Решение № 85 от 10.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. К., 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600127 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 5/18.03.2024 год., постановена по Н.ч.х.д. № 130/2024 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия С. М. Д. от с.У., общ.Д., обл.К., за виновен в това, че на 21.04.2023 год. в с.У., общ.Д., е причинил на С. М. Д. от същото село оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и лявата предмишница, които са довели до болка и страдание, съставляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като пострадалият С. М. Д. е отвърнал веднага на подсъдимия С. М. Д. със същата лека телесна повреда по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като му причинил кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и горните крайници, които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130 ал.3 от НК е освободил и двамата от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и не ги е наказал. Съдът е отхвърлил предявения от С.

М. Д. против подсъдимия С. М. Д. граждански иск за обезщетение за сумата от 4 000 лв., като неоснователен. Със същата присъда Момчилградският районен съд е признал подсъдимия С. М. Д. от с.У., общ.Д.

1 за виновен в това, че на 21.04.2023 год. в с.У., общ.Д., е причинил на С. Ш. Д. от същото село кръвонасядане и охлузвания на кожата на горните крайници, които са довели до болка и страдание, и съставляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. Осъдил е с присъдата подсъдимия С. М. Д. да заплати на С. Ш. Д. сумата в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - причинени болка и страдание, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждан е т о 21.04.2023 год., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата от уважения размер от 1 500 лева до пълния предявен размер от 4 000 лева, поради неоснователност. Осъдил е подсъдимия С. М. Д. да заплати на С. Ш. Д. и направените от последната разноски, в общ размер от 1 212 лева. О съдил е подсъдимия С. М. Д. да заплати по сметка на РС - Момчилград сумата в размер на 60 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск .

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв.М. Б. от АК – К. – упълномощен защитник на подс. С. М. Д., който обжалва присъдата в частта й, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК по отношение на С. Ш. Д., за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ при приложението на чл.78а от НК; както и в гражданско-осъдителната й част, с която частично е уважен предявеният против подсъдимия граждански иск и същият е осъден да заплати на тъжителката Д. направените по делото разноски. В жалбата развива подробни съображения относно недоказаността на повдигнатото му по частен ред обвинение в тази му част. Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда в обжалваната й част, като претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият С. М. Д. не се явява, редовно призован. Упълномощеният му защитник – адв.М. Б., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

По отношение на въззивната жалба на частния тъжител С. Д. изразява становище, че същата е частично основателна, като предявения от последния глаждански иск следва да бъде уважен до сумата в размер на 1 000 лв.

2

Вторият упълномощен защитник на подс.С. Д. – адв.Д. К. от АК – К., в съдебно заседание пред въззивния съд изразява становище, че поддържа въззивната жалба на адв.Б. по изложените в нея съображения. Също моли да бъде уважен предявеният от тъжителя С. Д. граждански иск до сумата в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, до окончателно изплащане на сумата. Моли да бъде оставена без уважение претенцията на тъжителя С. Д. за присъждане на направените от същия разноски, тъй като съгласно константната съдебна практика, при прилагането на института на „реторсия“ разноските остават за сметка на страните така, както са направени. Претендира направените и пред двете съдебни инстанции разноски.

Против първоинстанционната присъда е подадена въззивна жалба и от повереника на частния тъжител С. Д. – адв.И. Б. от АК – К., която я обжалва в частта й, с която е отхвърлен предявения от тъжителя С. Д. против подсъдимия С. Д. граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., като неоснователен; както и в частта, с която съдът не се е произнесъл по отношение на дължимите разноски, които подсъдимият следва да заплати на частния тъжител С. Д., като счита, че в посочените части първоинстанционната присъда е неправилна – необоснована и незаконосъобразна. В останалите й части жалбодателката намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. В жалбата се развиват подробни съображения в нейна подкрепа, като жалбодателят изразява становище, че след като подсъдимият е признат за виновен, същият е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия от престъплението, като размера на обезщетението следва да бъде определен от съда в съответствие с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане. С жалбата се претендират и направените от частния тъжител С. Д. разноски. Моли обжалваната присъда да бъде отменена в частта й, с която е отхвърлен предявеният от тъжителя С. Д. против подсъдимия С. Д. граждански иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 4 000 лв., вместо което подсъдимият С. Д. да бъде осъден да заплати на тъжителя С. Д. обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното му изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски. В съдебно 3 заседание пред въззивната инстанция частните тъжители С. Д. и С. Д. не се явяват, редовно призовани. Повереникът им – адв.И. Б. от АК – К. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, като оспорва въззивната жалба на защитника на подсъдимия С. Д..

Окръжният съд, при извършената изцяло служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивните жалби, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирани за подаването им лица, поради което същите са процесуално допустими.

По жалбата на защитника на подсъдимия С. М. Д. – адв.М. Б. от АК – К..

