Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4190 от 21.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8604/2025
Вид
Решение № 4190
Подписан
21.11.2025
В сила
27.03.2026
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 4190 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110208604 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***** срещу Наказателно постановление № *****, издадено от началник на ОО "Автомобилна администрация" – гр. София, с което на жалбоподател на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.

7б, ал. 1, изр. 1, пр.2 от ЗАвПр е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 (три хиляди) лева.

В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на ЗАНН. Излагат се твърдения за нарушен давностен срок по чл.34 ЗАНН. Сочат се и непълноти в дадената от наказващ орган правна квалификация на нарушение, както и несъответствие между нарушена и санкционна норма. Поради тези съображения се иска отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподател е редовно призован, изпраща представител-адв. Н..

Процесуалния представител заявява, че АУАН е съставен след изтичане на предвидените давностни срокове, в издаденото НП липсват реквизити. Моли да се отмени обжалваното НП и се присъдят направени разноски по делото.

Въззиваемата страна е редовно призован, не изпраща представител. В становище с което е изпратена административно – наказателната преписка на СРС заедно с жалбата, се посочва, че атакуваното НП е съобразено с материалните и процесуалните правила, както и с изискванията на ЗАНН. Претендира се за спазване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, за наличие на пълно описание на нарушението, дата, място и обстоятелства, при които то е извършено, 1 респ. доказателства, които го потвърждават. Твърди се, че жалбоподателят може да разбере обвинението и да организира защитата си срещу него. Прави се и възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар – в случай, че същият надвишава размера, предвиден в Наредбата №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, релевираните от страните доводи и след цялостна преценка на законосъобразното и правилно развитие на административно наказателното производство, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподател ***** притежавал лиценз за извършване на товарни превози в Общността №***, валиден до 08.07.2027г.

На жалбоподател е извършена комплексна проверка от ОО“АА“-гр.София, проверяван период от 30.06.2023г. до 30.04.2024г. Проверката била извършена на 31.07.2024г., когато управителят на проверяваното дружество представил пред свидетел Д. поисканите му документи за проверяван период. Въз основа на тях и след справка от информационна система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" свидетел Д. извършил възложената проверка, за констатациите от която изготвили Констативен протокол в присъствието на управителя на Дружеството. В Констативния протокол било посочено, че превозвачът е допуснал извършването на обществен превоз на товари с водач, който не е имал издадена валидна карта за квалификация за извършване на товарни превози. В Констативния протокол е посочено, че са дадени предписания на превозвача и че са съставени два Акта. Един от тях е Акт за установяване на административно нарушение с № 341199/31.07.2024г., съставен от св.Д. за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвПр. Препис от съставен АУАН е връчен на 31.07.2024 г. срещу подпис на управител на проверяваното дружество.

Въз основа на този съставен АУАН и при същите фактически положения като описаните в него, на 24.10.2024 г. началник на ОО "Автомобилна администрация" – гр. София, издал процесното Наказателно постановление, с което на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр.3 от ЗАвПр на Дружеството – жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани по делото: показанията на свидетел Д., съставен АУАН, справка от информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за водач С. С., разпечатки от карта на водач, разпечатки от дигитален тафограф, Констативен протокол за извършена комплексна проверка, Заповед № РД-08107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 543/15.05.2024г./ временно преназначаване/.

Цитираните по-горе писмени доказателства са обективно съществуващи, непредубедени, като част от тях имат достоверна дата, поради което съдът ги кредитира с нужното доверие.

Приложените по делото Заповед № РД-08-108/29.02.2024г. на Министъра на транспорта, 2 информационните технологии и съобщенията и Заповед № 543/15.05.2024г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

От тези писмени доказателства се установя, че Г. Н. е изпълнявал длъжността начални ОО "Автомобилна администрация" - София и като такъв е можел да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От приложената по делото длъжностна характеристика на св.Д. /както и от неговите показания/ се доказва, че той е бил "инспектор" в ОО "АА" – София и като такъв е имал право да съставя АУАН.

