Решение № 62 от 22.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 7112/2025
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- Ани Захариева, Мила Панайотова Лазарова, Аделина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. София, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ани Захариева
Членове:
Аделина Иванова
Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607112 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 307 от 27.05.2025 г., постановена по НОХД № 7498/2021г., СРС, НО, 107-ми състав, подсъдимият Ц. Р. П. е признат за невиновен в това, че на 16.02.2017 г. преди обяд в гр. София в пункт за вторични суровини, находящ се на ул. „********, е нанесъл удар с метална тръба в областта на тила на И.Б.С., вследствие на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение (сътресение на главния мозък) с изпадане в пълно безсъзнателно състояние за около 5-10 минути, спадане на корена на езика към горните дихателни пътища/гълтане на езика/, хъркане, давене, неадекватност, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – непредизвикано от пострадалия и без основателна причина при демонстрация на безнаказаност и на явно пренебрежение към установения ред и правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Със същата присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият Ц. Р. П. и гражданският ответник К. С. С., спрямо когото производството е прекратено с влязъл в сила съдебен акт са осъдени да заплатят солидарно на гражданския 1 ищец Г. Д. Г. сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деянията с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за които наказателното производство е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото са останали за сметка на държавата.
Така постановената присъда не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването са постъпили протест от прокурор към СРП и допълнение към него, както и жалба от подсъдимия Ц. П. и гражданския ответник К. С..
Във въззивната жалба се посочва, че СРС неправилно не е отхвърлил предявения граждански иск от гражданския ищец Г. Г.. На следващо място се сочи, че подсъдимият П. е бил оправдан за това да е нанесъл удари на пострадалия Г., но въпреки това е постановено да носи гражданска отговорност за деликт. Твърди се, че размерът на иска е недоказан по размер и не са обсъдени критериите за справедливост, като не са коментирани възраженията на защитата за наличие на неизбежна отбрана. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на уважения граждански иск или алтернативно неговото намаляване.
В протеста се излага, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като се иска нейната отмяна.
В допълнение към протеста, се сочи, че авторството на престъплението от подсъдимия е безспорно установено, като показанията на свидетеля Г. Г. следва да се кредитират напълно и от тях се установява авторството на деянието. Иска се постановяването на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия П..
Постъпил е отговор на въззивната жалба от гражданския ищец и частен обвинител Г., в който се посочва, че протеста следва да бъде оставен без уважение, като се твърди, че гражданската отговорност на подсъдимите се развива независимо от наказателната такава и присъдата следва да бъде потвърдена в обжалваната част.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебните прения прокурор при СГП поддържа протеста и моли съда да отмени присъдата и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимият Ц. Р. П. за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал. 1, т.
12 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК, като му наложи съответното наказание.
Придържа се към казаното в депозирания протест.
Адвокат Ц. – повереник на частния обвинител и граждански ищец Г. иска от съда да остави без уважение въззивната жалба. Поддържа изложеното от него в отговор на въззивната жалба. Моли съда да потвърди присъдата в частта, с която е уважен гражданския иск. Твърди, че обвинението е доказано по несъмнен начин и поддържа протеста на прокурора от СРП. Намира оправдателната присъда за постановена в грубо нарушение на материални и 2 процесуални норми. Иска оправдателната присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови осъдителна такава.
Частният обвинител и граждански ищец Г. поддържа казаното от повереника си.
Адвокат М. – защитник на подсъдимия Ц. П. поддържа в цялост оплакванията във въззивната жалба. Счита, че не са налице основанията за гражданско осъждане на подзащитния му П. на базата на постановената оправдателна присъда, след като съдът е приел невиновност от страна на П..
Моли за за въззивен съдебен акт, с който да бъде отменена първоинстанционната присъда в гражданско осъдителната част.
В своя защита подсъдимият П. и гражданският ответник С. поддържат казаното от адвокат М..
В последната си дума, подсъдимият моли да се потвърди присъдата.
В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени следните: гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия Ц. П. в хода на съдебното следствие (частично), показанията на свидетеля Г. Д. Г. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени изцяло на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр.
