Решение № 821 от 06.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Варна, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110202504 по описа за 2026 година Образувано е по жалба на И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„*********“ №58, против НП № ****/******** г. издадено от ******** група „ПП“ към ОДМВР, с което са му наложени наказания:

1. „Глоба" в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 183, ал.4,т.7, пр.1 от от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП 2. „ Глоба“ в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 181,т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 181,т.1 от ЗДвП.

3. „Глоба“ в размер на 15.34 евро (30 лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

На основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неоснователно и незаконосъобразно, а направените в него констатации са неправилни и необосновани. Твърди се, че НП е не е издадено по установения в закона ред, а в административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, въззивната страна, нередовно призована, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки, като по същество пледира за неоснователност на жалбата, а процесното наказателно постановление за 1 правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния закон.

Моли същото да бъде потвърдено, като такова. Моли за присъждане на ю.к. възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2026г., около 13:00ч. в град Варна, на кръстовището на ул.

„*****“ и ул. „******“, полицейските служители- Е. (актосъставител) и св. А., изпълнявайки служебните си задължения забелязали, че въззивникът управлявайки л.а. „*******“, с рег. № ****** от багажника на автомобила му висяло нещо наподобяващо въже или колан. При приближаване на автомобила органите на реда забелязали, че водача не използвал обезопасителен колан и не им представил СУМПС. Била извършена проверка и било установено, че управлявания от И. А. П. автомобил е без годишен технически преглед (ГТП).

В последствие служителят от сектор „*******“ при ОД на МВР-Варна, ангажирал отговорността на жалбоподателя за допуснато нарушение, като съставил на И. П. АУАН, серия GA № ****** за съответните нарушения нарушение по ЗДвП. АУАН бил подписан от П.. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Било съставено атакуваното НП № ****/********г.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на И. П., административни наказания „Глоба" в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 183, ал.4,т.7, пр.1 от от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП ;

„ Глоба“ в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 181,т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 181,т.1 от ЗДвП.;

„Глоба“ в размер на 15.34 евро (30 лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани К. Б. Е.– младши автоконтрольор, при с-р ПП-Варна и актосъставител на процесното НП, както и св. А. А. А.. В показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите отразени в акта. Съдът изцяло кредитира техните показания, като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастни, дадени от лица, които няма личен интерес от изхода на делото.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. Е. и св. А., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи. Съдът кредитира разказа на разпитаните свидетели, тъй като същият е в синхрон със свеждащото се от писмените доказателства сочи факти и обстоятелства, очертаващи предмета на производството – време, 2 място, вид на моторно превозно средство, лицето управлявало същото както и липсата, респективно представяне на документи при проверката.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедлИ.стта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от узнаване за издаденото НП . Съгласно приложената по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021г АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта и впоследствие издаденото въз основа на него НП е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършването им, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Поради това и възраженията в жалбата в този аспект не се споделят от съда.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Доказателствата по делото очертават водачът на превозното средство жалбоподателят да е управлявал същото, като към момента на извършване на проверката, той не е представил СУМПС, както и че управляваното превозно средство не е представено на годишен технически преглед. Нарушенията са на просто извършване и изпълнителното им деяние е концентрирано в липсата на активно поведение от страна на водача, изискуемо по закон. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е въвела задължение за водачите на превозни средства да представят СУМПС при проверка и управление на моторно превозно средство. ЗДвП задължава водачите да представят превозното средство на технически преглед.. В процесната хипотеза водачът не е изпълнил тези си задължения. Деянието е извършено виновно, като той е имал представи за липсата, както и представи, че следва да управлява моторно превозно средство и представи СУМПС, да представи същото на технически преглед, като при проверка на контролните органи не е представил посочените документи. При тези представи е предприел управлението на лекия автомобил и е допуснал осъществяването на нарушението. Санкцията е определена 3 съобразно въведеното в закона, явява се адекватна на нарушението и личността на нарушителя, поради което не следва да бъде редуцирана.

Правилно е била определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание "глоба" в размер на 51.13 евро (100 лева). Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определянето му.

С НП на въззивника са били наложени наказания и за нарушения на нормите на чл. 137а, ал.1от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивникът е управлявал лек автомобил, който е бил оборудван с предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от показанията на св. В., се установява, че въззивникът не е бил поставил предпазния си колан докато е управлявал автомобила.

Съдът приема административното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, визирано в НП за виновно осъществено, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Жалбоподателят е извършил посоченото нарушение и АНО е определил правилно наказанието посочено по – горе, поради което НП следва да бъде потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение по отношение на описаното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, поради което НП следва да бъде потвърдено. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление по отношение на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити и по отношение на това нарушение.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен 4 на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

Санкционните разпоредби на чл. 183, ал.4,т.7, пр.1 от от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП ; чл. 181,т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 181,т.1 от ЗДвП.; чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвижда съответните административни наказания „глоба“ в посочения от закона размер. Поради това, че предвиденото наказание е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да обсъжда неговата справедлИ.ст.

По изложените съображения състава на съда намира, че следва да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.

С оглед крайния изход на делото (жалбата е изцяло отхвърлена - НП е потвърдено) направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намери за основателно. Счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати такова на въззиваемата страна на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.

37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

И като съобрази, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП както и това, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 66,77евро до 97,15 евро (130лв. до 190лв), а в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно в съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 66,77евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№

****/********г., издадено от ******** група към ОДМВР-Варна, с-р "ПП" Варна, с което на И. А. П. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „*********“ 5