Събраните по делото гласни доказателства звучат достоверно, еднопосочно и непредубедено. Те намират опора и в кредитираните по-горе АУАН, Констативен протокол, пътен лист, справка от информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", разпечатка от карта на водач, разпечатки от дигитален тахограф. Поради това съдът дава вяра на свидетелските показания на св.Д..

При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ, СРС възприе следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от лице, оправомощено за това.

Насочена е срещу административен акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред пред въззивна инстанция, по реда на ЗАНН. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени от компетентни лица. Неоснователно е възражението, че АУАН е съставен след изтичане на предвидени в ЗАНН срокове, тъй като нарушението е извършено на 22.01.2024г. и е установено на 31.07.2024 г. със съставяне на АУАН. Т.е. АУАН е съставен след по-малко от година след извършване на нарушението. Това означава, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. От съставянето на АУАН до издаване на процесното НП е минал период от три месец. Поради това СРС приема, че са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.

В хода на служебната проверка съдът установи, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта и в Наказателното постановление. Посочени са обстоятелствата, при които то е извършено като е конкретизирано превозното средство, водача и е посочен конкретният документ, който се твърди той да не е притежавал. Описани са и доказателствата, подкрепящи обвинението – справка от информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", разпечатка от дигиталния тахограф на въпросното МПС и разпечатки от карта на водача. Поради всичко това съдът не споделя тезата на жалбоподателя за нарушения на изискванията, визирани в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението в Акта и в Наказателното постановление отговаря и на приложената санкционна норма - чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от 3

ЗАвПр, според която административно наказание се налага на онзи, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Съдът не счита, че реално е било ограничено правото на защита на наказаното лице да разбере срещу какво точно нарушение следва да се защитава. Спазени са били изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват формално основание за отмяна на НП.

За доказаността на конкретното нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвПр следва да се установи дали Дружеството-жалбоподател е лицензиран превозвач, дали осъществява превоз на товари с определена категория превозни средства и дали превозът на товари се реализира от водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача и не притежава карта за квалификация на водача за съответната категория. В случая административно – наказателното обвинение е обусловено от липсата на валидна карта за квалификация на водача .

Между страните не се спори, че жалбоподател е има издаден Лиценз на Общността №*** за международен превоз на товари, валиден до 08.07.2027г., т. е. има качеството на лицензиран превозвач и се явява адресат на нормата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвПр. От АУАН, Констативния протокол, пътния лист от 12.07.2022 г., справката от информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за водач С., разпечатките от дигитален тахограф и показанията на свидетел Д. се доказва, че жалбоподател е допуснал обществен превоз на товари с МПС рег.№ ********* управлявано от С. С., който към дата 22.01.2024г. не е имал валидна карта за квалификация за извършване на товарни превози.Поради това съдът приема, че от обективна страна доказано е реализиран съставът на нарушението по чл. 7б, ал. 1, изр. 1,пр.2 от ЗАвПр. Изпълнителното деяние на това нарушение се състои в осъществяване на превоз, а това е основният предмет на дейност на Дружеството – жалбоподател. От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лице е обективна и безвиновна.

Поради доказаност на нарушението от обективна и субективна страна, на административно – наказателно отговорното лице следва да бъде наложено предвиденото в закона наказание.

Съгласно чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му да управлява МПС за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева. В случая нарушителят е Дружеството – превозвач, извършващо дейност с водач, който не отговаря на изискванията на ЗАвПр. Поради това на юридическото лице следва да се наложи "имуществена санкция" в размер на 3000 лева. Точно фиксираният в закона размер на санкцията не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и съответно да коригира законово предвидената "имуществена санкция" от 3000 лева.

4

Водим от изложеното по-горе съдът приема, че не следва да присъжда юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението, чийто орган е издал процесното НП, тъй като такова искане не е било отправено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА срещу Наказателно постановление № *****, издадено от началник на ОО "Автомобилна администрация" – гр. София, с което на жалбоподател на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр.2 от ЗАвПр е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.