Решение № 2266 от 22.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4734/2021
- Вид
- Решение № 2266
- Подписан
- 22.05.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 2266 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330104734 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.12 КЗ /отм./ понастоящем чл.
558, ал. 7 от действащия Кодекс на застраховането.
Ищецът Гаранционен фонд - София твърди, че на *** управлявайки автомобил марка „***“ с ДКН *** в гр. ***, ***, на кръстовище между улиците "***" и "***", ответницата предизвикала пътно-транспортно произшествие при което причинила вреди на лек автомобил "***", собственост на Е.А. При това ответницата управлявала автомобила си без да има задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поради последното обстоятелство ищецът бил заплатил на осн. чл.288, ал.1 т.2 б.а от КЗ / отм./ на увреденото лице обезщетение в размер на 23287,27 лв., след което поканил ответницта да възстанови сумата. Тя не сторил това, поради което се иска да бъде осъдена за заплати сумата, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска.
Ответникът Т. П. К. счита иска за недопустим и неоснователен.
Съдът намира за установено следното:
От представения протокол за ПТП, се установява, че на *** в 18.40 часа в гр.
***, ***, на кръстовище между ул. „***“ и ул. "***" ответницата К. управлявала лек автомобил марка „***“, с № *** при което ударила лек автомобил марка "***". Видно от заключението на автотехническата експертиза лекият автомобил "***" бил управляван от Е.А. по ул. "***" в посока от север на юг. Тъй като следвало да 1 предприеме маневра - завой на ляво към улица "***", водачът му спрял. През това време автомобилът „***“ управляван от ответницата по същата улица в посока от юг на север, навлизайки в насрещната лента блъснал спрялата "***" в предната лява част / лист 210/. При удара върху автомобила "***" настъпили множество повреди в предната му част, описани подробно в съставен за И. централно бюро експертен доклад /лист 20/.
От протокола за ПТП се установява още, че към датата на произшествието ответницата не е имала действаща застраховка "гражданска отговорност" и не е представила застрахователна полица. По предявен от пострадалата иск било образувано гр.д.
№***/*** на ***, с решението по което ответницата Т. К. била осъдена солидарно с ИЦБ- И. централно бюро консормциумно ООД да заплатят обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 5212,28 евро, плюс паричната преоценка и законната лихва, както и съдебни разноски и хонорарни разноски общо възлизащи на 1489 евро /лист 69/. Срещу ИЦБ - И.то централно бюро бил издаден изпълнителен лист за обща крайна сума 8044,65 евро / лист 77/. Тъй като ИЦБ - И. централно бюро е действувало като орган натоварен да заплаща обезщетение по смисъла на чл.10 от Директива 2009/103/ЕО /Четвърта моторна директива/, след плащането в негова полза се е породило вземане срещу гаранционния фонд на държавата по обичайното местопребиваване на автомобила на причинителя на вредите по силата на чл.25 §1 от Директивата. И.то бюро изпратило на Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ документите във връзка ПТП и заплащане на обезщетението придружени с искане за възстановяване на суми общо възлизащи на 10665,45 евро /лист 99/ както и съд разноски от 217, 90 евро /лист 105/. Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи в качеството си на "национално застрахователно бюро" по смисъла на чл.1 §1, т.3 от Директива 2009/103/ЕО изпратило документите на ищеца Гаранционен фонд - София където е образувана преписка по щета №***/***, като са изготвени два доклада с определяне на сума за обезщетение / лист 110 и 111/ . Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по заведената щета на *** е извършено плащане по сметката на НББАЗ в размер на 23287,27 лв. / лист 180/ .
На *** ищецът по настоящото дело изпратил на ответницата Т. К. регресна покана, с която претендирал в едномесечен срок да заплати горепосочената сума / лист 133/. Поканата била получена лично на *** /лист 135/ .
При така установените факти се налагат следните изводи:
Безспорно е, че процесното пътно-транспортно произшествие е причинено на територията държава челен на Европейския съюз. Автомобилът на ищцата е с регистрация в Република България следователно това е територията на която обичайно пребивава превозното средство на ответницата, по смисъла на определението дадено в чл.1 т.4 от Директива 2009/103/ЕО. Към датата на произшествието ответницата е 2 управлявала автомобила без да застрахова гражданската си отговорност за пътни произшествия. Следователно не е било изпълнено задължението на България по чл.3 от Директива 2009/103/ЕО и срещу Гаранционния фонд-София е възникнало вземане по на чл.25 §1, б."а" от същата Директива титуляр на което е органът изплатил обезщетение в ***, а именно ИЦБ-И. централно бюро. Следователно ищецът по настоящото дело е следвало да възстанови на *** централен орган заплатените суми, както и разноските направени във връзка с ликвидацията на щетата. Установи се, че размерът на обезщетението е бил установен в хода на съдебен процес с влязло в сила решение, като за него е издаден изпълнителен лист. Тоест размерът на вредите е установен със сила на пресъдено нещо, която обвързва ответницата, тъй като е била конституирана в процеса, наред с И.то централно бюро. От така изложеното следва, че за плащането направено от ответника Гаранционен фонд е било дължимо.
Съгласно чл. 288, ал.12 КЗ /отм./ понастоящем чл. 558, ал.7 от действащия Кодекс на застраховането след плащането ищецът е встъпил в правата на увреденото лице, поради което има право да получи исковата сума от ответницата.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1431,49 лв. от които: 931,49 лв. държавна такса и 500 лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. П. К. ЕГН ********** от гр. ***, бул. *** №***, ет.***, ап.*** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет.4 сумата 23287,27 лв. /двадесет и три хиляди двеста осемдесет и седем лева и 27 ст./, представляваща регресно вземане за възстановено на ИЦБ- И. централно бюро обезщетение за имуществени вреди, относно което в Гаранционен фонд е била образувана преписка по щета №***/*** и които вреди са предизвикани от ответницата при ПТП настъпило на *** в 18.40 часа в гр. ***, ***, на кръстовище между ул. „***“ и ул. "***", ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. П. К. ЕГН ********** да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на Гаранционен фонд гр. София, сумата 1431,49 лв. /хиляда четиристотин тридесет и един лева и 49ст./, представляваща деловодни разноски.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4