Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 21.10.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 378/2026
Вид
Решение № 257
Подписан
21.10.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Мира Руменова Джонева, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Враца, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500378 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 7978/09.04.2026 г., подадена от Л.

И. А., ЕГН **********, против Решение № 123/09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2363/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **********/06.04.2023 г. поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК, и с чл. 143 ЗЗП, и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 127,82 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд е свел спора единствено до въпроса дали посоченият в договора годишен процент на разходите (ГПР) надвишава законово допустимия максимум, без да провери дали посоченият ГПР отразява всички разходи по кредита. Твърди, че застрахователните премии са били предварително определени към момента на сключване на договора, включени са в общия размер на кредита и се погасяват чрез месечните вноски, поради което представляват част от цената на кредита, а не самостоятелна и доброволна допълнителна услуга, и е следвало да бъдат включени в ГПР. Сочи, че чрез включването на премиите в главницата върху 1 тях се начислява и договорна лихва, с което кредитът се оскъпява по начин, който не е отразен в посочения ГПР. Излага доводи и срещу заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Позовава се на Решение № 164/24.03.2026 г. по гр. д. № 2364/2025 г. на РС – Враца, постановено по спор между същите страни по аналогичен договор. Моли решението да бъде отменено и искът уважен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че договорът съдържа всички изискуеми по чл. 11 ЗПК реквизити, че сключването на застраховката е било опционално и е резултат от информираното съгласие на кредитополучателя, изразено в т. 13 от подписаното от него Заявление-декларация, че застраховката не е била задължително условие за отпускане на кредита и поради това, съгласно § 1, т.

1 от ДР на ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, премията не е елемент от общите разходи по кредита. Моли решението да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК.

Окръжен съд – Враца, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и съобрази закона, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС може да приложи и императивна материалноправна норма, без да е направено оплакване за нейното нарушение. Обжалваното решение е валидно и допустимо. По съществото на спора съдът намира следното.

Не е спорно, а и се установява от представения по делото Договор за потребителски кредит № **********/06.04.2023 г., че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор е предоставило на Л. И. А. като потребител потребителски кредит за общо ползване (чл. 2) със срок до 15.10.2025 г. (чл. 6).

В чл. 7.1 от договора, озаглавен „Общ размер на кредита и условията за усвояването му“, са посочени: размер на кредита – 2 400,00 лв.; общ размер на застрахователна премия – 825,30 лв., от които 525,59 лв. по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ и 299,71 лв. по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“; общ размер на кредита – 3 225,30 лв. Съгласно чл. 7.2.1 средствата по кредита се превеждат по сметка на потребителя в банкатакредитор, а съгласно чл. 7.2.3, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респ. застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

2

Съгласно чл. 9.1-9.3 лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, е фиксиран в размер на 41,07 % годишно, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 10 са посочени годишен процент на разходите (ГПР) – 48,28 %, и обща сума, дължима от потребителя, 5 209,74 лв., както и допусканията, при които е изчислен ГПР. В чл. 13 е посочено, че потребителят не дължи на кредитора повтарящи се или еднократни разходи освен таксите по Тарифата към договора. Съгласно чл. 19 („Изискуемите застраховки, ако има такива“) при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на договора.

Съгласно погасителния план по чл. 11.2 кредитът се погасява с 30 месечни вноски с падежи от 15.05.2023 г. до 15.10.2025 г., от които 29 вноски по 173,66 лв. и последна вноска от 173,60 лв. В плана всяка вноска е разпределена само на „главница“ и „лихва“, като остатъкът от главницата след първата вноска е 3 162,02 лв., т.е. началната главница, върху която се начислява договорната лихва, е 3 225,30 лв. – размерът на кредита заедно със застрахователните премии. Така още първата лихва от 110,38 лв. е изчислена върху сумата от 3 225,30 лв. (3 225,30 лв. × 41,07 % / 360 × 30 дни), а не върху предоставените на потребителя 2 400 лв. Застрахователната премия не е обособена като отделен компонент на вноските.

На същата дата, на която е подписан договорът, 06.04.2023 г., ищецът е подписал Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е дал съгласие при настъпване на застрахователно събитие застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Издаден му е Сертификат № 1**********2023, чийто номер съдържа номера на договора за кредит, за застрахователните програми, предоставяни от „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ чрез застрахователния агент „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Според сертификата премията по „Защита на кредита“ се определя като процент от първоначалния размер на кредита, а премията по „Защита на сметките“ е 9,99 лв. месечно, като месечният й размер се умножава по продължителността на кредита в месеци и се заплаща еднократно при отпускане на кредита; общата еднократна дължима сума е 825,30 лв. Застрахователните суми и плащанията по „Защита на кредита“ са обвързани с баланса по кредита и се изплащат на кредитора.

Съгласно чл. 1 от Общите условия към застрахователните програми застраховка „Защита на кредита“ се сключва при условията на чл. 382 от Кодекса за застраховането като застраховка, сключена в полза на кредитора за 3 обезпечение на вземането му от застрахования по договора за потребителски кредит.

В т. 13 от предварително изготвеното от банката Заявление-декларация за установяване на договорни отношения е отбелязано, че ищецът заявява желание да му бъде сключена застраховка, предлагана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството й на застрахователен агент.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че основните параметри на договора са посочените по-горе, че месечната погасителна вноска от 173,66 лв. е с включена сума за застрахователна премия и че общата дължима от потребителя сума от 5 209,74 лв. представлява сбор от сумата за главница от 2 400,00 лв., застрахователните премии от общо 825,30 лв. и възнаградителната лихва от 1 984,44 лв. Тези констатации на вещото лице съответстват на съдържанието на договора и погасителния план и съдът ги възприема.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира следното от правна страна.

Сключеният между страните договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК – ищецът е физическо лице, което при сключването му не е действало в рамките на своята търговска или професионална дейност, а ответникът е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Поради това за договора се прилагат императивните изисквания на ЗПК, а по силата на чл. 24 ЗПК – и на ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

4

ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит. Той е единният, изчисляван по еднакъв начин показател, който дава възможност на потребителя да узнае действителната цена на кредита, да прецени обхвата на поетото задължение и да сравни различните предложения на пазара (съображения 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО). Затова изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не се изпълнява с формалното посочване на някакъв процент, а само с посочването на ГПР, който отразява всички общи разходи по кредита. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, „Профи Кредит България“, Съдът на ЕС приема, че посочването в договора на ГПР, който не отразява точно всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент, и че санкцията на лишаване на кредитора от правото на лихви и разноски в такъв случай е пропорционална. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, според която неточното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит има същата последица, както непосочването му, и води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК (Решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II т. о., и др.).

Следователно решаващият за спора въпрос е дали застрахователните премии в общ размер на 825,30 лв. представляват разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Именно този въпрос, поставен още с исковата молба, не е обсъден от първоинстанционния съд, който се е ограничил с проверка дали посоченият в договора ГПР и уговореният лихвен процент не надвишават максимума по чл. 19, ал. 4 ЗПК.