Решение № 73 от 22.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Кърджали, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200183 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ ****, издадена от Ш. Е. М. старши полицай при РУ-Кърджали, с която жалбоподателката Ш. Д. М. е била задържана за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Жалбоподателката Ш. Д. М. описва събитията, които според нея се случили на 04.03.2026 г., намира за непонятно и абсурдно постановеното й задържане. Твърди, че никой не й казал защо и поради каква причина е задържана. Счита издадената заповед за незаконосъобразна, постановена при липса на фактически и правни основания за задържането, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. В заповедта бил преписан част от текста на чл.325, ал.1 от НК, което не изпълнявало по никакъв начин изискването на закона в заповедта да са изложени фактически и правни основания за издаването й, за да бъде валиден административен акт. Сочи, че не е извършвала непристойни действия, каквото престъпление й се вменявало за извършено. Не било описано какви са точно тези непристойни действия, за да бъде осигурено правото й на защита срещу изложени факти, а впоследствие да бъде проверена законосъобразността на издадения акт от съда. Факти, които да оспори, да ангажира доказателства и да се защитава, липсвали. Липсата на реквизит на административния акт опорочавала същия. Със задържането по оспорената заповед жалбоподателката била лишена от свобода по смисъла на чл.5 от ЕКПЧ, което било крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване по чл.2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ.

Задържането в случая не покривало нито стандарта за законност, нито този за непроизволност като основополагащи принципи при ограниченията на правото на свобода и сигурност. Заповедта за задържане била издадена при липса на предпоставките на чл.72, 1 ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като нямало данни жалбоподателката да е извършила престъпление.

При издаване на акта бил нарушен и принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК, като правата й били засегнати в по-голяма степен от необходимото за постигане на преследваната цел. Мярката по посочения текст от ЗМВР имала за цел възпрепятстване на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, а също и да осуети наказателно преследване, а за жалбоподателката липсвали данни за извършено престъпление въобще. Моли атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да й се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката Ш. Д. М. не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата основания. Сочи, че с постановлението на прокурора било отказано образуване на досъдебно производство, тъй като нямало извършено престъпление хулиганство. С постановлението било указано на кмета на Община Кърджали да ангажира административнонаказателна отговорност само на други три лица, които се явявали нападатели на жалбоподателката. Тези лица видно от протокола за предаване на вещи, били въоръжени с бокс, желязна бухалка и дебел синджир, което свидетелствало за техния умисъл да се бият с жалбоподателката и двамата й сина. По отношение на нея никъде в цялата преписка не било посочено в какво се изразяват действията й, които се твърдели за престъпни. Неправилна била практиката да се задържат случайни хора, които са пострадали от деяние на други. Заповедта като изключително сериозен акт, който ограничава правото на свобода на лицето следвало да бъде постановявана след по-сериозен и прецизен анализ на казуса. Моли за отмяна на заповедта за задържане, както и за присъждане на разноски.

Ответникът Ш. Е. М. - старши полицай при РУ-Кърджали, в съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата. Сочи, че атакуваната заповед била издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалноправните правила, съобразена с целта на закона. Сочи твърдения за поведението на жалбоподателката на процесната дата, което се изразявало в отправени обидни думи и закани за саморазправа към друга група хора, а тази група отвърнала по същия начин.

Отправени били полицейски разпореждания до всички да спрат да се саморазправят, като разпорежданията не били изпълнени. В постановлението на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство било описано, че въпреки укоримостта на действията на лицата липсвал състав на хулиганство, но физическата саморазправа била нарушение на обществения ред по Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред и следвало да се реализира административнонаказателна отговорност. Задържането на всички участващи в скандала изпълнило своята превантивна функция и по този начин било предотвратено сбиване и евентуално по-тежки последици. Законодателят предоставял на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да приложи административната мярка задържане или не. Тази негова преценка била израз на свободна воля и вътрешно убеждение, които той формирал към момента на случващото се. За да се постанови задържане от полицейски орган не било необходимо да са събрани категорични и безспорни 2 доказателства, които да установяват, че лицето спрямо което се прилага принудителната мярка е извършило престъпление. От доказателствата по делото се установило, че на 05.03.2026 г. срещу няколко лица, които са участвали в конфликт е образувана проверка по заявителски материал за престъпление по чл.325 от НК. Това, че на по-късен етап прокуратурата счела, че няма състав за хулиганство било ирелевантно и неотносимо към законосъобразността на съответния административен акт. Моли заповедта за задържане да бъде потвърдена, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР-Кърджали, а при условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2026 г. по повод извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК жалбоподателката Ш. Д. М. била задържана в 11.30 часа със Заповед за задържане на лице с рег.№ ****, издадена от Ш. Е. М. - старши полицай при РУ-Кърджали. Последният от 28.09.2023 г. бил преназначен на длъжност старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Кърджали. Заповедта била връчена лично на задържаното лице, което било освободено на 05.03.2026 г. в 11.20 часа. По повод задържането, на Ш. М. бил извършен обиск, който е документиран в Протокол за обиск на лице от 04.03.2026 г., освидетелствана бил в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ гр.Кърджали, обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 04.03.2026 г., както и бил уведомена за правата й по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запозната с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15, ал.2. Задържането на Ш. М. било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК. По случая бил регистриран ЗМ **** въз основа на изготвена на 04.03.2026 г. Докладна записка от Ш. Е. М. до началника на РУ-Кърджали. По тази преписка била извършена проверка, приключила на 24.03.2026 г. със справка с мнение за образуване на досъдебно производство.

Преписката била изпратена в прокуратурата и с Постановление на РП-Кърджали от 02.04.2026 г. било отказано образуване на досъдебно производство, тъй като липсвали данни за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК или чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК. Не са представени доказателства за извършването на някакви действия спрямо жалбоподателката Ш. Д. М. в периода на задържането от 11.30 часа на 04.03.2026 г. до 11.20 часа на 05.03.2026 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз-81 от 04.03.2026г., Протокол за обиск на лице, Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане, Декларация за правата на задържано лице, преписка № **** по описа на РУ-Кърджали, Постановление на РП3 Кърджали от 02.04.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство, Удостоверение от 29.04.2026 г. Всички те са еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът им дава вяра, тъй като дават сведения за задържането по реда на ЗМВР на жалбоподателката на процесната дата.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР - вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което лицето е подписало декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка с престъпление по чл.325, ал.1 от НК - извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че това описание на фактическите и правните основания за задържането не е достатъчно, за да може да се приеме, че е спазен задължителния реквизит на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Това е така, защото не са описани нито датата, нито мястото на деянието, нито пък някакви други обстоятелства, от които да се изведат данни за евентуално извършено от лицето престъпление, тъй като това е посоченото правно основание за задържане. Според съдебната практика мотивите може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/, но в случая това не е сторено, като административният орган дори не се е позовал на конкретен ЗМ, респ. преписка, във връзка с която се предприема задържането. Възпроизвеждането в заповедта на текста на чл.325, ал.1 от НК не представлява изложение на конкретни факти и обстоятелства, налагащи предприемане на мярката. Такива обстоятелства следва да фигурират, за да може да се направи проверка за неотложност от налагането на принудителната административна мярка. Не става ясно дали непристойните действия се изразяват в отправяне на обидни думи и закани, както сочи пълномощника на административния орган, или пък инкриминираното поведение е физическа саморазправа. В заповедта не се съдържат каквито и да било данни за конкретно 4 поведение на жалбоподателката, съответно не става ясно какво е имал предвид издадетелят на заповедта.