Решение № 260003 от 21.04.2022, Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И

Е

Гр.Ловеч,21.04.2022 г.

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН

ПЕНОВ при секретаря Галина Аврамова като разгледа докладваното от съдия Данкова в.гр.д. № 330 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

Подадена е въззивна жалба вх. №12869/21.11.2019 г. от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР против съдебно решение №428/15.10.2019 г. по гр.д. №943/2019 г. на Районен съд

–гр.Ловеч. Посочва че, решението е неправилно и незаконосъобразно бъде отменено като неправилно ,необосновано и незаконосъобразно. Обсъжда се чл. 187,ал.3 от ЗМВР, действалите към момента подзаконови административни актове. Заявява се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата нощните часове се превръщат в дневни с коефициент , равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Изтъква, че това правило определя коефициента на превръщане на отработените нощни часове в дневни, което произтича от различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време пор чл. 136 и чл. 140 от КТ. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на КТ, тъй като в ЗМВР –чл. 187,ал.3 от ЗМВР законодателят е определил продължителност на нощния труд не повече от 8 часа и не съществува празнота , а специфична законодателна уредба. За въззивникът няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната норма на чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Посочва се, че нормалната продължителност на работното време на служителите в МВР е 8 часа, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. При постановяване на делото жалбоподателя моли да се съобрази съдебната практика- решение 122330/23.05.2019 г. по гр.д.

14379/2017 г. и решение №91/30.01.2017 г. по гр.д. 1796/2016 г. на ОС-Варна.

Изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРПЗ, жалбоподателя смята, че се съдържат и в цитирана съдебна практика на ЛРС и ЛОС, както и в решение №55/07.04.2015 г. по гр.д. №5169/2014 г. на ВКС. В жалбата се заявява, че ЗМВР прави разграничение между извънреден и нощен труд, като последния изрично е посочен в чл. 1709,ал.1от Закона. Конкретизира се, че в чл.

179,ал.2 от ЗМВР е посочено, че размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато допълнителните възнаграждения за извънреден труд са в чл. 187,ал.6 от ЗМВР.

Жалбоподателят смята, че законодателят разграничава възнагражденията за нощен труд и извънреден труд и по уредбата им, съответно в закон или заповед на министъра на вътрешните работи. Обсъжда се, че извънреден е труда, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и попада извън установеното от служителя работно време. По въззивната жалба се посочва, че е неточно разбирането, че часовете в повече , които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд се явяват извънреден такъв. Моли да бъде отхвърлен и предявения акцесорен иск.

Въззивникът моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение №428/15.10.2019 г. по гр.д. №943/2019 на Районен съд

–гр.Ловеч изцяло и предявените искове да бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от въззиваемия.

От представените доказателства по гр.д. №943/2019 г. на Районен съд –гр.Ловеч, от становището на страните в процеса, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Постановено е съдебно решение

№428/15.10.2019 г. по гр.д. №943/2019 г. на Районен съд –гр.Ловеч, с което е осъдена, на основание по чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” – МВР, представлявана от Главен комисар Н. Н. – Директор, с адрес за призоваване: *****, да заплати на Н.П.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1 485, 46/ хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 год. до 31.03.2019 год. на основание 178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1от ЗМВР, ведно със законовата лихва върху сумата считано от дата на предявяването на исковата молба 20.05.2019 год. до окончателното и изплащане, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., а на основание чл.78, ал.6 от ГПК да внесе по сметката на Ловешки PC държавна такса върху уважения иск в размер на 59.42 лв. и 100.00 лв. за изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ .

Предмет на въззивен контрол е атакуваното съдебното решение №428/15.10.2019 г. по гр.д. №943/2019 г. на Районен съд –гр.Ловеч изцяло.

Съдебният акт е валиден и допустим, но след като обсъди приложените писмени доказателства, настоящата инстанция счита, че е неправилен и следва да бъде отменен, а вместо него да бъде постановено отхвърляне на иска.

От акт за встъпване в длъжност се установя, че 10.03.1998 год. Н.П.Г., е встъпил в длъжност съгласно заповед на Директора на РДВР-Ловеч, при СЗПАБ „Балкан“ ЕАД, РСПАБ Ловеч РДВР Ловеч, като младши инструктор.Със заповед

№1271/23.10.2014 г. е преназначен на длъжност командир на екип в „Пожарогасене и спасителна дейност“ към Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението – Ловеч, на младши изпълнителска длъжност командир на екип в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението – Ловеч. От акт за встъпване в длъжност се установява, че Н.Г. е встъпил в длъжност на 31.10.2014. На 16.06.2017 г. Н.Г. се запознал с длъжностната си характеристика.

Представено е заключение по съдебно-счетоводната експертиза което съдът възприема доколкото съответства на правните изводи по казуса.За времето от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият е полагал труд при работодателя,като общия брой часове, положени като нощен труд са 1 560. Посочената от вещото лице парична равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощен към дневен труд е общо 1485,46 лева.

Издадена е заповед № 8121з – 791 от 28.10.2014 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.

1 ЗМВР на Министъра на вътрешните работи въз основа на Наредба № 821з – 407/11.08.2014 г. за реда за организиране и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители на МВР. По-късно е изготвена и заповед №

8121з – 40/15.01.2015 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министърът на вътрешните работи. Заповед

№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи е изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 17 от 2016 г.. Заповед № 8121з-663 от 5.06.2015 г. е отменена с решение № 5579 ОТ 3 МАЙ 2017 Г. по административно дело № 12935 ОТ 2016 Г. , а Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. е отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 49 от 2017 г.).

Предявена е в настоящето производство облигационна претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд/преобразуван от нощен труд/ за периода от 27.05.2016 година до 31.03.2019 година в размер на сумата 1691.04 лева, ведно с мораторна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата по него. Съдът приема, че е сезиран с иск по 178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1от ЗМВР.

Въззиваемият е работил на командир на екип в „ Пожарогасене и спасителна дейност при сумарно изчисляване на работното време съобразно вида и спецификата на дейността, която изпълнява. В разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР е определена нормалната продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл. 187,ал.2 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24 часа се изчислява сумарно за тримесечен период, установена е възможност за полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Изрично е предвидено, в чл. 187,ал.9 от ЗМВР, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Подзаконовата нормативна уредба на нощния труд се развивала с уреждане на нощния труд по НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм.- обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., - отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. В чл. 31,ал.2 на Наредбата е конкретизирано, че положения нощен труд се умножава по 0.143 и полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период .В последствие е приета Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия/. Чрез тези подзаконови нормативни актове, първоначално е било уредено полагане на нощен труд и неговото заплащане, а впоследствие е имало период, когато подходът на законодателят не е предвиждал такова заплащане. Същевременно заплащането на извънреден труд е последователно установено, както в разпоредбите на ЗМВР, така и в подзаконовите нормативни актове.

Съдът приема, че с действащия специален закон – чл. 179,ал.1 от ЗМВР е била преодоляна празнотата в закона относно начина на формиране на допълнителното възнаграждение за нощен труд, поради което не може да се обоснове неговото преизчисляване в извънреден труд..

Настоящата инстанция счита,че разбирането на законодателят относно полагането и заплащането на нощен труд за държавните служители при МВР е претърпяло изменение - по ЗМВР/отм./ не се съдържало, но в чл. 179 от действащия ЗМВР за процесния период е уредено. В чл. 187,ал.1от ЗМВР е определена нормалната продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл.

187,ал.3 от ЗМВР е сумарното изчисляване.В цитираната разпоредба на чл. 187,ал.3,пр.последно от ЗМВР изрично е предвидено,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187,ал.5,т.2 от ЗМВР е вписано,че възнаграждение за извънреден труд се дължи за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Същевременно редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Разрешава се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 7, при бедствия и други извънредни ситуации-187а от ЗМВР. Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187,ал.6 от ЗМВР. Следователно в закона-ЗМВР има ясно и точно разграничение между нощен труд-чл. 179 от ЗМВР и извънреден такъв-чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР, конкретизиран е вида им, часовете разрешен извънреден труд и е посочено, че реда за отчитане, компенсиране ,организация, разпределение се определя с подзаконов нормативен акт – Наредба по чл. 187,ал.9 от ЗВМР.