Решение № 5065 от 20.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е град София, 20.08.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 7 609 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът „Б.ДСК” ЕАД твърди, че в нейна полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 7097/2017 г. на РС – София, 126 състав срещу А.Д.А. и М.З.А. за солидарно заплащане на сумата от 83 438, 49 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата от 21 173, 08 лв. – договорна лихва за периода 25.08.2014 г. – 02.02.2017 г., сумата от 537, 78 лева – наказателна лихва за периода 25.09.2014 г. – 02.02.2017 г. и сумата от 310 лв. – заемни такси. Присъдени били и разноските в заповедното производство, както и законна лихва върху главницата. Твърди се, че страните са в договорни отношения по повод договор за кредит, който бил нередовно обслужван от кредитополучателя, поради което бил обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство било съобщено на кредитополучателя. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист било депозирано възражение, а съдът указал на ищеца за заяви искове в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК. Твърди се, че между страните е било водено предходно заповедно производство по ч.гр.д. 28709/2013 г. по описа на СРС, 120 състав, в което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано изпълнително дело при ЧСИ – Ренета Милчева. В изпълнителното производство била извършена публична продан на недвижим имот, при която в полза на банката – настоящ ищец била разпределена сума в размер на 89 440, 65 лв. По повод депозирано възражение от длъжниците било образувано гражданско дело по установителен иск като с решение по т.д. 2710/2015 г. на САС, влязло в сила, било установено по отношение на длъжниците, че същите дължат на банката сумата от 2 453, 90 лв. – главница за периода от 25.01.2011 г. – 25.06.2013 г., сумата от 16 316, 34 лв. – договорна лихва до 25.06.2013 г., сумата от 16 097, 88 лв. – наказателна лихва до 02.07.2013 г., заемни такси, разноски и законна лихва като за сумите над тези размери исковете били отхвърлени поради липса на уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост. Твърди се, че въз основа на решението на САС, настоящите ответници се снабдили с обратни изпълнителни листове за сумата от 34 827, 29 лв.- надвзети суми, ведно със законната лихва върху същите от 22.02.2016 г. Твърди се, че банката изплатила тези задължения в срока за доброволно изпълнение в образуваното въз основа на обратните изпълнителни листове изпълнително производство. След изплащане на тези суми, ответниците продължили да не изпълняват задълженията си по договора за кредит, поради което той бил обявен за предсрочно изискуем и инициирано производството пред 126 състав на СРС.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените по-горе суми.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Георгиева. Претендират се разноските, сторени в настоящото производство.

Ответниците А.Д.А. и М.З.А. оспорват исковете в отговор в срока по чл. 367 от ГПК. Заявено е възражение за неоснователност на заявените претенции респ. нищожност на договорни клаузи и възражение за изтекла погасителна давност. Заявено е и възражение за прихващане със сумата от 10 000 лв. – недължимо платени суми с оглед нищожните клаузи в договора, считано от датата на подписване на същия до обявяването му за предсрочно изискуем.

Възраженията на ответниците се поддържат в открито съдебно заседание от адв. С..

Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен отговор е депозиран такъв.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр. д. 7097/17 г. на СРС, 126 състав е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Б.ДСК” ЕАД. В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците А.Д.А. и М.З.А. за сумата от 83 438, 49 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата от 21 173, 08 лв. – договорна лихва за периода 25.08.2014 г.

– 02.02.2017 г., сумата от 537, 78 лева – наказателна лихва за периода 25.09.2014 г. – 02.02.2017 г. и сумата от 310 лв. – заемни такси. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от 03.02.2017 г. и съдебните разноски, сторени в производството.

На 22.02.2017 г. СРС, 126 състав е издал по горецитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и за сумите от 2 109, 19 лв. – разноски за ДТ и сумата от 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и договор за ипотечен кредит от 27.08.2007 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Б.ДСК” ЕАД е сключила с А.Д.А. и М.З.А. като кредитополучатели, същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 124 300 лв. като срокът за ползване на същия е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

Приложени са и общите условия към сключения договор.

По делото е представена нотариална покана рег. № 125, том 1, № 23 на нотариус 637 – Г.Г., с район на действие – СРС, от която се установява, че „Б.ДСК” ЕАД е обявила договора за предсрочно изискуем с оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната покана е връчена на 17.01.2017 г. лично на А.Д.А., видно от приложената в заповедното производство разписка.

По делото е представена нотариална покана рег. № 126, том 1, № 24 на нотариус 637 – Г.Г., с район на действие – СРС, от която се установява, че „Б.ДСК” ЕАД е обявила договора за предсрочно изискуем с оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната покана е връчена на 17.01.2017 г. лично на М.З.А., видно от приложената в заповедното производство разписка.

По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза

/основна и допълнителна/, изготвени от вещото лице В.Х.М. респ. повторна ССчЕ, изготвена от вещото лице П.А.Д..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от ангажираните по делото доказателства исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок.

Предметът на исковите претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства – договор за кредит съдът приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в уговорения размер, при условията на еднократно усвояване срещу насрещното му задължение да погасява задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора.

Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от приетите по делото ССчЕ.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в т.20.2 от ОУ към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирани нотариални покани, надлежно получени от ответниците. Датата на връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда и след срока, предоставен на длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана.

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения. С оглед приетото и неоспорено заключение на ССчЕ, основно заключение на вещото лице М. /стр. 295 в делото/ към момента на получаване на нотариалната покана ответникът не е заплатил 29 от дължимите месечни погасителни вноски т.е. налице са предпоставките на предвидената в ОУ към договора възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Съобразно заключенията на ССчЕ по делото е установена дължимостта на паричните вземания, предмет на настоящото производство.

При проведено насрещно доказване ответниците са противопоставили възражение за нищожност на договорни клаузи предвид тяхната неравноправност. С оглед данните по делото не е спорен по делото фактът, че ищецът е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор. В тази връзка с оглед императивния характер на разпоредбите, уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на неравноправни клаузи съдът следи за наличието на такива служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС/. Дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, установява характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/ или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП и касаещи клаузи, с които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. Клауза, предвиждаща възможност за едностранна промяна на БЛП е предвидена в чл. 25.3 от ОУ към договора при сбъдване на някое от предвидените в същата условия. В изричното изискване на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ е посочено, че договорът следва да съдържа методиката и условията за определяне на лихвата до края на договора. В договора респ. общите условия към него такава методология за определяне на БЛП не се съдържа, липсва и препращаща разпоредба в договора към тази методология респ. няма данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ответник. Видно от приложените по делото писмени доказателства /погасителен план/ и изводите на ССчЕ банката-кредитор е увеличила уговорения лихвен процент по договора едностранно последователно – с 0,5 %, считано от 10.07.2007 г., с 0,5%, считано от 02.04.2008 г., с 1%, считано от 02.04.2008 г. респ. определила е лихвен процент в размер на 10,29% след 36-тия месец от срока на кредита. Двустранно съглашение, постигнато между страните по договора досежно тези промени в лихвения процент по делото не е представено респ. не са и навеждани твърдения за съществуване на такова.