Решение № 154 от 07.05.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Бяла Слатина, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Л. ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101474 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Л. А. Л., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул.М.Д. №1, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, срещу Електрохолд Продажби ЕАД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: **********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.111, б.“б“ от ЗЗД, с който се иска да се признае за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 6678,49лв., представлваща незаплатена електрическа енергия - главница и законна лихва за забава, като погасена по давност.

В исковата молба се сочи, че ищецът е наследник на Л. А. Б., починал на **.**.****г., акт за смърт №18/**.**.****г., издаден от Кметство – с.П., общ.Бяла Слатина. Ищецът твърди, че наследодателят му е бил собственик на елктрозахранен имот, находящ се в с.П., ул.М.Д. №1, като същият бил титуляр по партида с клиентски номер 300237171231. Твърди, че вземанията на ответника, обективирани в подробно описани фактури в исковата молба, са погасени по давност.

Предвид изложеното моли искът да бъде уважен.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Електрохолд Продажби ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Твърди, че едва с получаване на препис от исковата молба на 08.01.2026г. е научил за смъртта на титуляря на партидата Л. А. Б.. С оглед смъртта на титуляря, сочи, че през процесния период ползвател на услугата е бил ищецът.

Сочи, че въз основа на депозирано заявление от страна на ищеца на 06.12.2016г. е сключен Споразумителен протокол от 08.12.2016г. за разсрочване на неплатените към 1 посочения момент задължения за електрическа енергия. Въз основа на депозирано заявление от страна на ищеца на 06.11.2017г. е сключен Споразумителен протокол от 14.11.2017г. за разсрочване на неплатените към посочения момент задължения за електрическа енергия.

Поддържа, че във връзка със задълженията за периода от 06.12.2008г. до 06.11.2016г. е налице признание от страна на ищеца.

Твърди, че задълженията за периода след 2017г. са в тежест на ищеца, тъй като той е ползвател на процесния имот. Твърди, че между страните действат Общи условия, съставени съгласно чл.98а от ЗЕ, одобрени с Решение №ОУ-3/10.03.2023г. на КЕВР, като същите обвързват страните и без изрично писмено съгласие.

Оспорва твърдението, че вземанията са погасени по давност. Сочи, че е била налице обективна невъзможност да пристъпи към принудително изпълнение спрямо посочените вземания, тъй като не е знаел, че титулярят на партидата е починал. Допълва, че съгласно чл.13, т.5 от ОУ в тежест на ищеца е било да уведоми ответното дружество за настъпилата промяна в собствеността на процесния имот.

Твърди, че неплатените задължения по партида на ищеца до 26.01.2026г. са в размер на 1723,20 евро – 3198,08лв., представляващи главница, и в размер на 1700,68 евро – 3326,24лв., представляващи законна лихва за забава. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства. Допусната е съдебносчетоводна експертиза.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, като същото се установява от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът е наследник по закон на Л. А. Б., починал на **.**.****г., като последният е бил собственик на елктрозахранен имот, находящ се в с.П., ул.М.Д. №1, и титуляр по партида с клиентски номер 300237171231.

По делото е представено заявление от страна на Л. А. Л. от 06.11.2017г., въз основа на което е сключен Споразумителен протокол от 14.11.2017г. за разсрочване на неплатените към посочения момент задължения за електрическа енергия. Видно от приложените писмени доказателства ищецът е встъпил като солидарен длъжник, като е поел изпълнението на неплатените от праводателя му Л. А. Б. задължения за консумирана електрическа енергия. В представения споразумителен протокол е отразено, че постоянният адрес на ищеца е в с.П., ул.М.Д. №1.

По делото е приложена справка за задължения за продажба на електрическа енергия с клиентски номер 300237171231, неоспорена от страните по делото, от която се установява, че по партида на ищеца са начислени задължения в размер на 1723,20 евро – 3370,30лв., представляващи главница.

2

По делото са приложени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В заключението вещото лице посочва, че общият размер на дължимата главница за периода от 06.12.2008г. до 05.10.2023г. е в размер на 1723,21 евро /3370,30лв./, а общият размер на дължимата лихва е в размер на 2198,49 евро /4299,86 лв./ за периода от 02.04.2009г. до 26.01.2026г.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже наличието на правен интерес от предявяването му, обуславящ допустимостта му, както и наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на спорното право предмет на процесните фактури, а в тежест на ответника се възлага да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, включително и да установи осъществяването на съответните юридически факти, довели до прекъсване на давността.

Правният интерес за предявяване на исковата претенция за недължимост на процесната сума се обуславя от наличието на спор между страните относно дължимостта предвид начисляване на същата по фактури, което обосновава извода за процесуална допустимост на иска. Разгледан по същество, същият е основателен.

Погасителната давност е установена в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право.

Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес. Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във времето. С оглед на тези функции и голямото разнообразие на субективните права законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД и по-кратки специални давностни срокове като по този начин се отчитат особеностите на различните облигационни отношения. В чл.111 от ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от 3 които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по-кратък давностен срок.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.

"в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според същото тълкувателно решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Прието е, че задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Поради това и процесното вземане е периодично, поради което и за него по арг. чл. 111, б. "в" от ЗЗД погасителната давност е тригодишна.

Според нормите на чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ България" АД потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които периода на отчитане на потребяваното количество ел. енергия е по –дълъг от един месец, се уведомяват от продавача за дължимите суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 35 от Общите условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. Следователно задължението на ищеца за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като срочно – както вече бе 4 отбелязано според общите условия месечните суми за ел. енергия са били дължими в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването, поради което погасени по давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад от датата на предявяване на исковата молба – 26.11.2025г., т. е. преди 26.11.2022г., а такова е процесното задължение за главница за периода до 01.08.2018г. С оглед погасяване на главното задължение за главница в размер на 1723,20 евро, погасено е и акцесорното задължение за лихви за забава. В тази връзка следва да се вземе предвид, че съдът не споделя направеното възражение от страна на ответното дружество за наличие на обективни пречки, свързани с възможността за събиране на процесните суми предвид неизпълнение от страна на потребителя на задължението по чл.13, ал.5 от ОУ да уведоми ответното дружество за промяна в собствеността на енергозахренения имот. С отговора на исковата молба ответникът е приложил заявление от страна на Л. А. Л. от 06.11.2017г., въз основа на което е сключен Споразумителен протокол от 14.11.2017г. за разсрочване на неплатените към посочения момент задължения за електрическа енергия, като в същите е отразено, че постоянният адрес на ищеца е в с.П., ул.М.Д. №1. Доколкото посоченото представлява признание на неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като доказателствено средство, достатъчно да обуслови извод за наличие на знание у ответника, че именно ищецът е ползвател на процесния имот, както и правна възможност за предприемане на действия, годни да прекъснат течението на давностния срок.