Решение № 684 от 19.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Русе, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520103718 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът твърди, че „Банка ДСК“ АД като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД сключила Договор за кредит Експресо № 402275/26.03.2015 г. с ответника С. Б. И.. Съгласно този договор банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 10 000 лева, а той поел задължение да го погаси в срок до 27.07.2022 г. Всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от ответника по посочена негова разплащателна сметка в банката. Страните се договорили за олихвяване с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,9 % годишно, за целия срок на договора. В случаите по чл. 8, ал. 5 от Част ІІ на договора номиналния лихвен процент се увеличил с 0,5 процентни пункта. По силата на т. 9.1 от договора, върху просрочените погасителни вноски кредитополучателят се задължил да заплащал лихвен процент, увеличен с 6 пункта, а след настъпване на предсрочна изискуемост същия лихвен процент се начислявал върху цялата главница.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Част ІІ на договора, при неиздължаване на 1 изцяло или частично на месечна вноска в предвидените в договора и погасителен план срокове, договорената лихва се увеличавала с наказателна надбавка по т. 9.1 от Част ІІ.

Кредитополучателят имал задължение, съгласно чл. 8, ал. 3 от Част ІІ на договора да поддържа достатъчно средства в посочената разплащателна сметка, така че дължимите вноски да бъдели погасявани без забава.

Съгласно чл. 7 от договора, отпуснатия креди се издължавал за период от 88 месеца, при уговорен начин на погасяване на кредита – с месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва. Падежната дата за издължаване на месечните вноски бил 27-мо число на месеца.

От м. август 2015 г. било налице закъснение за плащане на месечните вноски, а след 27.09.2015 г. не били извършвани погашения по кредита.

Кредитополучателят не заплатил дължимите погасителни вноски.

Съгласно чл. 11, част ІІ от договора, кредиторът имал право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Въпреки, че началната дата на просрочието била 27.08.2015 г. кредиторът не се възползвал от тази възможност, като на 27.07.2022 г. кредитът бил с изискуем краен падеж, настъпил с изтичане на уговорения в т. 5 от Част І от договора срок.

На 13.02.2023 г. било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и било образувано ч.гр. дело № 908/2023 г. по описа но РРС. Била издадена Заповед № 481/15.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 9666,07 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 26.03.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 4744,76 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.09.2015 г. до 28.07.2022 г.; сумата от 1539,18, представляваща лихва за забава за период от 27.08.2015 г. до 28.07.2022 г.; сумата от 521,96 лева, представляваща законна лихва за период от 29.07.2022 г. до 08.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 329,44 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Поради техническа грешка претендирания размер за лихвената надбавка за забава върху главницата в Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК от 13.02.2023 г. бил частично посочен в 2 размер на 1539,18 лева за периода от 30.08.2015 г. до 30.03.2021 г. Същият не отговарял на сумата от Извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСЩ“ АД от 09.02.2023 г. Била подадена молба с искане за отстраняване на фактическа грешка в издадените по делото Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 908/2023 г. по описа на РРС, която не била уважена. С Определение № 1168/16.03.2023 г. по ч.гр. дело № 908/2023 г. било указано на ищеца, че ако поисканата и присъдена лихвена надбавка за забава била по-малко от реално дължимата, разликата можело да се търси в отделно производство.

