Решение № 48 от 09.04.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Силистра, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско дело № 20263400500047 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Ж. Т. И., ЕГН **********, лично и в качеството си на представител на „ТЕРА“ЕООД, ЕИК 118515973 чрез пълномощника си адв. А. Г., против Решение № 720/05.11.2025г. постановено по гр.д. № 988/25, с което първоинстанционния съд е признал за установено по отношение на „ТЕРА" ООД, ЕИК 118515973, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ***, ет.1, ап.1, представлявано от Управителя Ж. Т. И. и Ж. Т. И., ЕГН **********, че СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 35 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра, одобрени със Заповед № РД18-66 от 02.06.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Силистра, ул. „Капитан Кръстев", с площ от 1902 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за други видове спорт, номер по предходен план: кв. 192а, парцел 2, при граници за целият имот: имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, НЕ Е СОБСТВЕНОСТ на ответниците „ТЕРА" ООД и Ж.

Т. И.. Със същото решение съдът отменил на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт НА №19, нот. дело №14 от 31.01.2019 год. на Нотариус Никола Николов, с peг.№704 на НК, с район на действие PC - Силистра, Акт №120, вписан с вх.рег.№283/31.01.2019 год. в СВ при АВ – Силистра и е осъдил „ТЕРА" ООД, ЕИК 118515973, със седалище и адрес на управление:гр. Силистра, ***, ет.1, ап.1, представлявано от Управителя Ж. Т. И. и Ж. Т. И., ЕГН **********, да заплатят на Община Силистра, ЕИК 000565537, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ***, представляван от кмета Александър Сабанов, направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 8706,36лв.

Въззивниците – Ж. Т. И., ЕГН **********, лично и в качеството си на представител на „ТЕРА“ЕООД, ЕИК 118515973, чрез пълномощника си адв. А. Г., намира атакуваното 1 решение за неправилно, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.. В този смисъл въззивниците молят съда да отмени атакуваното с жалбата решение, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендират деловодни разноски за въззивното производство.

Въззиваемият - Община Силистра, със съдебен адрес: гр. Силистра, ул. „Христо Ботев" № 2, ет.- 3 офис № 5, чрез адв. Д. К., депозира представител писмен отговор съдържащ становище за неоснователност на жалбата, като в тази връзка моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното първоинстанционно, съдебно решение. Претендира деловодни разноски за въззивната, съдебна инстанция.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна.

С атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е признал за установено по отношение на „ТЕРА" ООД, ЕИК 118515973, със седалище и адрес на управление: гр.

Силистра, ***, ет.1, ап.1, представлявано от Управителя Ж. Т. И. и Ж. Т.

И., ЕГН **********, че СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 35 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Силистра, ул. „Капитан Кръстев", с площ от 1902 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за други видове спорт, номер по предходен план: кв. 192а, парцел 2, при граници за целият имот: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, НЕ Е СОБСТВЕНОСТ на ответниците „ТЕРА" ООД и Ж. Т. И.. Със същото решение съдът отменил на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт НА №19, нот. дело №14 от 31.01.2019 год. на Нотариус Никола Николов, с per.№704 на НК, с район на действие PC - Силистра, Акт №120, вписан с вх.рег.№283/31.01.2019 год. в СВ при АВ – Силистра и е осъдил „ТЕРА" ООД, ЕИК 118515973, със седалище и адрес на управление:гр. Силистра, ***, ет.1, ап.1, представлявано от Управителя Ж. Т. И. и Ж. Т. И., ЕГН **********, да заплатят на Община Силистра, ЕИК 000565537, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.

Симеон Велики № 33, представляван от кмета Александър Сабанов, направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 8706,36лв.

За да постанови решение в такъв смисъл първоинстанционният съд приел, че е сезиран с иск с правно основание по чл. 124 ал. 1 от ГПК, имащ за предмет - съда да признае за установено по отношение на ответниците, че СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 35 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Силистра, ул. „Капитан Кръстев", с площ от 1902 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за други видове спорт, номер по предходен план: кв. 192а, парцел 2, при граници за целият имот: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***

НЕ Е СОБСТВЕНОСТ на ответниците, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, при уважаване на исковата претенцията да бъде отменен като неверен НА №19, нот. дело №14 от 31.01.2019 год. на Нотариус Никола Николов, с per.№704 на НК, с район на действие PC Силистра, Акт №120, вписан с вх.рег.№283/31.01.2019 год. в СВ при АВ - Силистра.

Съдът приел, че процесната постройка е изградена като временна постройка, съгласно издадена виза от главния архитект на Община Силистра на основание чл. 120 от ППЗТСУ.

Възможността изградените временни обекти да получат траен устройствен статут и да се гарантира правото на лицата, които са ги построили, да закупят земята под тях, е била регламентирана и ограничена със срок от разпоредбата на § 50а от ПЗР на ЗТСУ (ДВ бр. 124 / 1998 г.), а в последствие и с разпоредбата на § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Съдът съобразил липсата на доказателства, нито твърдения по делото, че за сградата е учредено право на 2 строеж, което било потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза. С оглед характеристиката на сградата без съответно решение по § 17 ПЗР на ЗУТ съдът приел, че ответникът не може да се легитимира като носител на вещно право върху нея.

Първоинстанционният съд обсъдил възражението, че за ищеца липсва правен интерес, предвид характера на постройката като преместваем обект и невъзможността същата да бъде придобита по чл. 92 от ЗС, като приел, че след като е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, с който се цели отричане на правото на собственост на ответниците, е без значение дали след евентуалното му уважаване ищеца ще придобие собствеността върху постройката.

В мотивите, към атакуваното решение е обсъдено и твърдението, че сградата е била придобита въз основа на давностно владение, като в този аспект съда коментирал мораториума върху придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и частна общинска собственост, като приел, че не е налице и основанието по чл. 79 ал. 1 от ЗС, т.к. дори да е било налице владение в посоченият от ответниците период, същото не е могло да породи исканото действие по придобиване на собствеността.

Изложеното мотивирало съда да приеме исковата претенция за основателна, като приел, че на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален за собственост № 120, вписан с вх.рег.№ 283/31.01.2019 год. в СВ при АВ - Силистра следва да бъде отменен.

За да мотивира жалбата си въззивникът сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че според заключението на вещото лице се касае за временна постройка, което обусловило неправилен извод за наличие на правен интерес у ищеца за водене на настоящото производство. Сочи се още липса на конкуренция относно „право на собственост“ върху същата сграда между ответниците и Община Силистра. Въззивниците намират, че липсва правна възможност при отричане правото на собственост на ответниците Общината да придобие имота по правилата на чл. 92 от ЗС.

В жалбата се коментира възможността според чл. 92 от ЗС, собственикът на терена (в случая Община Силистра) по силата на приращението да придобие право на собственост върху онези обекти, които са изградени върху нейния имот от трето лице без надлежно учредено право на строеж и са трайно прикрепени към терена.

Жалбоподателите сочат липсата на коментар относно възражението касаещо наличието в правния мир на удостоверение № 5/21.07.2008г., издадено на осн. Наредба № 2/2003г. на Община Силистра, според което процесната постройка представлява търпим строеж и следователно въпреки липсата на надлежни строителни книжа е била изградени и съобразена с нормите на застрояване, което според въззивниците я прави законно построена с признато право на собственост на „ТЕРА“ЕООД, което пък препятствало възможността на Община Силистра да придобие сградата по правилата на приращението.

Жалбоподателите сочат още, че при пропуснат срок за снабдяване с решение по §17 от ПЗР на ЗУТ, всеки собственик има възможност неограничено във времето да се снабди с удостоверение за търпимост по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, за издаване на което е необходимо обекта да е изграден до 31 март 2001г. респ. 07.04.1987г.(по изискванията на ЗТСУ)., Да няма изискваните строителни разрешителни и да отговаря на градоустройствените планове и нормативи, действащи към момента на изграждането му, или на актуалните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Приемайки, че такова удостоверение е издадено на „ТЕРА“ЕООД, в качеството му на собственик на обекта, то въззивниците сочат, че ищеца още през 2008г. е признал правото им на собственост върху процесната постройка, което обстоятелство само по себе си изключва правния интерес от водене на настоящото производство у Община Силистра под формата на отрицателен УИ.

В жалбата се коментира още възможността за изтекла придобивна давност като възможност за признаване право на собственост въведена със ЗОС, който влиза в сила на 01.06.1996г. твърдейки, че към него момент за процесната сграда има косвени доказателства, 3 че е била изградена.

Коментира се, че придобивната давност в полза на „ТЕРА“ЕООД, е започнала да тече от 01.06.1996г. до въвеждане на мораториума на 01.06.2006г. като за изтичане на десет годишната придобивната давност в полза на дружеството е оставал един ден, който е изтекъл след вдигане на мораториума на 01.01.2023г., което мотивира жалбоподателите да приемат, че към настоящия момент давността е изтекла в тяхна полза.

В жалбата се коментира още и приета от ищеца декларация по чл. 14 от ЗМДТ, чрез която въззивниците са заявили собствеността си и са декларирали желанието си за заплащане на съответния местен налог, като в тази връзка ищеца е събирал всички местни данъци и такси за дължими за имота, което допълнително обосновава тезата на ответниците, че обекта е собственост на търговското дружество.

Ответникът по жалбата не споделя аргументите на въззивниците, като на свой ред приема, че обжалваното решение е правилно и с постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Представителя на въззивника коментира съзнанието у въззивниците, че съгласно т.11.1 от договора за наем в редакцията му от 1996 год. постройката е станала собственост на наемодателя (Община Силистра), това не е попречило на дружеството да се снабди с неверен титул за собственост с КНА №120, вписан с вх.peг.№283 от 31.01.2019 год.

Ответника по жалбата коментира съдържанието на т. 4.1 от основния договор уреждаща задължението на наемателя да изгради „сграда за охрана", която по силата на т.11.1 в редакцията му от 1996 год. след прекратяването на наемното отношение преминава в собственост на наемодателя, в замяна на което през първите две години от наемния договор наемателят е заплащал 25% от предвидената наемна цена съгласно т.16.1 от договора., като по този начин наемодателят е придобил постройката отстъпвайки на наемателя 75% от наемната цена за първите две години (1993-1994 год.) срещу правото на собственост, което получава след прекратяването на договора.