Решение № 346 от 16.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Русе, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200503 по описа за 2023 година

,

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. Г. Д. против наказателно постановление № 22-1085003593/25.01.2023г. на Началника група при сектор “Пътна полиция” при ОД на МВРгр.Русе. Същата моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно призована не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС категории “В” и „М“.

На 20.11.2022г., около 08, 25ч. служител на Второ РУ на МВР Русе се прибирал от работа, като управлявал автомобил по пътя с.Червена вода – с. Николово. В района отбивката за хижа „Алеко“ видял, че има автомобил, който е излязъл от пътя, ударил се е в дърво, а до него стои жалбоподателката. Служителят от Второ РУ веднага сигнализирал дежурния при ОД на МВР -гр.Русе, който изпратил служители на сектор „Пътна полиция“ за вземане на отношение. Пристигналият на място св.И. И. получил лична 1 карта и СУМПС на жалбоподателката от полицейския служител, подал сигнал, който освен това му обяснил, че тя е била сама извън автомобила. Св.И. се свързал по телефона със собственика на автомобила от когото разбрал, че го е предоставил именно на жалбоподателката. В разговора с нея той възприел, че тя е в абсолютно неадекватно състояние – говорела е несвързано, от тема в тема, вкл. и за събития, които са се случили месеци назад във времето. Св.И. я изпробвал за алкохол, като пробата била отрицателна.

Поискал да я изпробва и за наркотични вещества предвид неадекватното и състояние, но тя отказала. Обяснила, че автомобила бил управляван от нейна приятелка на име П., която след настъпване на ПТП избягала в гората. Опитите на св.И. по някакъв начин да бъде установено това лице чрез уточняващи въпроси към жалбоподателката останали безрезултатни, тъй като същата не посочила абсолютно никакви други данни, от които можело да се индивидуализира подобно лице. За отказа и да се изследва за употреба на наркотични вещества св.И. съставил АУАН против нея, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което й наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.20 ал.2 вр. чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за настъпилото ПТП и „глоба“ в размер на 2 000 лв. по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП за отказа й да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон досежно и двете нарушения.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и наказателното постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на жалбоподателката, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми.

В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение, че обжалваното наказателно постановление „е незаконосъобразно“. Въпреки, че в АУАН и в наказателното постановление не е посочена скоростта, с която се е движела жалбаподателката в тях са описани в пълна степен отрицателно действащите фактори по чл.20 ал.2 от ЗДвП, които са в причинноследствена връзка и са обусловили настъпилото ПТП, като дясна крива на завоя и мокра пътна настилка. Именно в резултат на това автомобилът е излязъл от пътя и се е блъснал в крайпътно дърво. Ако скоростта й на движение е била съобразена с горните обстоятелства и жалбоподателката е била в адекватно състояние до напускане на пътното платно на автомобила очевидно не би се достигнало.

2

При това положение в случая посочване на величината на скоростта не е необходимо при положение, че се описани обстоятелствата около ПТП, в това число и тези, с които не е била съобразена скоростта.

Нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е правилно установено и доказано по несъмнен начин. От АУАН и показанията на св.И. И. в съдебно заседание се установява, че жалбоподателката действително е отказала да и бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство и не е изпълнил предписанието за химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, защото същите са логични, последователни и най-вече, защото се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. От показанията на този свидетел, а и от приложения по делото талон за изследване № 115891, л. 21 от делото, се установява, че на жалбоподателката е бил издаден такъв в 12,35 ч. на 20.11.2022г., като и е бил даден срок от 45 м. да се яви в болнично заведение, но тя не сторила това.

В обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна по начин, който в максимална степен дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е наказан. Жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества и техни аналози както с техническо средство, а така също впоследствие и чрез даване на кръв за изследване в медицинско заведение, защото отговорността при отказ за изследване с техническо средство би отпаднала в случай, че деецът се бе явил в посоченото болнично заведение в определения в талона за медицинско изследване краен срок. Предвид констатираното от св.И. напълно неадекватно състояние на жалбоподателката и липсата на алкохол в издишвания и въздух се налага извода, че тя съвсем съзнателно и целенасочено е отказала да бъде изпробвана за наркотични вещества и техни аналози и по двата законово регламентирани начина. Не е имало никаква пречка дори и при отказа да бъде изследвана с полеви тест за употреба на наркотични вещества, жалбоподателката да се яви в болничното заведение за даване на кръв, особено ако е била със съзнанието, че не е употребявала такива. Нарушението е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна и в този смисъл са спазени всички изисквания на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което в пълна степен е охранило правото на защита на наказаното лице. При използваният подход става напълно ясно за нарушителя с оглед възможността му да разбере не само кога, но и какви конкретни нарушения е извършил, доколкото са описани законово установените признаци от обективна страна на нарушението за което е наказан. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е осъществил на първо място с описание на фактическата му страна. Съставът на санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат установени и посочването им, както в случая, охранява правото на защита на жалбоподателя.

Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН и от АНО при издаване на наказателното 3 постановление е законосъобразен, защото по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице с оглед възможността му да разбере в какво е обвинен и съответно наказан. Липсата на възражения в АУАН следва да се отдаде на това, че обективно такива не са направени. Очевидно е ,че лицето „П.“, което е било посочено от жалбоподателката, като водач на автомобила е плод на нейното въображение с цел избягване на административнонаказателната отговорност - още в хода на проверката не са посочени някакви други индивидуализиращи признаци на това лице, такива не се сочат в жаблбата или в съдебно заседание и никой от полицейските служители , които са били на мястото на ПТП не е възприел друго лице освен жалбоподателката.

От обективна страна нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е извършено чрез бездействие при правно дължимо поведение за действие.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателката е разбирала, че с деянието си нарушава реда на държавното управление, но е искалъ настъпването на последиците му. Интелектуалната страна на умисъла и е обхващала и представите, че в случай на положителна проба за наркотици ще понесе по-тежката наказателна отговорност, което и именно я е мотивирало да откаже проверката.

Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и размерът им не зависи от волята на АНО и съда.

С оглед изложеното съдът намира, че и двете административни нарушения по чл.179 ал.2 пр.1 и по чл.174 ал.3 от ЗДвП са правилно установени и при налагане на административните наказания не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло ,като обосновано и законосъобразно , тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-1085-003593/25.01.2023г., издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на Д. Г. Д. са наложени административни наказания “ глоба ” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 2 000 лв. и ЛПУМПС за срок 4 от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5