Решение № 107 от 18.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20245001000027 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 388/16.10.2023 г. по т.д. № 482/2021 г. на ОСП. в неговите части, с които е осъдено ЗАД“Д.Б.:Ж.з.“АД-гр.С. да заплати на С. Б. К. сумата над 50 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на нейната майка И.а С. К., настъпила при ПТП от 2.03.2021 г., причинено от М.Ц. при управление на товарен автомобил „И.***“ *********, за който е сключен при ЗАД“Д.Б.:Ж.з.“АД договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за забава върху сумата над 50 000 лв. до 80 000 лв. от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до 126 000 лв. като неоснователен, осъдено е ЗАД“Д.Б.:Ж.з.“АД-гр.С. да заплати на давокат И. Х. Х. адвокатско възнаграждение в размер на 7 050 лв., осъдено а ЗАД“Д.Б.:Ж.з.“АД-гр.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-П. сумата 3 200 лв., представляваща дължимата ДТ за производството и 280 лв.

1 разноски по делото, осъдена е С. Б. К. да заплати на ЗАД“Д.Б.:Ж.з.“АД-гр.С. сумата 2 645 лв., представляваща припадаща се част от направените в производството разноски с оглед отхвърлената част от иска.

Жалбоподателят

„Застрахователно акционерно дружество

Д.Б.:Ж.З.“АД-гр.С. моли по съображения, изложени в жалбата от 16.11.2023 г., решението да бъде отменено като неправилно в обжалваните негови части, с които дружеството е осъдено да заплати на С. Б. К. сумата над 50 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на неаната майка И.а С.

К., настъпила при ПТП от 2.03.2021 г., причинено от М.Ц. при управление на товарен автомобил „И.***“ *********, за който е сключен при ЗАД“Д.Б.:Ж.з.“АД договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за забава върху сумата над 50 000 лв. до 80 000 лв. от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане, като исковете бъдат отхвърлени за сумата на обезщетението за неимуществени вреди над 50 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по тази жалба С. Б. К. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 12.12.2023 г.

Претендира за присъждане на разноски съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА.

Жалбоподателката С. Б. К. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображенията, изложени в насрещната въззивна жалба от 12.12.2023 г., в частта му, с която предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 80 000 лв. до 126 000 лв., като й бъде присъдена още сумата 46 000 лв. ведно със законната лихва от 14.06.2021 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 1.07.2021 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД“Д.Б.:Ж.з.“АД-гр.С. да й заплати сумата 140 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на нейната майка И.а С. К., настъпила на 2.03.2021 г. вследствие на ПТП по вина на водача М. Х. Ц. при управлението от него на товарен автомобил 2 марка „И.“, модел „***“ с рег. № *********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата 14.06.2021 г. Претендира за присъждане на разноски съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА. Прави възражение при наличие на прекомерност относно размера на адвокатското възнаграждение, платено от ответника, да бъде то намалено до минимума по Наредба №1/2004 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 2.03.2021 г. е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „И. ***“, управляван от М. Х. Ц., и на пешеходката И.а С. К., при което е пострадала и е починала И.а К., майка на ищцата С. Б. К.. Не се спори понастоящем между страните, че виновен за това ПТП е водачът Ц., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на И.а К.. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе товарен автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищцата е отправено до ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, получено при дружеството на 21.05.2021 г. Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищцата от застрахователя обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Твърдението на ищцата, заявено в исковата молба, е, че в резултат на настъпилото по вина на водача Ц. ПТП е починала нейната майка И.а К. и тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Ищцата твърди, че смъртта на нейната майка драстично я променя, че тя до момента на ПТП е била един активен човек, а след инцидента животът й се променя в отрицателна посока. Твърди, че е търпяла, продължава да търпи и ще търпи и занапред болки и страдания, тъй като е имала тясна емоционална връзка със своята майка, за която с оглед напредналата й възраст се е грижила в 3 последните няколко години от живота й и е живеела в едно домакинство с нея в с. М., макар и да е нямала надлежно извършена адресна регистрация на адреса на майка си. С уточняващата молба от 15.07.2021 г. посочва още, че е имала силна емоционална и неразривна свързаност със своята майка, със смъртта на майка й е изгубила своята опора в живота, в резултат на което се затваря в себе си, не желае да комуникира с близки и роднини, изживява ужаса на това да загубиш родителя си и да останеш сирак, макар и на тази възраст, тъгува за своята майка почти всеки ден след нейната смърт, няма с кого да споделя трудностите, с които се сблъсква в живота си, както го е правила със своята майка, и трудно приема факта, че нея вече я няма.

Претендира за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в размер на 140 000 лв., ведно със законната лихва от 14.06.2021 г.

С отговора на исковата молба от 9.09.2021 г. ответното застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Възразява, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен, несъответстващ на реално претърпените от ищцата болки и страдания, неадекватен на икономическата конюнктура в страната и възрастта на ищцата, необоснован, некореспондиращ с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и с утвърдената съдебна практика по сходни случаи. Заявява и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата като пешеходец поради неправилно движение, престояване или пресичане на пътното платно, по който начин пострадалата сама е поставила в опасност живота си, като с поведението си е нарушила императивните разпоредби на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП. Посочва, че ПТП е настъпило на междуселски път на 2.03.2021 г. около 19,05 часа, пешеходката е вървяла в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка и без да е спазила задълженията си по ЗДвП, а именно че пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, могат да се движат по платното за движение противоположно на посоката на движението на ППС, по възможност найблизо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно да бъдат използвани. Заявява, че в случая пострадалата не е спазила никое от тези задължения, тъй като, от една страна, не се е движила по банкета на пътното платно при наличие на такъв, а е престоявала на самото пътно платно и не плътно прибрана към края на платното за движение, а 4 значително е навлязла на пътното платно, а, от друга страна, пешеходката не се е движила в платното противоположно на посоката на движението на ППС.

Евентуално твърди, че пострадалата не се е движила при обективна възможност за това най-близо до лявата му граница, ако все пак не е имало банкет или е било невъзможно той да бъде използван. Твърди, че това нейно поведение е довело до непредотвратимост на произшествието и е в пряка причинна връзка с ПТП. Евентуално твърди, че пострадалата е предприела рязко и внезапно пресичане на пътното платно, непълно необезопасено и в нарушение на ЗДвП, без да се погрижи за собствената си сигурност, без да се огледа и без да прецени разстоянието и скоростта на приближаващия автомобил и неговото отстояние, с което е поставила в техническа невъзможност водача на товарния автомобил да реагира, за да задейства спирачната система и де избегне удара. Евентуално твърди, че пострадалата е била предвид възрастта си (83 години) неадекватна и с форма на ментално разстройство, евентуално, със старческа деменция, поради което от части е била неспособна да ръководи и контролира постъпките си и да осъзнава тяхното свойство и значение, поради което е допуснала да се движи неправилно на междуселски път с тъмни дрехи в тъмната част на денонощието, с което е допринесла за собственото си увреждане. Твърди, че пешеходката сама се е поставила в риск и е причинила при изключителен превес на собствената си вина пътния инцидент, като е била длъжна да спазва такова поведение, че да осигури на всеки участник в движението възможност да я забележи и заобиколи безпрепятствено.

С допълнителна искова молба от 6.10.2021 г. е заявено, че претендираното обезщетение е напълно съобразено с настъпилите неимуществени вреди. Заявено е, че в резултат на неправомерното движение на товарния автомобил, управляван от водача Ц., несъобразно с разпоредбите на чл.5,ал.2,т.1 и чл.116 от ЗДвП, както и поради несъобразяване на скоростта с пътните условия, видимостта и движението, водачът блъска пешеходката И.а К. и така причинява нейната смърт.

С отговора на допълнителната искова молба от 21.10.2021 г. застрахователят заявява, че поддържа заявените оспорвания и възражения.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че съгласно заключението на СТЕ ПТП е настъпило на платното за движение, от което 5 следва извод, че пешеходката К. е нарушило правилата за движение по пътищата (чл.108, чл.113,ал.2 и чл.114,т.1 от ЗДвП), а именно да се движи по възможност най-близо до лявата граница по платното за движение, противоположно на посоката на движението на ППС, и преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с приближаващите се ППС, поради което като не е спазила тези правила за движение по пътищата, пострадалата К. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Въз основа на заключението на СТЕ съдът приема, че водачът на товарния автомобил се е движел към момента на настъпване на ПТП с 93 км./ч. при максимално допустима скорост съобразно чл.21,т.1 от ЗДвП за движението на товарен автомобил от категорията на „И. ***“ извън населено място е 90 км./ч. Съдът преценява, че съгласно нормата на чл. 20,ал.2 от ЗДвП водачът на товарния автомобил е могъл да съобрази скоростта на движение с конкретните условия, а именно с намалената видимост предвид времето на денонощието-през неговата тъмна част и да осигури техническа възможност да избегне произшествието. Затова съдът приема, че пострадалата К. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат при съпричиняване в размер на 20%.