Решение № 12536 от 14.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12536 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110148024 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1 906,28 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за причинени вреди на т. а. „Рено Мастер“, с рег. № ....., вследствие на настъпило на 13.08.2017 г. застрахователно събитие – пожар, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ – на 13.08.2017 г., в ....., е настъпило застрахователно събитие – пожар, при което се е самозапалил т. а. „Рено Мастер“, с рег. № ..... вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него паркиран в съседство т. а. „Рено Мастер“, с рег.

№ ...... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на самозапалилия се т. а. „Рено Мастер“, с рег. № ..... собственост на ...., от чийто фургон е тръгнал пожарът. Сочи, че според удостоверение от 15.08.2017 г. на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР точната причина за пожара не е била установена, но като предполагаема такава се сочи самозапалване на въглища във фургона на микробуса. Заявява, че във връзка със застрахователното събитие при него е образувана щета № 1703023992, извършен е оглед и е съставен опис на вредите, като стойността на ремонта възлиза на 1 891,28 лв., за което е съставена фактура № 821/07.10.2019 г., в който размер на 19.11.2019 г., в качеството си на застраховател по застраховка „Автокаско“, е заплатил застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил – ...., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че ответникът е отказал да заплати общата сума от 1 906,28 лв., поради което претендира същата, позовавайки се на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД, доколкото рискът при застраховка „Гражданска отговорност“ може да бъде свързан не само с личното виновно поведение на застрахованото лице, но също така и с оглед качеството му на собственик на вещ, отговарящ за причинените от нея вреди. Претендира и разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва описаното в исковата молба застрахователно събитие да попада в обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка се позовава на чл. 477, ал. 1 КЗ, съгласно която обект на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, какъвто настоящият случай не е, тъй като собственик на увредения автомобил - т. а. „Рено Мастер“, с рег. № ..... и автомобила, от чийто вътрешни качества и свойства са причинени вредите - т. а. „Рено Мастер“, с рег. № ..... е едно и също лице, а именно: ..... Като допълнително основание за недължимост на претендираната сума изтъква, че вредите са причинени при самозапалване на въглища, намиращи се във фургона на застрахования при него автомобил, поради което причинител на вредата се явява собственикът на въглищата, от чийто вътрешни свойства е възникнал пожарът. Допълва, че няма основание за ангажиране на отговорността му в случай, че вредите са причинени при използване на застрахования автомобил не по обичайното му предназначение, а именно: като средство за транспорт, позовавайки се на практика на Европейски съд - решение от 28.11.2017 г. по дело № С-514/2016 г. Оспорва иска и по размер, считайки го за завишен и не съответстващ на реално претърпените вреди. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Встъпването в правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил в изпълнение на поети от него с договор за имуществено застраховане „Автокаско“ задължения, срещу застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, се обуславя от осъществяването на следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; в срока на застрахователното покритие да е настъпило застрахователно събитие - пожар, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз на марката в случай, че твърди това/.

С определение от 31.10.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че на 13.08.2017 г., в ....., е настъпило застрахователно събитие – пожар с участието на т. а. „Рено Мастер“, с рег. № ....., застрахован при ищеца .... по застраховка „Автокаско“ и т. а. „Рено Мастер“, с рег. № ..... застрахован при ответника .... по застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил – .... сумата от 1 891,28 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.

Нещо повече, така отделените за безспорни факти следват и от данните, съдържащи се в писмените доказателства по делото – застрахователна полица по застраховка „Автокаско“ № Е17990005339/21.04.2017 г., ведно с добавък № Е179900053391126773 към нея, уведомление за щета на МПС от 13.08.2017 г., удостоверение с рег. № ОМ-734/16.08.2017 г. на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, фактура №0000000821/07.10.2019 г. и справка в Информационната система на Гаранционния фонд към 13.08.2017 г.

При това положение, спорен по делото се явява въпросът налице ли е основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника ...., в качеството му 2 на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на т. а. „Рено Мастер“, с рег. № .....

В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че съдът приема за неоснователно възражението на ответника .... за наличието на обстоятелства, водещи до изключване на отговорността му, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ поради факта, че както увреденият, така и увреждащият автомобил са собственост на едно и също лице – ...., по отношение на който факт страните по делото не спорят, още повече, че същият се потвърждава и от обстоятелствата, удостоверени в представения добавък към застрахователна полица № Е179900053391126773/21.04.2017 г. /л.

7 от делото/, в сила от 22.04.2017 г., с който с оглед настъпила промяна в собствеността на застрахованото МПС, правата на застрахован по нея се прехвърлят именно към посоченото дружество.

Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, като с нормата на чл. 477, ал. 3 КЗ, е дефинирано понятието „трети лица“ по ал. 1 по следния начин: всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. При тълкуване на процесната ограничителна разпоредба, съдът намира, че законът изключва от кръга на третите лица само пряко отговорното за настъпване на застрахователното събитие лице, но не и останалите застраховани лица, какъвто е и собственикът на автомобила – в този смисъл е Определение № 419/07.07.2019 г. по т. д. № 850/2017 г. на ВКС, I т. о. Следователно, при наличие на предпоставките за ангажиране на обективната безвиновна отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата в случай на настъпване на застрахователно събитие вследствие извършване на възложена работа от конкретно лице, различно от възложителя собственик на автомобила, последният не може да бъде изключен от кръга на третите лица по ал. 1 на чл.

477 КЗ, съответно застрахователят на неговата гражданска отговорност отговаря за настъпилите вреди и в тази хипотеза, доколкото впоследствие регресната претенция за обезвреда може да бъде насочена към конкретно отговорното лице, причинило застрахователното събитие – в този смисъл е Решение № 136/15.10.2015 г. по т. д. № 2130/2014 г. на ВКС, I т. о.

Ето защо, принципно ангажирането на отговорността на ...., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ се явява допустимо.

Независимо от това обаче, съдът приема, че не са налице всички предпоставки на обективната отговорност по чл. 50 ЗЗД по отношение на собственика на т. а. „Рено Мастер“, с рег. № .....за причинени от него вреди по т. а. „Рено Мастер“, с рег. № ....., застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“.

Рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, което правило е изрично закрепено в нормата на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица - чл. 46, ал. 2, чл.

49 и чл. 50 ЗЗД. „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени на трети лица по време на движение и работа с МПС на основание чл. 45 и чл. 50 ЗЗД могат да носят както собствениците, така и техните водачи – в този смисъл е решение № 522/20.10.2008 г. на ВКС 3 по т. д. 274/2008 г. С оглед разпоредбите на чл. 80, ал. 1 ЗЗастр. (отм.) има всички основания да се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вината на водача на МПС, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, изправност или неизправност, отговорност за които носи собственикът на вещта /чл. 45, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД/ - в този смисъл е Решение № 113 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 708/2011 г., I т. о., ТК.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод за настъпване на застрахователно събитие поради присъщо качество на вещта. Въпреки предоставената му възможност от страна на ищеца .... не са ангажирани никакви доказателства относно наличието на техническа неизправност на т. а. „Рено Мастер“, с рег. № ..... която да е предизвикала самозапалването на същия. Точно обратното, от представеното удостоверение /л. 10 от делото/ става ясно, че превозното средство е преминало технически преглед – на 11.04.2017 г., т. е. преди настъпване на инцидента от 13.08.2017 г., като следващата техническа проверка е следвало да се извърши до 11.04.2018 г., поради което следва да се приеме, че същият е бил технически изправен.