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия С.

М. Д. по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуалноследствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Частните тъжители С. Д. и С. Д. и подсъдимият С. Д. са близки роднини - тъжителят С. Д. и подс.С. Д. са братя, а тъжителката С. Д. е съпруга на тъжителя С. Д., респ. снаха на подсъдимия С. Д., като всички живеят в с.У., общ.Д., обл.К.. Отношенията между частните тъжители и подсъдимия били влошени от много години, като многократно е била сезирана полицията, при която били образувани множество преписки по повод на подадени жалби и от двете страни. Поводът бил спор за наследствен имот, намиращ се в с.У., който се ползвал и от двете страни като градина, поделена по средата.

На 21.04.2023 год. следобяд, около 16.00 часа тъжителите С. Д. и С. Д. отишли в градината, находяща се в с.У., в близост до техният дом, когато при 4 тях отишъл подсъдимият С. Д.. Между тъжителите и подсъдимия възникнал поредният словесен спор, който се реализирал в близост до градината, а именно - на пътя, и който прераснал във физическа саморазправа. При същата тъжителят С. Д. и подс.С. Д. взаимно си нанесли удари с ръце и с дървени пръчки/тояги, които държели в ръце, като ударите на всеки от двамата били насочени в областта на главата и горните крайници на другия. Частната тъжителка С. Д. се намесила, като опитала да помогне на своя съпруг – тъжителя С. Д., при което получила удари с дървена пръчка в областта на горните крайници от подсъдимия Д..

След взаимното нанасяне на удари между двамата братя, както и нанасяне на удари от страна на подсъдимия по съпругата на брат му, боят между страните бил прекратен, като известно време след това подс. С. Д. се обадил на ЕЕН 112 за възникналия скандал и на място бил изпратен полицейски екип. При пристигането си в с.У., полицейският екип в състав свидетелите П. Д. и М. М., на място заварили страните в конфликта, в т.ч. и съпругата на подсъдимия Д. - св.Н. Д., като установили, че сбиването междувременно е било прекратено. Полицейските служители видели наранявания по тъжителя Д. и по подсъдимия Д. - по ръцете и по главите на двамата, но не забелязали някоя от жените да е пострадала, в т.ч. и тъжителката С. Д..

Свидетелите Д. и М. предприели действия по проверка на случая още на място, като всеки от двамата братя обвинявал другия, че го е нападнал, поради което свидетелите поканили и двамата за даване на обяснения в сградата полицейското управление в гр.Д., докъдето всеки един от братята се придвижил със собствен автомобил. Били им снети обяснения, а така също на тъжителя Д. и на подс.Д. били съставени Протоколи за предупреждения по ЗМВР.

Св.П. Д. съставил АУАН № 10/24.04.2023 год. срещу подсъдимия С. М.

Д. за нарушение на чл.5 ал.1 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в Община Д. – за това, че на 21.04.2021 год. около 16.30 часа в с.У., общ.Д., със своето скандално и непристойно поведение, изразяващо се в отправянето на обидни думи, закани и заплахи, и физическа саморазправа спрямо С. М. Д., е нарушил обществения ред и морал. АУАН № 11/24.04.2023 год. бил съставен срещу тъжителя С. М. Д. за същото нарушение, с 5 аналогично съдържание – за скандално и непристойно поведение, изразяващо се в отправянето на обидни думи, закани и заплахи, и физическа саморазправа спрямо С. М. Д.. Въз основа на така съставените против тъжителя Д. и подсъдимия Д. актове за установяване на административно нарушение, на всеки от тях било издадено от зам.кмет на Община Д. наказателно постановление – съответно Наказателно постановление № 7/05.05.2023 год. и Наказателно постановление № 8/05.05.2023 год., с които на всеки от тях било наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 30 лв., като наказателните постановления влезли в сила и глобите били заплатени от подсъдимия и частния тъжител.

Въз основа на посочените по-горе писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд по надлежния ред, с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 год., на основание чл.25 ал.1 т.5 от НПК производството по Н.ч.х.дело № 130/2023 год. по описа на Момчилградския районен съд е спряно и делото е изпратено на Окръжна прокуратура – К. за предприемане на действия, визирани в разпоредбата на чл.72 и сл. от ЗАНН, а именно – за отмяна на наказателните постановления. От приетото и приложено като доказателство по делото заверено копие от Решение № 189/05.02.2024 год., постановено по Административно наказателно дело № 150/2023 год. по описа на Административен съд – К., се установява, че административнонаказателното производство по влязлото в сила на 12.08.2023 год. наказателно постановление № 8/05.05.2023 год., издадено от зам.кмет на Община Д. е възобновено; посоченото наказателно постановление е отменено и е прекратено административнонаказателното производство, образувано по АУАН № 10/24.04.2023 год., съставен от полицейски инспектор в РУ – Момчилград при ОДМВР - К..