Определение № 802 от 13.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. София, 13.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500683 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава ХХІ от ГПК – ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА.

Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. рег. № 2073 от 25.02.2026 г. подадена от К. Н. С., представлявана от адв. Д. и адв. Р. срещу Определение № 56 от 12.02.2026 г. постановено по т.д. № 167/2024 г. по опис на Окръжен съд гр. София, с което съдът е спрял исковото производство по т.д. № 167/2024г. по описа на СОС до приключването на ДП № 282 ЗМ 106/2023г. по описа на РУ – гр.Карнобат при ОД на МВР - Бургас, вх. № 2955/2024г. на ОП - Бургас с влязла в законна сила присъда от наказателен съд или приключване по друг начин на наказателното производство. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В обстоятелствената част на въззивната жалба са изложени доводи за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 229, ал. т. 5 от ГПК и в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в страната. Сочи се, че не са налице предпоставките за спиране разглеждането на делото. В подкрепа на твърденията е анализира съдебна практика, включително и противоречива на ВКС.

В Писмен отговор с вх. Рег. № 2252 ат 02.03.2026 г. ответникът в исковото производство , а именно ЗК „Лев Инс“ АД оспорва основателността 1 на частната жалба с фактически твърдения за неустановимост на авторството на деянието чрез доказвателствените средства в гражданското съдопроизводство и се позовава на обратна практика на ВКС от тази, която е посочена в частната жалба. Счита, че случаят представлява частна хипотеза, която предмет на гражданското съдопроизводство не може да бъде установяване на дееца на противоправното деяние, поради което съществуващия спор между страните може да бъде разрешен само след приключване на наказателното производство.

Настоящият състав на САС като съобрази, че частната жалба е подадена в срок, от страна, която е обосновала правен интерес от частно правения спор и, че насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт я приема като процесуално допустима, а разгледана по същество и като основателна.

От фактическа страна:

Исковото производство е образувано възоснова на искова молба (уточнена с допълнителна), в която ищцата излага, че на 17.05.2023 г., л.а. застрахован при ответника е самокатастрофирал, в следствие на което е настъпила смърт на сина ѝ Х. М. В.. С този факт (смърт следствие от ПТП) ищцата обосновава правен интерес от осъдителна претенция за обезщетение от причинени неимуществени вреди. Посочила е, че за деянието е образувано досъдебно производството. Правно основание на осъдителната искова претенция е чл. 432, ал.1 от КЗ при цена на 200 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.11.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ответното дружество в писмен отговор е оспорило исковете като изцяло неоснователни поради наличие на изключението по чл. 494 от КЗ и в условията на евентуалност намаляване на отговорността поради съпричиняване – чл. 51, ал. 2 от ЗЗД по твърдението, че починалия водач е управлявал застрахованото МПС след употреба на наркотични вещества, без обезопасителен колан, оспорени са и твърденията за настъпили вреди в неимуществената сфера на ищцата. Ответното дружество оспорва наличието на причинно следствена връзка между факта на смъртта и пост травматичния шок, в който твърди, че е изпаднала ищцата, като навежда свои твърдения, че не ищцата и починалият ѝ не живеят заедно. Оспорен е размера на претендираното обезщетение като несъответен на чл. 52 от ЗЗД и претенцията 2 за лихва. С отговора на исковата молба, ответното дружество е поскало спиране на производството по делото, до приключване на наказателното производство с влязла в законна сила присъда спрямо виновния водач. В контекста на искането е посочено фактическо твърдение, че друго лице е бил водач на самокатастрофиралия автомобил.

С допълнителна молба ищцата, чрез пр. пердставители наред с всички оспорвания на отговора е оспорила искането за спиране на исковото производство.

Проведено е доказване и от двете страни. Съдът е събрал писмените и гласните доказателства, както и заключенията по допуснатите съдебни експертиза. В последното редовно проведено съдебно заседание, обективирано в протокол № 17/02.02.2026 г., съдът служебно е приел, че следва да изиска справка за движението на наказателното производство и е отложил разглеждането на делото за 28.04.2026 г. След постъпване на справката, съдът е установил, че в наказателното производство е привлечено в качеството на обвиняем друго лице, а именно Д. Н. Д. по обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал.4, вр. с ал. 3, б.“а“ пр.първо и б.

„б“, пр. първо и вр. с чл. 343, б. „б“ и б.“В „ , вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Отчитайки данни за движението на наказателното производство и конкретно повдигнато обвинение на лице, различно от сочения в исковата молба като водач на застрахования при ответника автомобил, съдът е спрял производството по делото. Не се е ангажирал с правна квалификация на основанието за спиране, но мотивите в определението, може да се заключи, че авторството на противоправното деяние и механизмът на настъпване на вредата (смърт на сина на ищцата) според първоинстанционният съд е следвало да бъдат установени с влязла в сила присъда.

От правна страна: Определението е неправилно. Не са налице предпоставките на която е да е от възможните хипотези на чл. 229, ал.1 т.4 и т. 5 от ГПК. В хипотезата на чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК се изисква, да е налице друго съдебно производство с преюдициален характер, каквото безспорно следва да се приеме, че съществува ако е образувано наказателно производство пред съд, по обвинение за извършване на престъпление, свързано с вредоносния резултат и при тъждество на обстоятелствата, които се твърдят в исковата молба.

3

От фактите изложени в справката се установява само, че е повдигнато обвинение на неучастващо в исковото производство лице за извършено престъпление, който има същия вредоносен резултат, от който ищцата обосновава допустимостта на иска за присъждане на обезщетение. Съдът е придал на значение като на документ, носител на данни за факт, че друго лице е извършител на деянието, само защото му е повдигнато обвинение.

Повдигнатото обвинение не е факт, който разкрива престъпно обстоятелство, а факт с правно значение относно авторството на деянието, но при липсата на каквато и да е категоричност на този етап от развитието на досъдебното производство, че този е виновният водач. Съдът е придал значение за движението на делото на факта, кой е автор на деянието, но договорът със застрахователя е по повод на автомобила, а не с оглед личността на неговия водач. Дали Х. М. В. е починал като водач на застрахования автомобил или като пътник е без значение към правоизключващите възражения на ответника за липсата на причинно следствена връзка между ПТП и смъртта на сина на ищцата. Кой е бил водач на автомобила има значение само за бъдещия регрес, който не е предмет на делото и няма пречка да бъде реализиран в отделно исково производството, ако лицето, на което е повдигнато обвинение бъде признато за виновно в извършване на престъплението, от което настъпила смърт на Х. М. В.. Като цяло, при решаване на спорните въпроси по движението на делото следва да се изхожда от критерия, зависили ли изходът на гражданския спор от престъпното обстоятелство и ако отговорът е отрицателен, следва, че не е налице пречка делото да следва своя ход и при наличие на досъдебно производство.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №56 от 12.02.2026 г. постановено по т.д. № 167/2024 г. и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5