2 НПК (л. 35-36, л. 49 от ДП), показанията на свидетеля В.П. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени частично на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 40 от ДП), показанията на свидетеля С.С. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени частично на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 41 от ДП), показанията на свидетеля И.И. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени изцяло на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 42 от ДП), показанията на свидетеля Л.С. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени частично на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 43 от ДП), показанията на свидетелката И. Г.а в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Б. Г. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени изцяло на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 78 от ДП), показанията на свидетеля Т.Т. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени изцяло на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 79 от ДП); квитанция (л. 139 от съд.д.), медицинско направление (л. 140 от съд.д.), епикриза за подсъдимия Ц. П. (л. 141-142 от съд.д.), съдебно-медицинско удостоверение № 48.02/2017 г. (л. 143-144 от съд.д., л. 184-185, т. 1 от д.пр.), съдебно-медицинско удостоверение № 47.02/2017 г. (л. 145-146 от съд.д., л. 186-187, т. 1 от ДП), заключение на съдебно-техническа експертиза (л. 172-174 от т. 1 от ДП); протокол за разпознаване и фотоалбум (л. 50-53 от ДП), протокол за разпознаване и фотоалбум (л. 54-57 от ДП), протокол за разпознаване и фотоалбум (л. 58-61 от ДП), протокол за разпознаване и фотоалбум (л. 62-65), протокол за разпознаване и фотоалбум (л. 69-71 от ДП), протокол за разпознаване и 3 фотоалбум (л. 72-74 от ДП), заключение на съдебна видео-техническа експертиза (л. 178-182, том 1 от ДП), заключение на единична съдебномедицинска експертиза (л. 115-121 от т. 1 от ДП), веществено доказателствено средство –диск (л. 183 от ДП), заключение на единична допълнителна съдебно-медицинска експертиза (л. 140-143 от том 1 от ДП), заключение на двойна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л. 145-149, т. 1 от ДП), заключение на тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л. 124-131, т. 1 от ДП), заключение на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 151-159 от т. 1 от ДП), заключение на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 161-169 от т. 1 от ДП), заключение на допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 172-181 от съд.д.), заключение на допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 184-193 от съд.д.); съдебно-медицинско удостоверение № 5/17 г. (л. 6 от т. 1 от ДП), лист за преглед на пациент (л. 7 от т. 1 от ДП), обменна карта (л. 8 от т. 1 от ДП), болнични листове (л. 9-10 от т. 1 от ДП), амбулаторен лист (л. 11 от т. 1 от ДП), експертно решение от 31.10.14 г. (л. 12 от т. 1 от ДП), епикриза (л. 13 от т.
1 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 15 от т. 1 от ДП), съдебномедицинско удостоверение № 4/17г. (л. 19 от т. 1 от ДП), болнични листове (л.
20-21 от т. 1 от ДП), справка от АСО „Секюрити Груп 7“ ЕООД (л. 188, т. 1 от ДП), трудов договор № 015/30.09.09 г. (л. 193, т. 1 от ДП), допълнително споразумение към трудов договор № 015/30.09.09 г. (л. 194, т. 1 от ДП), длъжностна характеристика (л. 195-196, т. 1 от ДП), трудов договор № 290/26.01.15 г. (л. 197, т. 1 от ДП), допълнително споразумение към трудов договор № 290/26.01.15 г. (л. 198, т. 1 от ДП), длъжностна характеристика (л.
199-200, т. 1 от ДП), препис-извлечение от акт за смърт за И.Б.С. (л. 207, т. 1 от ДП), удостоверение за наследници (л. 206, т. 1 от ДП), справка за съдимост (от ДП и съд.д.).
Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ц. Р. П. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование, не работи, неженен, неосъждан, с адрес в гр. София, кв. ********“ № 5, ЕГН **********.
Свидетелят Г. Д. Г. бил служител на „Секюрити груп 7“ ЕООД, като първоначално заемал длъжността охранител, а впоследствие длъжността монтьор електронни сигнални апаратури.
Починалият свидетел И.Б.С. бил служител на ЕТ „Л.-61 В.А.“.
На 16.02.2017 г. преди обяд свидетелят Г. Д. Г. и колегата му И.Б.С. били изпратени на обект на фирмата, в която работели, а именно – в пункт за вторични суровини, находящ се в гр. София, ул. „********, тъй като трябвало да разглобят бракуван автомобил, както и да вземат части от него, необходими за отремонтирането на друг служебен автомобил.
Автомобилът, който свидетелят Г. Г. и колегата му И.С. трябвало да разглобят, се намирал в дъното на двора на пункта за вторични суровини.
Известно време, след като Г. и С. започнали работа по автомобила, към 4 тях се приближили двама мъже от ромски произход, по-млад и по-възрастен, а именно – подсъдимият Ц. Р. П. и чичо му К. С. С..
По-младият мъж започнал да бърка по автомобила, да взема част от него.
Тогава свидетелят Г. Д. Г. и И.С. му казали, че не може да сваля части от тази кола. Подсъдимият Ц. Р. П. откъртил част от автомобила и казал, че е получил разрешение. Свидетелят Г. казал, че отговаря за охраната на обекта и ако вземат част, това трябва да е с разрешение на управителя. По-възрастният започнал да блъска Г. и С., а по-младият откъртил веждата на автомобила, като поискал и инструменти. Свидетелят Г. неколкократно им казал, че не могат да свалят каквото и да било от автомобила. По-възрастният започнал да крещи, че ще ги избие. Подсъдимият Ц. Р. П. тръгнал към свидетеля Г., държейки метална тръба. Свидетелят Г. протегнал ръка към подсъдимия П., за да се защити, като в този момент по-възрастният мъж – К. С. – му нанесъл удар с юмрук в лявото слепоочие. От удара свидетелят Г. паднал на земята.
Докато бил на земята, подсъдимият Ц. Р. П. започнал да нанася удари по цялото тяло на свидетеля Г. с металната тръба. Някой ударил свидетеля И.Б.С. и той паднал на земята в безсъзнание и не мърдал. Свидетелят Г. се опитал да се изправи и да отиде при колегата си И.С., но подсъдимият П. продължил да му нанася удари с тръбата, включително и един удар по главата.
Разпечатката съдържа 42 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0134360-100c-488b-839f-98b30558953f