В тази връзка на 30.03.2023 г. било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и било образувано ч.гр. дело № 1811/2023 г. по описа но РРС. Била издадена Заповед № 1003/12.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата 1198,98 лева, представляваща дължима лихва за забава за период от 27.08.2015 г. до 28.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева И по двете заповедни производства ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което предявили настоящия иск.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 9666,07 лева – главница; 4744,76 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 27.09.2015 г. до 28.07.2022 г.; 1198,98 лева, представляваща дължима лихва за забава за период от 27.08.2015 г. до 28.07.2022 г.; дължима лихва за забава от 1539,18 лева за периода от 27.08.2015 г. до 28.07.2021 г., сумата от 521,96 лева – законна лихва за периода от 29.07.2022 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В отговора на исковата молба ответникът С. Б. И., чрез назначения му особен представител, счита предявените искове за неоснователни, както заявява, че задължението било погасено по давност.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По заявление на ищеца била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК 481/15.02.2023 г. и 3 изпълнителен лист по гр. д. № 908/2023 г. по описа на РРС, с които било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 9666,07 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 26.03.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 4744,76 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.09.2015 г. до 28.07.2022 г.; сумата от 1539,18, представляваща лихва за забава за период от 27.08.2015 г. до 28.07.2022 г.; сумата от 521,96 лева, представляваща законна лихва за период от 29.07.2022 г. до 08.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 329,44 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. Била издадена Заповед № 1003/12.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК по.гр. дело № 1811/2023 г. , с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата 1198,98 лева, представляваща дължима лихва за забава за период от 27.08.2015 г. до 28.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева

Ответникът и по двете заповедни производства бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищеца, сключила Договор за кредит Експресо № 402275/26.03.2015 г. с ответника, като банката му предоставила банков кредит в размер на 10 000 лева, а той поел задължение да го погаси в срок до 27.07.2022 г. Всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от ответника по посочена негова разплащателна сметка. Страните се договорили за олихвяване с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,9 % годишно за целия срок на договора. В случаите по чл. 8, ал. 5 от Част ІІ на договора номиналния лихвен процент се увеличил с 0,5 процентни пункта. По силата на т. 9.1 от договора, върху просрочените погасителни вноски кредитополучателят се задължил да заплащал лихвен процент, увеличен с 6 пункта, а след настъпване на предсрочна изискуемост същия лихвен процент се начислявал върху цялата главница.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Част ІІ на договора, при неиздължаване на изцяло или частично на месечна вноска в предвидените в договора и погасителен план срокове, договорената лихва се увеличавала с наказателна 4 надбавка по т. 9.1 от Част ІІ.

Кредитополучателят имал задължение, съгласно чл. 8, ал. 3 от Част ІІ на договора да поддържа достатъчно средства в посочената разплащателна сметка, така че дължимите вноски да бъдели погасявани без забава.

Съгласно чл. 7 от договора, отпуснатия креди се издължавал за период от 88 месеца, при уговорен начин на погасяване на кредита – с месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва. Падежната дата за издължаване на месечните вноски бил 27-мо число на месеца.

От м. август 2015 г. било налице закъснение за плащане на месечните вноски, а след 27.09.2015 г. не били извършвани плащания по кредита.

По делото е прието заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза, като вещото лице е отговорило на поставените от ищеца въпроси.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз основа на издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са издадени заповеди за изпълнение, като длъжникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

По делото не се спори, че между ответникът и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД , чийто правоприемник е ищецът, са съществували облигационни правоотношения по Договор за кредит Експресо № 402275/26.03.2015 г., съгласно които ответникът получил такъв в размер на 10000 лв. След 27.09.2015 г. не били извършвани плащания по кредита.

В случая спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение 5 разпоредбите на ЗПК.

Претендираната неустойка за забавено изпълнение противоречи на чл.

33, ал. 1 и 2 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочената норма е императивна и не допуска уговарянето на неустойка /наказателна лихва/ за забава на плащането на кредитополучателя по договор за потребителски кредит. Ето защо клаузата по т. 9 от Договор за кредит Експресо № 402275/26.03.2015 г. се явява нищожна на основание чл.

26, ал. 1, т. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона. Същата не поражда правни последици и претендираната въз основа на нея наказателна лихва не се дължи от ответника. В тази част претенцията на ищеца следва да бъде изцяло оставена без уважение.

Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца. По отношение вземането за главница съдът счита, че е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части /в този смисъл решение 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІI т. о. на ВКС/. Що се отнася до вземанията за лихви, досежно тях е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането. В свое решение 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ІI т. о. на ВКС се произнесъл, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и предвид 6 обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора – неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на основание чл. 114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок винаги е свързано с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение.