Решение № 6095 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6095 гр. С., 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело №251110143895 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.я” ЕАД срещу „Б. А. М.“ ЕАД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца следните суми: 2 310,08 евро /равностойност на 4 518,12 лв./, представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.04.2022 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С., общ. С. пл. Н. с. № ведно със законната лихва от 04.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 627.27 евро /равностойност на 1 226,83 лв./ за периода от 31.05.2022 г. до 20.11.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 19.12.2024 г. по ч.гр.д. № 72690/2024 г. на СРС, 36 състав.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот нощен бар на първи и втори сутерен, находящ се в гр. С., общ. С. пл. Н. с. № но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че през исковия период е използвал посоченото количество топлинна енергия.

Оспорва обвързващото действие на приложимите според ищеца Общи условия на топлопреносното дружество, както и факта на надлежно връчване на издадените фактури и покана за заплащане на дължими суми от ищеца. Признава съществуването на задължение за заплащане дължими суми за главница за потребена топлинна енергия в размер на 4 518,12 лв., но оспорва като недължима претендираната сума за мораторна лихва от 1 226,83 лв. поради недоказаност на факта на изпадане в забава на длъжника. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

За вземанията, предмет на настоящото производство, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.12.2024 г. срещу длъжника. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което с разпореждане № 125390 от 16.08.2025 г. съдът е дал указания на заявителя да предяви искове по чл. 422 ГПК, като в срока по чл. 415, 1 ал. 1 ГПК „Т. С.я” ЕАД е предявило искове по чл. 422 ГПК.

На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника – нощен бар, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

В случая от представения нотариален акт от 15.06.2018г. за покупко-продажба №, том I, рег.№.. нот. дело №.г. по описа на нотариус Ц. М.-А се установява, че ответното дружество „Б. А. М.“ ЕАД е придобило правото на собственост върху процесния топлоснабден имот – нощен бар, със застроена площ от .. кв. м., находящ се на адрес гр. С., район С. пл. Н. с. № ет. . като имотът по предназначение е за задоволяване на небитови нужди – нощно заведение.

В настоящото производство не се спори, че между страните не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал.

1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.

С приетия за окончателен доклад по делото въз основа на изразените становища на страните по спора съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че недвижим имот, находящ се в гр. С., общ. С. пл. Н. с. № е топлоснабден, както и че за периода от м.04.2022 г. до м.04.2023 г. ищецът е доставил до имота топлинна енергия на обща стойност 2 310,08 евро /равностойност на 4 518,12 лв./.

От тук съдът намира за безспорно, че за периода от м.04.2022 г. до м.04.2023 г. в процесния топлоснабден имот, собственост на ответника, е доставена реално топлинна услуга, цената на която възлиза на 2 310,08 евро. Стойността на спестените разходи за топлинна услуга възлиза на сумата в размер на 2 310,08 евро, като в хода на производството не бях представени доказателства за извършени плащания от ответното дружество. Поради това искът с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява основателен за посочената сума.

Предвид посоченото, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи в пълен размер за сумата в размер на 2 310,08 евро.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая - отправяне на покана за изплащане на задължението и получаването ответника.

Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг за сумата от 2 310,08 евро, представляваща стойността топлинни услуги за периода от м.04.2022 г. до м.04.2023 г. за процесния топлоснабден имот.

Изискуемостта на вземане за неоснователно обогатяване възниква към момента на имущественото разместване, но за да изпадне длъжникът в забава е необходима покана. В случая по делото са представените писмени доказателства – писмо от „Т. С.я“ ЕАД, изх. № П-.. г., с която ищецът е поканил ответника да заплати доброволно суми за главница без да е 2 посочено конкретното правно основание за възникването на вземането. Към поканата е представено и известие за доставяне, получено на адрес гр. С., бл. Б. сграда Р. ет. от лицето Д. Н. на 10.04.2024г.

Съдът намира, че от така събраните писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за действителното получаване на поканата от ответника. В представеното известие за доставяне не е отразено качеството на лицето, получило пратката, което не позволява установяването на свързаност между получателя и ответника, респективно задължение за информиране на ответното дружеството относно получената покана. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че от процесната покана не може да се направи еднозначен извод, че същата касае вземанията предмет на настоящото производство, тъй като последните не съвпадат нито по размер, нито по период, нито е посочено основание на което кредиторът ги претендира. Ето защо и съдът не може да направи извод, че поканата касае именно процесните вземания.

Поради така изложените мотиви съдът приема за недоказан факта на отправена от ищеца до ответника покана за заплащане на процесното задължение преди датата на подаване на исковата молба, поради което за периода от м.04.2022 г. до м.04.2023 г. ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за забава в размер на 627.27 евро /равностойност на 1 226,83 лв./.

Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 171,42 евро, представляваща разноски в заповедното и в исковото производство съобразно уважената част от исковете.

Ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за извършени разноски в настоящото производство, поради което такива не му се следват.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република Б. е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република Б. (обн. ДВ, бр.

70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Б., считано от 1 януари 2026 г., поради което процесните суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т. С.я” ЕАД, ЕИК: .... с адрес: гр.

С., ул. „Я...“ №., срещу „Б. А. М.“ ЕАД, ЕИК: 1...., със седалище и адрес на управление: гр.

С., ж. к. М. л. – З., бул. Б. №.. иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Б. А. М.“ ЕАД дължи на „Т. С.я” ЕАД на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 2 310,08 евро /равностойност на 4 518,12 лв./, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2024 г., до окончателното плащане, представляваща стойност на топлинни услуги за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г., за следния обект – нощен бар, находящ се в гр. С., общ. С. пл. Н. с. № аб. № ... като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 627.27 евро /равностойност на 1 226,83 лв./, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2022 г. до 20.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 72690/2024 г. по описа на СРС, 36ти състав.

ОСЪЖДА „Б. А. М.“ ЕАД, ЕИК: 1...., със седалище и адрес на управление адрес: гр.

С., ж. к. М. л. – З., бул. Б. №.. да заплати на „Т. С.я” ЕАД, ЕИК .... с адрес: гр. С., ул. „Я...“ №., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 171,42 евро, представляваща разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок 3 от връчване на препис.

Препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4