Решение № 2249 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2249 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100503046 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1169/26.01.2023г. по гр.д. № 42077 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 53-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че И. И. К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. **** дължи на „А.к. на п.з.”ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** заплащане на сумата от 316,17лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 20.10.2020г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит

5481526/07.11.2018г; сумата от 10,59лв. представляващи възнаградителна лихва за периода от 22.11.2018г. до 18.07.2019г.; сумата от 29,78лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 19.07.2019г. до 25.09.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 50682/2020г. по описа на СРС, като И. И. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „А.к. на п.з.”ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 795,43лв., като неоснователен е отхвърлен иска за главница за горница над 316,17лв. до предявен размер от 451,04лв; за възнаградителна лихва за периода от 22.11.2018г. до 18.07.2019г. за горница над 10,59лв. до 61,76лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25129086/12.08.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете И. И. К., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени . Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че уведомлението за цесията не била достигнала до 1 длъжника преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК. За прехвърлянето на вземанията уведомлението било връчено на особения му представител с връчването на преписите от исковата молба с приложенията й. Представителната власт на особения представител се изчерпвала с процесуалното представителство, не обхващала получаването на материално-правни изявления адресирани до длъжника. Така следвал извод, че длъжникът не бил валидно уведомен за цесията и исковете са неоснователни.

Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец „А.к. на п.з.”ЕАД, ЕИК **** с предишна правноорганицационна форма – ЕООД и ЕИК **** е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Нямало пречка уведомлението за договора за цесия да се връчи с приложенията на исковата молба и то на особен представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК В случая предишния кредитор го упълномощил да уведоми длъжника да цесията, уведомлението за същото били приети по делото и връчени на особения представител.

Връчването на уведомлението на особения представител се считало за лично връчване, нямало разграничение от законодателя между договорен и особен представител.

Претендирал е разноски..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 28541/19.07.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 13.07.2021г. уточнена с молба от 16.05.2022г. на „А.к. на п.з.”ЕООД, ЕИК **** срещу И. И. К., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и с чл. 79, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на суми по договор за паричен заем № 5481526/07.11.2018г. сключен между В.К.”ООД и И. И. К., вземанията за които са прехвърлени от В.К.”ООД на „Агенция за контрол на п.з.”ЕООД с договор за цесия от 01.12.2016г. Приложение №1/01.10.2019г. , както следва: сумата от 451,04лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 20.10.2020г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит

5481526/07.11.2018г; сумата от 61,76лв. представляващи възнаградителна лихва за периода от 22.11.2018г. до 18.07.2019г.; сумата от 29,78лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 19.07.2019г. до 25.09.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 50682/2020г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че на 07.11.2018г. „В.К.”ООД сключило с ответника договор за потребителски кредит за 500лв, предоставена му била сумата, уговорени били възнаградителни лихви от 61,76лв., както и лихви за забава, задълженията следвало да се погасят на 18 седмични вноски за периода от 18.07.2019г. до 17.07.2019г., платената сума по договора била 235лв. Задълженията по договора включвали и такса за експресно обслужване от 183,10лв., както и неустойка за неизпълнение на задължение да се представи обезпечение в размер на 183,20лв. Така непратената сума била в размер на процесните вземания. С договора за цесия му били прехвърлени тези вземания, бил упълномощен да уведоми длъжника за цесията , като съставил уведомление за същото до длъжника, което представял.

Ответникът И. И. К., ЕГН ********** чрез назначения особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е оспорил исковете. Посочила е, че не била уведомен за договора за цесия, особеният представител не разполагал с представителна власт да 2 получи такова уведомление, защото имал право само да осъществява процесуално представителство, но не и да получава материално-правни изявления. Така договора за цесия не бил породил действие по отношение на ответника. Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 50682/2020г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 23059392/20.10.2020г е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено И. И. К., ЕГН ********** да заплати на А.к. на п.з.”ЕООД, ЕИК ****: сумата от 451,04лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 20.10.2020г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит 5481526/2018г; сумата от 61,76лв. представляващи възнаградителна лихва за периода от 22.11.2018г. до 18.07.2019г.; сумата от 29,78лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 19.07.2019г. до 25.09.2020г., съдебни разноски от 50лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление, като на 25.06.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 13.07.2021г

По делото е приет неоспорен от страните договор за паричен заем № 5481526/07.11.2017г., разписка от 08.11.2018г., съгласно който на 07.11.2018г.

В.К.”ООД се е задължило да предостави на И. И. К. кредит в размер на 500лв., срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата и да плати възнаградителна лихва от 40,34% годишно на 18 вноски с конкретно посочен падеж а срок от 36 месеца считано от 21.11.2018г. до 17.07.2019г., уговорена е лихва за забава при просрочие в размер на законната лихва за забава, посочен е ГПР от 49,39%, като съгласно чл. 3 от договора кредитодателят може да прехвърли вземанията си по договора на 3-то лице, на 08.11.2018г. заемодателят е получил сумата чрез плащане по системата на ИзиПей”АД. В договора е уговорена такса за експресно разглеждане на документи от 206,10лв.; неустойка от 206,10лв. за неизпълнение на задължение в тридневен срок от усвояване на сумата да се предостави обезпечение на задълженията.

Приет е рамков за цесия от 01.12.2016г., извлечение от приложение, потвърждение, пълномощно, съгласно които на с приложение №1/01.10.2019г. към договора за цесия В.К.”ООД е прехвърлило на Агенция за контрол на просрочени вземания”ЕООД с договор за цесия вземанията си по договора с ответника, като цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за така извършеното прехвърляне.

Прието е уведомление за цесия съгласно което ищецът като пълномощник на В.К.”ООД е съставил изявление до ответника, с което го е уведомил, че вземанията по договора за кредит № 5481526/07.11.2018г. са прехвърлени на ищеца и сумите следва да се заплащат на него.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че по договора всяка месечна вноска е включвала главница и лихва договорна, общият размер на възнаградителна лихва била 76,90лв. В погасителните вноски в случая били включени и такса за експресно обслужване и неустойката за непредоставяне на обезпечение всяка от по 206,10лв. В.К. бил начислил и такси по Тарифата от 175лв. за събиране на просрочени вземания и за 70лв. по дело № 42077/2021г. на СРС, 53-ти състав. При проверката вещото лице установило, че по договора са постъпили плащания в размер на общо 235лв. – на 03.01.2019г. сума от 185лв. и на 20.02.2019г. сума в размер на 50лв. Тези суми били отсенени от кредитодателя за погасяване на неустойка от 22,90лв., за 3 погасена такса за експресно разглеждане от 23лв., за разходи от 75лв., както и за 15,14лв. лихва възнаградителна и 48,96лв. главница.Посочило е, че ако не се съобразят начислените задължения за разходи, за неустойка и за такса експресно обслужване, то тогава плащанията щели да се отнесат само за главница и за възнаградителна лихва, така погасени щели да бъдат 183,83лв. главница и 51,17лв. възнаградителна лихва.

Лихвата за забава на неплатените суми била 41,31лв. за процесния период.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

По делото не се спори, че на 07.11.2018г. между В.К.”ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, Вива редит”ООД се е задължило и е предсотавило на ответника на 08.11.2018г. потребителски кредит от 500лв. при годишен лихвен процент от 40,34%, годишен процент на разходите от 49,39%, лихва за забава на плащанията в размер на законната лихва за забава, срещу задължения на кредитополучателя да върне предоставената сума, да заплаща възнаградителни лихви на 18 вноски с посочен конкретен падеж, последната на 17.07.2019г. при уговорена възможност за кредитодателя да прехвърли вземанията си по договора на 3-то лице, по договора са постъпили плащания в размер от 235лв. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, те не са оспорени от ответника в срока за отговор, не са въведени във въззивното производство оплаквания срещу извода на СРС за тях.