Решение № 2573 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2573 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100502871 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 17.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 16744/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 171 състав, ЗД „Б.И.“ АД /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на ЗАД „А.” АД /ЕИК ****/ на основание чл.411, ал.1 КЗ сумата 2 512.43 лева, представляваща регресно вземане за платено по застраховка “Каско”, сключена със застрахователна полица № 0306X0391484 от 11.06.2018 г. за лек автомобил “Ауди А7 Спортбак“ с рег.

№ СВ **** КМ, обезщетение по щета № 10018030130781 за вреди, причинени от ПТП, настъпило на 1.11.2018 г. в град София, в резултат на виновно деяние- покрит риск по застраховка “Гражданска отговорност”, причинено от водача на лек автомобил „Ауди Куатро “ с peг.№ С **** МР, сключена при ответника, и 15 лева- обичайни ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска23.04.2019 г., до окончателното й изплащане, и сумата 302.59 лв.- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 18.02.2019 г. до 23.04.2020 г. /дата на подаване на исковата молба/, а също и сумата 503.20 лева- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

1

Въззиваемата страна ЗАД „А.“- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от ЗАД „А." регресен иск по чл.411 КЗ и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско” възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е установено по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по основание.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства:

2 двустранен констативен протокол за ПТП, представляващ част от образувана при ищеца- въз основа на подадено на 2.11.2018 г. от „Ф.“ АД- чрез Е.В. уведомлениедекларация за щета по застраховка „каско на МПС“, преписка по щета; цитираното уведомление- декларация от 2.11.2018 г.; декларация за ПТП от 2.11.2018 г. и експертно заключение на автотехническа експертиза, преценени съвкупно, се установяват механизма на ПТП и причиняване на вредите вследствие виновното и противоправно поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди. Изплатеното от застрахователя- ищец застрахователно обезщетение от 2 512.43 лв. покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер.

Неоснователни са направените в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК възражения на ответника, поддържани и във въззивната жалба, основани на „оспорване истинността на механизма на описаното ПТП“ и на твърденията, че „застрахованото при ищеца МПС се е движило в нарушение на императивните изисквания на ЗДвП- с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, като е налице съпричиняване в значителен размер“, доколкото не е спорно по делото, че ПТП е настъпило на бул.

“Симеоновско шосе“ в гр. София, чието пътно платно- според посоченото в неоспореното експертно заключение на авто- техническата експертиза, в района на № 20 е съставено от две ленти в една и съща посока, разделени помежду си с единична прекъсната линия- тип М3 от ЗДвП, като непосредствено преди светофарната уредба преминава в единична непрекъсната линия- тип М1 от ЗДвП. Тъй като не е опроверган описаният в цитираните документи механизъм на ПТП, според който двата участвали в ПТП леки автомобила са се намирали в двете съседни ленти на пътното платно, като при потегляне от спряло състояние на светофарна уредба на бул.“Симеоновско шосе“ водачът на л.а. „Ауди Куатро“ с рег.№ С **** МР отклонил превозното средство надясно, като навлязъл в съседната пътна лента и реализирал ПТП с попътно движещият се отдясно л.а.„Ауди А7 Спортбак“ с рег.№ СВ **** КМ, налага се извод, че виновен за настъпването на ПТП е водачът на л.а.„Ауди Куатро“ с рег.№ С**** МР, чието поведение е било неправомерно- в нарушение на чл.25, ал.1 и ал.2, изр.1 ЗДвП, изискващ водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение /ал.1/, а също и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея /ал.2/.

3

По делото не е доказано, при принадлежаща на ответника доказателствена тежест, да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, не е установено управлението и движението на увредения автомобил да не е било съобразено с фактори, посочени в чл.20 ЗДвП.

Независимо от произтичащото от чл.20 ЗДвП задължение за водача на л.а.„Ауди А7 Спортбак“ с рег.№ СВ **** КМ „да контролира непрекъснато МПС, което управлява, като съобрази скоростта на движението с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“, неговото поведение на пътя е било правомерно /движил се е в своята лента за движение на пътното платно/, поради което и не може да бъде обоснован извод както за вина на същия, така и за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма основание за приемането на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП, както и че е могъл да го предотврати, за да избегне причиняване на вредоносния резултат.

При това положение за доказаните в настоящото производство вреди правилно е присъдено регресно обезщетение в пълния претендиран от суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател размер.

Тъй като заявената от ЗАД „А.” регресна претенция е обоснована и посоченият размер на претендираното регресно обезщетение съответства на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение, а релевираните от ответника възражения са неоснователни и като краен резултат не могат да доведат до намаляване на определеното на ищеца застрахователно обезщетение, първоинстанционното решение, което е правилно, следва изцяло да бъде потвърдено. Доводи срещу дължимостта и размера на присъденото обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД във въззивната жалба не се съдържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на мотиви в тази насока.

При този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.06.2021 г., постановено по гр. дело № 16744/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 171 състав.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на ЗАД „А.”- гр.

4

София /ЕИК ****/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5