Решение № 306 от 03.10.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 03.10.2023 год.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……...………….………… в публично …….…. заседание на четиринадесети септември .........................……..…..…….……………..….…………. през

2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………………………..…..

Павлина Петрова ….…...………..…………......... като разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор

Атанасов ............................ административно дело №198 ... по описа за ..................... 2023 година ........................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано по жалба от „ИБОКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. Н. И., подадена чрез пълномощник - адв.И.Б. от АК – ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение

№2153-08-124 от 28.04.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Задължително предписание №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год., издадено от главен инспектор по осигуряването - контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че в срок обжалва изцяло

Решение №2153-08-124 от 28.04.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против

Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год., издадени от главен инспектор осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, а потвърдените с решението задължителни предписания, издадени в противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че по своята същност предписанието представлява индивидуален административен акт и следва да притежава реквизитите по чл.59 от АПК, но в обжалваното предписание липсвало изложение на фактическите и правни основания за издаването му. В тази връзка в жалбата се сочи, че не става ясно по какъв повод е издаден индивидуалният административен акт, въз основа на какви факти и обстоятелства и неспазването на какви правни норми е предизвикало властническото волеизявление на административният орган, като предвид на това счита, че подобно нарушение на императивна процесуалнаправна норма е от категорията на абсолютните, както и че то засяга правото на адресата на акта да се защити и че пречи да бъде осъществен инстанционен или съдебен контрол по същество за правилността на акта. Според жалбоподателят, препращането, както се твърди в решението, към друг документ, в който се съдържат фактическите основания за идването на акта, по никакъв начин не санира допуснатото процесуално нарушение и счита, че същото е самостоятелно основание за пълна отмяна на обжалвания административен акт. В тази връзка в жалбата се излагат доводи, че в цитираният протокол няма как да бъдат изложени мотивите на административния орган, както и кои доказателства приема за относими и допустими към издаването на административния акт и какви факти установява с тези доказателства, предвид на което жалбоподателят счита, че е налице пълна липса на мотиви за издаването на акта, което не може да се санира с решението на горестоящият орган.

В жалбата отново се твърди, че липсата на посочени фактически основания за издаването на акта препятства преценката и контрола за това дали правилно е приложен материалният закон, като жалбоподателя смята, че за адресата на акта, за горестоящият административен орган или за състава на съда, е невъзможно да се направи преценка под коя материално правна норма е подведен казуса и правилно ли е приложен материалният закон. Според жалбоподателят, в случая административният орган неправилно е приложил и тълкувал материалният закон - разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, като е приел, че не са налице нормативно определените условия за възникване на осигурително правоотношение и че при преценката на събраните доказателства, административният орган се е позовал само на липса на писмени такива относно трудовата дейност на осигуряваното лице, игнорирал е изцяло събраните гласни доказателства, както и превратно е тълкувал писменото доказателство - длъжностната характеристика на осигуряваното лице, като счита, че това от своя страна е довело до необоснованост на извода за липса на осигурително правоотношение и до необоснованост на административния акт.

С оглед на това, с жалбата моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение №2153-08-124 от 28.04.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят „ИБОКС” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат И.Б. от Адвокатска колегия - ***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да отмени оспорения административен акт, както и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски, съгласно списъка, който представя в съдебно заседание. В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която са възпроизведени всички изложени в жалбата съображения, като освен това са въвеждат и допълнителни такива в подкрепа на доводите за неправилно приложение на разпоредбата на чл.10, ал. 1 от КСО, както и за необоснованост на извода на административния орган, че за лицето М.Х.Е. не е възникнало осигурително правоотношение по сключения между него и дружеството-жалбоподател трудов договор. Според жалбоподателя, изводът на административния орган, че работникът не е осъществявал трудова дейност, съобразно заеманата длъжност и длъжностната характеристика, тъй като не бил подписвал фактури за доставени материали и пътни листове за транспортирането им, а е изпълнявал задачи невключени в длъжностната характеристика, не отговаря на събраните доказателства и установените с тях факти. Излага подробни доводи и съображения в тази насока, като счита, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че това лице е осъществявало трудова дейност както в цеха на фирмата в ***, така и на различни обекти, като е снабдявало производството с материали, транспортирало е стоки и е извършвало и други дейности, възложени му от работодателя във връзка с работата му, които не с включени в длъжностната му характеристика, като освен това счита, че възлагането на и изпълняването от работника на работа и дейности неописани детайлно в длъжностната му характеристика, не е основание да се приеме, че липсва упражняване на трудова дейност и съответно, че работника не е осигурено лице.

Предвид изложеното жалбоподателят счита, че жалбата се явява основателна и доказана, поради което още веднъж моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло оспореното решение, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против задължителните предписания, издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, както и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, явява се лично, както и редовно упълномощения процесуален представител – ст.юрк. З. Б., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, с оглед събраните по делото доказателства. Счита оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали за правилно и законосъобразно, издадено въз основа на констативен протокол, съставен в съответствие със законовите процедури и при съобразяване на събраните в хода на административното производство доказателства. Моли също така да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, като в условията на алтернативност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали и задължителните предписания, издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали. Предвид всичко изложено в писмената защита счита, че не са представени доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на М.Х.Е. по сключения трудов договор с „ИБОКС“ ЕООД ***, предвид което твърденията в обратен смисъл останали недоказани, както и че са налице доказателства, че са представени документи с невярно съдържание, изготвени с цел заобикаляне на закона по повод преследвана цел и всички изложени факти и обстоятелства водели до извода, че трудовият договор е сключен фиктивно, налице е привидно трудово правоотношение, целящо имитиране на качеството „осигурено лице“ по отношение на работника, въз основа на което да бъдат получени произтичащите от него осигурителни права. В писмената защита се моли, като се има предвид изложеното и съображенията, съдържащи се в обжалвания административен акт, да бъде отхвърлена жалбата на И. Н. И. – управител на „ИБОКС“ ЕООД ***, подадена чрез адв.И.Б., срещу Решение №2153-08-124 от 28.04.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І/първо/ и ІІ/второ/ от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателя „ИБОКС“ ЕООД ***, със съпроводително писмо Изх.№1012-08-163#1 от 28.04.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.8/, като същото е получено от пълномощника – адв.И.Б., срещу подпис, на датата 03.05.2023 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.12/. Жалбата е подадена чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх. №2153-08-124#1 от 11.05.2023 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена чрез административния орган, на 8-я/осмия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По административната преписка е приложено писмо/сигнал/ с Изх.№2113-08-132#3 от 06.02.2023 год., изготвен от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, адресирано до началника на отдел „КПК” при ТП на НОИ – Кърджали/л.77/, с което е поискано да се извърши проверка на осигурителя „ИБОКС“ ЕООД ***, с ЕИК ***, за да се установи дали действително лицето М.Х.Е., с ЕГН **********, е извършвало трудова дейност, което да е основание за възникване на осигуряването, респ. възникнало ли е осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, като в писмото е посочено, че в ТП на НОИ – Кърджали е постъпило заявление е Вх.№2113-08-132 от 30.01.2023 год. от посоченото лице, за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО и в това производство е установена необходимост от изясняване на посочените обстоятелства.