Решение № 260253 от 15.12.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15.12.2020 година град Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД

VІІ наказателен състав, на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ

Секретар: СВЕТЛА

ИВАНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ, а.н.дело № 2514 по описа за 2020 година,

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

118 от 15.09.2020 година на Директора на ОДБХ град Стара Загора, с което на Н.Т.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.132, ал.1, т.19, във връзка с чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция по безопасност на храните град Стара Загора, представлявана от Директора Дамян Миков Миков, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща ползвана правна помощ по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

М О Т И В И :

Обжалвано е наказателно постановление № 118 от 15.09.2020 година на Директора на ОДБХ град Стара Загора, с което на Н.Т.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.132, ал.1, т.19, във връзка с чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител – адвокат Н.К. *** се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират за направените по делото разноски.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител – адвокат Яна Иванова от АК Стара Загора, намира жалбата за неоснователна, поради което моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения и в постъпилите по делото писмени бележки. Претендират за направените по делото разноски, заплатени за ползваната правна помощ.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На

Н.Т.Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 29-ЗЖ от 08.04.2020 година за това, че на 02.04.2020 година при извършена проверка в животновъден обект с регистрационен № 6070А-0056, собственост на Н.Т.Т., на адрес *** е установено, че Т. отглежда в обекта 2 /два/ броя овце без ушни марки – животни, които не са идентифицирани съгласно изискванията на чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. С това е прието, че Т. в качеството си на собственик е допуснал в обекта и се грижи за два броя животни, които не са идентифицирани по чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.132, ал.1, т.9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, нито е подал такова в писмен вид.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, е наложено административно наказание – „глоба“ към минимален размер от 500 лева.

За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, животните подлежат на официална идентификация. А съгласно чл.132, ал.1, т.19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, собствениците на животновъдни обекти със селскостопански животни, са длъжни да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл.51 от закона. При констатирано административно нарушение в тази насока е предвидено административно наказание – „глоба“ в размер от 500 до 2000 лева. Следователно за да е налице административно нарушение в тази насока, следва да се установи, че собственик на животновъден обект полага грижи за животни,които не са идентифицирани по силата на закона, с което свое действие допуска в обекта си животни които не са идентифицирани по смисъла на закона.

От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен начин, че към момента на проверката в животновъдния обект, собственост на жалбоподателя са установени две животни /овце/ които са били допуснати от собственика в обекта и не са били идентифицирани по смисъла на чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. За това не се спори по делото и съдът го приема за безспорно установено. От друга страна това се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и от съставения в тази връзка, акт за установяване на административното нарушение. Противоречиви доказателства не събраха по делото.

В тази връзка съдът намира, че с оглед установеното, в съответствие със закона е извода на административно-наказващия орган за осъществен от жалбоподателя Н.Т.Т., състав на нарушението по чл.132, ал.1, т.19, предложение първо от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Както бе посочено, цитираната разпоредба вменява в задължение на собствениците на животновъдни обекти, със селскостопански животни да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че животните подлежат на официална идентификация, а органът, който осъществява контрол за това е БАБХ и представителствата и по места. В настоящия случай несъмнено Т. е собственик на проверявания животновъден обект, в който при проверката е установено, са допуснати два броя животни без да са идентифицирани по смисъла на чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за което безспорно Т. е знаел. Следователно той не е изпълнил задължението си по чл.132, ал.1, т.19, предложение първо от Закона за ветеринарномедицинската дейност, да не допуска в собствения си животновъден обект, животни които да не са идентифицирани по реда на чл.51 от същия закон.

Предвид гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително е допуснато, при това виновно, нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В тези случаи по реда на чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 500 до 2 000 лева. Съобразявайки се с тежестта на нарушението, това че е за първи път и неговата неголяма обществена опасност и значимост, административно – наказващия орган, съвсем правилно и законосъобразно е наложил глоба към минималния предвиден в закона размер от 500 лева.

Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съгласно

63, ал.5 ЗАНН във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП, във връзка с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания, в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за ползвана правна помощ в размер на 300 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: