Решение № 7100 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7100 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100105722 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Б. С., с която са предявени срещу ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 3 915.81 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 30.01.2024 г. Претендира законната лихва от деликта върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди от 15.02.2024 г. – датата, на която е предявила писмената претенция пред застрахователя, както и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е пострадала от произшествие, осъществило се по следния механизъм: на 30.01.2024 г. в гр. София по бул. „Мария Луиза“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Поп Богомил“ се е движил лек автомобил „Дайхатсу ИРВ“, с peг. № СО **** СМ, управляван от Т. С. К. и в района на № 89, блъска пресичащата от дясно на ляво по посоката на движение пешеходка Д. Б. С., в резултат на което й причинява телесни увреждания. Пострадалата е постъпила е УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, след извършени прегледи и консултации са установени следните травматични увреждания - счупвания на части от подбедрицата, травма на гръдния кош и травма на таза. Предприето е оперативно лечение - репозиция и стабилизация на фрактурата чрез К-игли, плака и винтове. След седемдневен престой пострадалата е изписана, като лечението е продължило в домашни условия със спазване на постелен режим. С. е била хоспитализирана от отново от 26.04.2024 г. до 29.04.2024 г. в МЦ „Доверие“ АД по повод отстраняването на 1 остеосинтезните средства. Посочва, че травматични увреди са причинили болки и страдания със значителен интензитет, а възстановителният период продължава и към подаване на исковата молба. Във връзка с лечението си към е извършила разходи на обща стойност 3 915,81 лв. Претендира обезщетения за причинените неимуществени и имуществени вреди и законната лихва от 15.02.2024 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ) до окончателно плащане.

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва застрахованият водач да е извършил нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието. Твърди, че единствената причина за настъпване на ПТП е предприетото от пешеходката неправилно пресичане и движение на пътното платно. Поддържа, че пострадалата е пресичала неправомерно, на необозначено с пътна маркировка тип „Зебра“ място, като е изскочила на пътното платно внезапно пред водача на лекия автомобил, поставяйки го в обективна невъзможност да предотврати ПТП. Твърди, че пешеходката е изтичала пред автомобила, в резултат на което е попаднала в опасната зона на водача, като преди това водачът не е имал възможност да я забележи. При условията на евентуалност се позовава на съпричиняване.

Оспорва и размера на претендираното обезщетение, който намира за прекомерен. Счита, че законната лихва се дължи не от момента на предявяване на претенцията, а от изтичане на тримесечния срок за доброволно изпълнение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:

Установява се от представените писмени доказателства от досъдебното производство, двете изслушани авто-технически експертизи и показанията на свидетеля Л. И. Ал-Самарие, че на 30.01.2024 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. София, което се е осъществило при следния механизъм: лек автомобил „Дайхатцу ИРВ“ се е движел по бул.

