Решение № 19 от 21.02.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. ******, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200031 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №********* от *********година на ВПД Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ******,с което на П. А. Я. с ЕГН ********** от гр.******, ул.”*********”** за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Жалбоподателят П. А. Я. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата не излагат конкретни доводи. Моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован , не се явява .За него се явява адв.Т.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи,като доразвива същата. Твърди,че липсвало ясно описание на нарушението и изпълнителното деяние. Липсвало изложени мотиви от страна на АНО относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,а от там преценката му относно размера на наложените наказания. По изложените доводи моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно,а в условията на алтернативност моли съда да приеме,че е налице маловажен случай и в условията отново на евентуалност да намали размера на наложеното наказание глоба до минимално предвидения от закона размер.

По делото липсва искане за присъждане на направените разноски.

Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ- ****** , не изпраща представител и не взема 1 становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО ******, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели-полицейски служители се установява, че на *********година свидетелят Д. Г. Г. и колегата му Г. К. Г., служители към РУ ******, към ОД на МВР Хасково /в отдел пътен контрол/ около 01,04часа в гр.****** на кръстовището на ул.Княз Борис I и ул.Освобождение, изпълнявали служебните си задължения ,когато същите забелязали движещ се лек автомобил марка ********* с рег.№ ********* ,при което свидетелят Д. Г. Г. подал сигнал със стоп палка и фенер за спиране.

Въпреки подадения сигнал, водачът на лекият автомобил не намалил скоростта и не спрял на указаното от свидетеля място,а увеличил скоростта и продължил движението си в посока центъра .

Св.Д. Г. забелязал,че лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя,тъй като познавал лицето отпреди и след проверка установил,че процесното МПС е собствено на жалбоподателя.

По случая била изготвена докладна записка от *********г. от св.Д. Г. .

Била попълнена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС от *********г.жалбоподателя П. А. Я. ,който посочил,че на процесната дата и час автомобила бил управляван от него.

Преди това били попълнени сведения от жалбоподателя от ******г.,в която посочил че не е управлявал лекият си автомобил в същият ден,а бил на гости на една приятелка с други лица.

Такива сведения дали и Я. А. Я. и М.И.А. и двете от ******г. в която се сочи същото,както и че колата била взета от роднина на жалбоподателя,който ходил с момиче някъде.

След постъпване на декларацията на жалбоподателя,св. Д. Г. Г. съставил в присъствието на колегата му Г. К. Г.-свидетел при установяване на нарушението акт за установяване на административно нарушение в присъствието на жалбоподателя,който АУАН му бил прочетен и връчен срещу подпис.

В АУАН жалбоподателя вписал ,че няма възражения по така съставения срещу него акт .

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец .

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на 2 вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Налична по АНПр е и справка за нарушител водач и справка относно собствеността на процесното МПС, както и картон на издаденото НП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, се установява от приобщените по делото свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Д. Г. Г. и Г. К. Г., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/ водач, докладна записка , сведения от жалбоподателя ,от Я. А. Я. и от М.И.А. ; декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП от *********г. от жалбоподателя и справка за собствеността на процесното МПС,както и АУАН и НП,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Съдът възприе и кредитира показанията на разпитани те свидетели Д. Г.

Г. и Г. К. Г. , доколкото същите са дадени от длъжностн и лица, възприели ставащото в рамките на служебни задължения, като вниманието им е било насочено именно към тези правно релевантни обстоятелства. Налице е последователност, логичност и безпротиворечивост на тези показания, същите съответстват на приетите като доказателства писмени документи, поради което и съдът ги възприе и кредитира.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на група към ОД МВР –Хасково, РУ- ******, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Съставът за който въззивникът е бил наказан,а именно за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП,безспорно законът изисква особен субект-водач за осъществяване на цитираният административно наказателен състав.

Установеното с чл. 103 от ЗДвП , съдържащо изрично предписание, според което при подаден сигнал за спиране от контролните органи, всеки водач на превозно средство е длъжен да спре по начина, указан в разпоредбата на закона ( плавно, в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място) и да изпълнява дадените му указания.

3

За съставомерността на нарушението по чл. 103 ЗДвП е необходимо, от обективна страна, подадения сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания.

Настоящият състав намира за необходимо да уточни, че разпоредбата на чл. 103 ЗДвП не съдържа конкретизация на това по какъв начин следва да се подаде сигнала.

Напротив подобна конкретизация се съдържа в нормата на чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 270 ППЗДвП, където изчерпателно се изброяват хипотезите при спиране на пътно превозно средство за проверка, както и начините, по които следва контролният орган да ги извърши.

На първо място чл. 170, ал. 3 ЗДвП задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водачът на пътно превозно средство да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. В цитираната норма ясно се указва, че през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.Законодателят ясно е регламентирал, че сигнал за спиране може да бъдеподаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. От своястрана нормата на чл. 270 ППЗДвП изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ СПРИ!“. Следователно от смисловото тълкуване на посочените норми, както и от съдебната практика обективирана в Решение № 153 от 10.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 158/2022 г. за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП.

При издаване на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършените от водача -жалбоподател нарушение. Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване на административно нарушение - а именно чл. 103 от ЗДвП .

Съществено в случая е да се отбележи, че издаденото на основание съставен АУАН наказателно постановление, също е издадено при спазване на процесуалните правила – визирани в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка.

При издаването на процесното постановление, административнонаказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка представлява "нареждане" по терминологията на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП , като съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП , а материалноправните предпоставки - по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП .

От събраните по делото доказателства се констатира, че водачът на 4 автомобила е имал възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоп-палка. В своите показания актосъставителя Д. Г. Г. заявява, че е подал сигнал ясен сигнал със стоп-палка по образец, на осветен от уличното осветление участък от пътя, стоп-палката е подадена на височината на фаровете на приближаващия автомобил, като същевременно с другата ръка е подал сигнал и с ел. фенер.

Т. е. не са били налице никакви препятствия и пречки водачът да възприеме подаваните му сигнали от полицейски служител- излязъл на платното за движение. Като потвърждение на това, че подаденият от св. Г. сигнал със стоп-палка и ел. фенер е бил възприет от водача на приближаващият автомобил са и последващите реакции на същия- а именно последвалото ускорение на автомобила.

Тези действие не са логични за движещ с нормално в градски условия автомобил, при липсата на други такива наоколо. Тези действия недвусмислено показват нежеланието на водача да се подчини на подадения му от полицейски служител сигнал със стоппалка. А по-нататъшните му действия са извършени и за осуетяване на полицейска проверка.