Решение № 267 от 14.12.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Перник , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно гражданско дело № 20201700500604 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 976 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3675 по описа на ПРС за 2020 г. е признато за установено на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, че в полза на „ЮРОСПИЙД“ ООД съществува изискуемо вземане против Р. Е. Г. в размер на 1500 лева, представляваща неустойка по договор за обучение от 30.06.2014 г., дължима поради неизпълнение на договорното задължение на Р. Е. Г. да полага труд при „Юроспийд“ ООД в продължение на две ефективни години след изтичане на срока за изпитване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК от 04.01.2019 г., като е отхвърлен предявения от „Юроспийд“ ООД против Р. Е. Г. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер на неустойката от 3000 лева поради прекомерност. Със същото решение на основание чл.78, ал.1 и ал.8 е осъден Р.

Е. Г. да заплати на „Юроспийд“ ООД разноски в исковото производство в размер на 180 лева и сумата от 30 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК с решението е осъдено „Юроспийд“ ООД да заплати на Р. Е. Г. сумата в размер на 300 лева, разноски по първоинстанционното производство.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, в срока по чл.259, 1 ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Р. Е. Г., в която по подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност да бъде намалена неустойката поради прекомерност. С жалбата моли въззивната инстанция на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД да прогласи нищожността на чл.6 и чл.7 от договора за обучение от 30.06.2014 г. и чл.8, ал.8 от трудовия договор от 30.07.2014 г., поради противоречието им с добрите нрави, закона и морала, прекомерност и неравноправност, с които са начислени неустойка в размер на 3000 лева и възстановяване на разходи в размер на 1680 лева. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „Юроспийд“ ООД не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с доводите на жалбоподателя, които касаят правилността на постановения акт и се обхващат от предмета и обхвата на въззивното производство, въззивният съд дължи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при извършването, на която прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Юроспийд“ ООД, с която по реда на чл.422 от ГПК е предявен установителен иск, с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД срещу Р. Е. Г., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата в размер на 3000 лева, представляваща неустойка по договор за обучение от 30.06.2014 г., дължима поради неизпълнение на договореното задължение Г. да полага труд при ищеца в продължение на две ефективни години след назначаването му на работа и изтичане на срока за изпитване, законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК от 04.01.2019 г. Заповедта за изпълнение е връчена на въззивника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя са дадени указания от ПРС за предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК. Искът е предявен в преклузивният едномесечен срок.

В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК, ответника – въззивен жалбоподател е оспорил предявения иск с твърдения, че претендираната от ищеца неустойка е 2 определена произволно. Изложил е доводи за недоказаност на извършени разноски във връзка с обучението, представляващи вредата, чието обезщетение се търси. В отговора е поддържал, че неустойката е нищожна, поради накърняване принципа за справедливост и на добрите нрави, както и противоречието й с разпоредбата на чл.232, ал.3 от КТ, уреждаща три минимални работни заплати като максималния размер на обезщетение, дължимо от работника, когато напусне работа преди определения срок в договора за обучение. Твърдял е, че ежемесечно от възнаграждението му вече били правени удръжки от ищеца за възстановяване на разходите за обучението, като било налице противоречие между договора за обучение и трудовия договор относно условията, при които била дължима сумата, което го поставяло в неравноправно положение спрямо работодателя.

С решение № 976 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3675 по описа на ПРС за 2020 г., районният съд е признал за установено на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, че в полза на „ЮРОСПИЙД“ ООД съществува изискуемо вземане против Р. Е. Г. в размер на 1500 лева, представляваща неустойка по договор за обучение от 30.06.2014 г., дължима поради неизпълнение на договорното задължение на Г. да полага труд при „Юроспийд“ ООД в продължение на две ефективни години след изтичане на срока за изпитване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК от 04.01.2019 г., като е отхвърлен предявения от „Юроспийд“ ООД против Р. Е. Г. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер на неустойката от 3000 лева поради прекомерност. С решението на основание чл.78, ал.1 и ал.8 е осъден Р. Е. Г. да заплати на „Юроспийд“ ООД разноски в исковото производство в размер на 180 лева и сумата от 30 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Юроспийд“ ООД е осъдено да заплати на Р. Е. Г. сумата в размер на 300 лева, разноски по първоинстанционното производство.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва в частта, с която е уважен предявеният иск.

От представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства от ищеца се установява, следната фактическа обстановка:

Пред районният съд не е имало спор, че на 30.06.2014 г. между страните е бил сключен договор за обучение, съгласно който ищецът е организирал извършване на цялостно обучение на жалбоподателя за овладяване на професията и работата на международен шофьор, като му е осигурил и издръжката за обучението, ведно с ежедневното хранене, превоз, квартира и др., а Р. Г., в качеството му на обучавано лице се е задължил да участва и завърши обучението. В чл.5 от договора обучаемият се е задължил след приключване на обучението, да сключи трудов договор с работодателя, където да работи ефективно две години след назначаването му на работа и изтичане срока на изпитване по трудовия договор, като е поел и задължение в случай, че не продължи да работи при работодателя в уговорения срок, напусне работа, прекрати договора независимо от основанието по своя инициатива, да заплати на работодателя обезщетение в размер на 3000 лева. В чл.7 от договора, страните са постигнали съгласие, в случай, че обучаемият не завърши успешно обучението си или не посещава редовно съответния курс – повече от 10 % от времето определено за 3 обучение, обучаемият да възстанови на работодателя разходите за издръжка за обучението в размер на 1680 лева.

В изпълнението на поетото по договора за обучение задължение, на 30.07.2014 г. е сключен трудов договор, по силата на който Р. Г. е заел длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ при работодателя „Юроспийд“ ООД, считано от 30.07.2014 г., като в чл.2 от договора, страните са договорили срок на изпитване от шест месеца. В чл.8, ал.1 от трудовия договор, работодателя е поел задължението да организира допълнително и вътрешнофирмено обучение на работника, съгласно предхождащия договор за обучение, а в чл.8, ал.2 от договора, обучаемия е поел задължение след приключване на обучението и изтичането на срока за изпитване да продължи да работи при работодателя две години, като съобразно чл.8, ал.8 от договора, при неизпълнение на това задължение, напускане на работа, прекратяване на договора, независимо от основанието по своя инициатива, дължи на работодателя обезщетение в размер на 3000 лева.

Установено е, че на 30.07.2014 г., Р. Г. е постъпил на работа при „Юроспийд“ ООД на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, както и че е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение до 11.02.2016 г., когато е подал молба пред работодателя, с искане трудовият му договор да бъде прекратен на основание чл.326, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), считано от 11.02.2016 г. Със заповед № 27/11.02.2016 г., на основание чл.326, ал.1, т.1 от КТ, „Юроспийд“ ООД е прекратил считано от 11.02.2016 г. трудовото правоотношение с Г., която му е връчена на 11.02.2016 г.

При тези данни по делото районният съд е приел, че страните са обвързани от действително облигационно правоотношение, породено от сключен между тях договор за обучение от 30.06.2014 г., в който е уговорена клауза за неустойка, дължима в различни хипотези включително при неизпълнение на задължението на обучаващият се да работи ефективно в неговото предприятие две последователни години след назначаването му на работа и изтичане на срока на изпитване на трудовия договор, като двете посочени условия да са настъпили. Приел е, че трудовото правоотношение е възникнало на 30.07.2014 г., като уговорения 6-месечен срок е изтекъл на 31.01.2015 г., а трудовото правоотношение е прекратено по молба на работника на 11.02.2016 г.

Изложени са съображения, че уговорената в договора за обучение клауза за неустойка е действителна и не се отклонява от присъщите й по закон функции, нито е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, като е направил извод, че същата е прекомерна, поради което е уважил противопоставеното от Григоров в тази връзка възражение, и е намалил неустойката наполовина – до размер от 1500 лева, за която сума е приел за установено, че съществува изискуемо вземане в полза на „Юроспийд“ ООД против въззивника, а в останалата част до пълния претендиран размер от 3000 лева е отхвърлил иска.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че изводът на районния съд за действителност на клаузата за неустойка е неправилен, поради несъразмерност на неустойката на база на получаваното възнаграждение в размер на 340 лева месечно, и нейната прекомерност, като със същата се целяло добиване на допълнителни дивиденти в полза на по-силната икономически страна в договора и по този начин договорената неустойка противоречала на присъщите й 4 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.