„Княгиня Мария Луиза“ върху лявата част на дясната пътна лента от двете с посока от пл. „Лъвов мост“ към ул. „Поп Богомил“. Водачът на автомобила е спрял пред пешеходна пътека с монтиран на нея пешеходен светофар, за да изчака преминаване на пешеходци върху пешеходната пътека. В посочения момент светофарът е светел със зелен сигнал за направленията на автомобила и пешеходката. В определен момент зеления сигнал на светофарната уредба е започнал да свети с прекъсване, като в този момент пострадалата пешеходка се е намирала в началото на пешеходната пътека. Водачът на процесния автомобил е забелязал мигащата зелена светлина на пешеходния светофар и е потеглил с автомобила си. Пострадалата пешеходка е изминала 2.5 м., движейки се върху пешеходната пътека. Процесния автомобил е започнал да 2 се ускорява, като е достигнал до траекторията на движение на пешеходката, достигайки до 10 км/ч. Автомобилът с предната си дясна част челно е ударил пешеходката от лявата й страна. Вследствие на удара, пешеходката е била качена частично върху предния капак на автомобила, като не е достигнала до предното стъкло на автомобила. След удара, водачът на автомобила е задействал спирачната система на автомобила с авариен режим, при което е спрял, намиращ се с предната си част върху пешеходната пътека, а пострадалата пешеходка е изпаднала пред автомобила също в дясната част на пешеходната пътека. Причина за настъпване на процесното ПТП са действия на водача на лекия автомобил, който е потеглил с автомобила си в момент, в който пред него и върху пешеходната пътека се е движила пострадалата пешеходка. По спорния въпрос – на какъв светлинен сигнал пешеходката е започната да пресича платното за движение, двете експертизи сочат, че това е станало на зелен сигнал – т.е. предприела е пресичане в съответствие със сигнализацията - на разрешен сигнал от светофарната уредба. В разясненията си пред съда вещото лица инж. Т. сочи, че в конкретния случай и за пешеходеца, и за автомобила (т.е. – за този, който навлиза в кръговото движение, и за този, които се движи в кръговото движение), свети зелен светофар. Светофарът започва да излъчва премигваща зелена светлина в момент, в който пешеходката вече е била върху платното за движение и по време на удара е била в средата на дясната пътна лента. Вещото лице инж. П. дава разяснения в съдебно заседание, че когато светофарът мига, това е предупреждение, че ще се промени светлината му. Светлината за пешеходката е била мигаща зелена. Дори да е започнала да пресича на мигаща зелена светлина, тя е започнала да пресича на разрешителен сигнал. Двете вещи лица са единодушни и в извода си, че ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил. Когато пешеходката е започнала да пресича булеварда, лекият автомобил е бил в неподвижно състояние, на разстояние от траекторията на движение на пешеходката - около 3-4 м. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да забележи пострадалата, още докато е била върху тротоарната площ в дясно от него. Преди да предприеме пресичане на пътното платно, ищцата е имала възможност да забележи спрелия лек автомобил. В двете експертизи е прието, че когато пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение, за нея светофарната уредба е светела със зелен сигнал. Мигащата зелена светлина е започнала в момент, когато пешеходката е била около средата на дясната пътна лента за посоката на движение на автомобила - в този момент лекия автомобил е потеглил и е достигнал до мястото на удара за около 1 - 1,5 сек., което време не е достатъчно ищцата да излезе от коридора на автомобила, с което да предотврати настъпването на ПТП. От изложеното съдът приема, че причината за настъпване на произшествието е изцяло от субективен характер и това са действията на водача на лекия автомобил Т. К., които са противоправни – в нарушение на правилата за движение – чл.119, ал.1 ЗДвП – не е изпълнила задължението си при приближаване към пешеходна пътека да 3 пропусне стъпилия на пешеходната пътека или преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре.

От представените медицински документи, заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетеля Ц. С. – съпруга на ищеца, ценени при условията на чл. 172 ГПК се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните увреждания: контузия на гръдния кош, счупване на долния край на дясната голямопищялна кост, счупване на долния край на дясната малкопищялна кост. Спешна медицинска помощ ищцата е получила в УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ“, където е извършена операция – открито наместване и фиксация на голямопищялната кост с 2 винта, открито наместване и фиксация на малкопищулната кост с метална пластина и винтове, впоследствие на 26.04.2024 г. е оперирана още веднъж - изваждане на 2 супрасиндесмални винта и пластина от малкопищялната кост. През м. юни 2024 г. ищцата е провеждала физиотерапия и рехабилитация. Счупването на долния край на двете кости на дясната подбедрица са причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около 6 месеца. Контузията на гръдния кош е причинила болки и страдания за около 7-8 дни. Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет за 9-10 дни, а също така и след 60 дни от операцията, когато е започнала да стъпва пълноценно на крака – за около 15-20 дни, болки с умерен интензитет след този период за около 2 месеца, болки с по-слаб интензитет до 6 месеца след операцията. След изписването от болницата, ищцата е продължила лечение в домашни условия за около 3 месеца. В момента ищцата има остатъчни явления - дясната глезенна става е по-дебела 4 см, дясното ходило е по-дебело 3 см, по външната страна на ставата се вижда белег от операция 6 см., по вътрешната страна се вижда белег от операция 5 см., ставата извършва движения в обем по-малък от нормата с 14 %.

Понастоящем ищцата изпитва болки при влажно и студено време, при попродължително ходене и стоене права. При ищцата пълно възстановяване не се очаква. За лечението си ищцата е извършила разходи в общ размер на 3 882,81 лв.

От показанията на свидетеля Ц. С. – дъщеря на ищцата, се установява, че след изписването, ищцата не можела да се движи, две седмици е била на легло, неподвижна, след което е започнала да се придвижва, първоначално - с проходилка. Имала нужда от чужда помощ. Едва след втората операция ищцата започнала сама да се придвижва. Невъзможно било да излиза навън, тъй като живеят на трети етаж, без асансьор. Преди ПТП ищцата не е ползвала помощни средства, придвижвала се е сама, а към момента се страхува да излиза, ползва туристическа щека. Поради болки в глезена и подуване е преустановила разходите в планината, които преди е практикувала.

Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „Дайхатсу ИРВ“ с рег.№СО **** СМ, валидна към 30.01.2024 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно 4 правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – 119, ал.1 ЗДвП, като в резултат на неговото поведението на ищцата са й причинени телесни увреждания. Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищцата се установява безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицинската експертиза.

Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически болки и страдания.