Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 383 от 12.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 220/2026
Вид
Определение № 383
Подписан
12.02.2026
В сила
12.02.2026
Състав
Стефка Михова, Иван Йорданов, Николай Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500220 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Я. В. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д. Б. против Разпореждане №1171/19.01.2026 г., постановено по гр. дело №15992/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с., с което е върната искова молба, ведно с уточненията към нея, депозирана от Я. В. Т., ЕГН **********, чрез адвокат Д. Б., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и е прекратено производството по гр.д.№ 15992/2025 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.

В частната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради следното.

Подадена е искова молба, с вх.№117048/12.11.2025 г. от Я. В. Т., ЕГН ********** срещу „Кредисимо“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева-частичен иск от 3941 лева, платена без основание за периода от 26.08.2021 г. до 22.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

С разпореждане на съда от 13.11.2025г. подадената от Я. В. Т., ЕГН ********** срещу „Кредисимо“ ЕАД, исковата молба е била оставена без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението, ищецът да поправи допуснати нередовности на исковата молба, посочени в разпореждането, както и да внесе по сметка на РС-Пловдив държавна такса в размер на 42,50 лв. и да представи доказателства за това.

1

С молба от 21.11.2025 г. в указания срок ищецът е уточнил, на кои дати какви суми са заплащани на ответника, посочил е, че претендираната сума от 10 лева е частично платена на 26.08.2021 г. и е представил доказателство за платена държавна такса по сметка на РС-Пловдив в указания от съда размер – 42,50 лв.

С разпореждане на съда от 24.11.2025г. исковата молба е оставена повторно без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението да поправи допуснати нередовности в подадената искова молба, като: 1. отстрани противоречията в твърденията и отправеното искане – твърди се плащане на 26.08.2021 г. в размер на 250 лева, от която претенция се предявява частичен иск в размер на 10 лева, а в петитума се предявява искане за целия период и цялата сума /обхващащ всички плащания/. След като този размер е бил платен на някоя /но една/ от конкретните дати, така предявената претенция според петитума за целия период и общо платена сума, е нередовна. 2. с оглед на горното да формулира надлежен петитум.

С молба от 28.11.2025 г. в указания срок ищецът е уточнил, че не претендира връщане само на сумата от 250 лева. Посочил е, че предявеният иск е частичен от цялата сума от 3941 лева и е в размер на 9 лева – 1 лев частично от плащането от 1860 лева на 22.06.2022г., 1 лев, частично от плащането от 250 лева на 26.08.2021г., 1 лев, частично от плащането от 250 лева на 30.09.2021г., 1 лев, частично от плащането от 250 лева на 26.11.2021г., 1 лев, частично от плащането от 251 лева на 30.12.2021г., 1 лев, частично от плащането от 270 лева на 24.02.2022г., 1 лев, частично от плащането от 270 лева на 28.03.2022г., 1 лев, частично от плащането от 270 лева на 21.04.2022г., 1 лев, частично от плащането от 270 лева на 24.05.2021г. Формулирал е и петитум в този смисъл, като е посочено, че се претендира сумата от 9 левачастичен иск от 3941 лева платена без основание за периода от 26.08.2021г. до 22.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

С разпореждане на съда от 15.12.2025г. исковата молба е оставена повторно без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението да довнесе по сметка на РС-Пловдив сумата от 340 лв. за държавна такса, тъй като били предявени 9 иска и да представи доказателства за това. Указано е на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Ищецът не е заплатил сумата от 340 лв. за държавна такса. С обжалваното разпореждане съдът е приел с оглед на това, че не са изпълнени дадените указания, поради което е върнал искова молба, ведно с уточненията към нея, депозирана от Я. В. Т., ЕГН **********, чрез адвокат Д. Б., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и е прекратил производството по гр.д.№ 15992/2025 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.

Така постановеното разпореждане е неправилно.

Видно от изложеното в исковата молба и уточнителните молби към нея ищецът е предявил срещу ответника един частичен иск за сумата от 9 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 3941 лева, платени от ищеца и получени от ответника без основание.

При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът претендира с петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително 2 при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право.

За да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част от вземането. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение /в този смисъл Решение №60141 от 25.11.2021 г. по т.д. № 2022/2020 г на ВКС, ТК, I т.о./.

Именно такъв е настоящият случай. Ищецът е предявил един частичен иск, като заявил, че претендира само част /9 лева/ от спорното вземане /3941 лв./, като е изложил надлежни твърдения, че е заплатил процесната сумата на ответника без основание. Предвид това не се касае за предявени 9 иска от ищеца, за да се събира държавна такса за 9 иска, каквито указания е дал първоинстанционният съд. Предявен е един частичен иск за сумата от 9 лева, като дължимата за предявения иск държавна такса вече е заплатена от ищеца, поради което неправилно първоинстанционният съд му е указал да довнесе държавна такса в размер на 340 лева и е върнал исковата молба поради невнасяне на държавна такса в този размер.

Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.

129, ал.3 ГПК, а обжалваното разпореждане следва бъде отменено, като неправилно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1171/19.01.2026 г., постановено по гр. дело №15992/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3