищеца, тъй като ще способства за стабилизиране на субективното му материално право.

Съобразявайки така изложените твърдения досежно правния интерес на ищцовото дружество от предявяването на иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за нищожност на сделката от 25.10.2023г., по която не е страна, съдът приема, че в конкретния случай търговско дружество БАЛКАНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЕООД, е лишено от такъв по следните съображения:

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за нищожност с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за наличие на която съдът следи служебно. Отсъствието му има за последица прекратяване на производството по делото по предявения иск, на осн. чл. 130 ГПК.

Надлежно легитимиран да предяви установителен иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор и затова интерес от предявяването имат не само субектите на спорното материално правоотношение, но и всички трети лица, външни за последното, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на това правоотношение. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка, на основанията по чл. 26 ЗЗД изхожда от лице, което не е страна и практически не би могло да се облагодетелства от връщането обратно в патримониума на прехвърлителя на отчужденото по тази сделка имуществено благо, предявяването на иск се явява недопустимо поради липса на правен интерес.

В конкретния случай, ако ищцовото дружество проведе успешно установителния иск за нищожност с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД на сделката от 06.10.2009г., по което е страна, биха се отрекли със сила на присъдено правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните и вещно – прехвърлителния ефект на договора, имащ за предмет имотите, собствени на ищеца.

В случаите на нищожност на сделките законодателят не е предвидил запазване на правата на трети лица, с едно изключение – когато придобиват от приобретателя по една симулативна сделка. В тези случаи, съгласно чл. 17, ал.2 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.

Позитивното произнасяне по установителния иск би поставило за въпроса за правата на третото лице ЛЪКИ 23 ЕООД, придобило недвижими имоти с възмездната сделка от 25.10.2023г. от приобретателя РЕНАЛТ – 61 ЕООД по привидното съглашение от 3

06.10.2009г., преди вписване на исковата молба, съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Въпросът има значение при разглеждане на ревандикационния иск.

Ако третото лице е било добросъвестно и не е знаело, че придобива от приобретател по привидното съглашение, то правата му биха се запазили, което би имало за последица отхвърляне на ревандикационния иск. В този случай, ищецът не би се облагодетелствал от успешното провеждане на иск за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, насочен срещу сделката от 25.10.2023г. Не би се облагодетелствал и в случай, че отрицателният установителен иск, бъде отхвърлен.

Ако искът по чл. 40 ЗЗД бъде уважен, то тогава основателен би бил й искът по чл. 108 ЗС, тъй като в този случай не е предвидено запазване правата на третите лица. В този случай ищецът е постигнал търсения от него резултат и без да атакува сделката от 25.10.2009г. Ако установителният иск бъде отхвърлен, ищецът, явяващ се трето лице, е лишен от интерес да атакува втората сделка, защото дори и тя да е нищожна, това няма да има за последица връщане на недвижимите вещи в неговия патримониум.

Предвид изложеното, производството по иска с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от БАЛКАНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЕООД срещу РЕНАЛТ – 61 ЕООД и ЛЪКИ 23 ЕООД, за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба от 25.10.2023г., следва да бъде прекратено, на осн. чл. 130 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 513/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА по предявения от БАЛКАНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЕООД, ЕИК 813162234, гр. Провадия срещу РЕНАЛТ – 61 ЕООД, ЕИК 200863891, гр. Русе и ЛЪКИ 23 ЕООД, ЕИК 207566686, гр. Провадия, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба от 25.10.2023г., инкорпориран в НА № *********, с който РЕНАЛТ – 61 ЕООД, е прехвърлил на ЛЪКИ 23 ЕООД правото на собственост върху поземлен имот, целият с площ от 1140 кв.м., представляващ УПИ V – 1346 в кв. 180 по плана на гр. *********, ведно със следните сгради, построени в имота, както следва: двуетажна сграда с площ от 261 кв.м., сграда, представляваща 5 броя гаражи със застроена площ от 120 кв.м.; сграда, представляваща 3 броя гаражи със застроена площ от 137 кв.м.; сграда, представляваща тоалетна с площ от 12 кв.м.; втори етаж от двуетажна сграда със застроена площ от 202 кв.м. при цена от 30 000 лв., при сключването на който са нарушени добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, на осн. чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на ищеца, чрез процесуалните му представители.

4

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

5