Решение № 30 от 11.02.2014, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№. 9 11 .02.2014г. град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, наказателно отделение,

На двадесети януари две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: КАТЯ ГОСПОДИНОВА

Секретар: В.Д.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия ГОСПОДИНОВА

НАХД № 1154 по описа за 2013 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава 28 от НПК и е образувано по повод Постановление на Бургаска окръжна прокуратура,с което е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите Р.В.Н. с ЕГН:********** и Щ.К.В. с ЕГН:********** за осъществено съставомерно деяние от всеки един от тях по чл. 319а ал.1,предл.3 от НК ,с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.

Представител на Бургаска окръжна прокуратура не се явява и не взема становище в съдебно заседание.

Обвиняемата Р.Н. се явява лично и с упълномощеният си защитник-адв.Димова от БАК.

Защитата оспорва обвинението и пледира подзащитната й да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, поради недоказаност по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието. Алтернативно моли ,ако съдът признае подзащитната й за виновна да й бъде наложен минималния предвиден размер глоба.

Обвиняемата Р.Н. се възползва от правото си да не дава обяснения и желае да бъде оправдана по повдигнатото обвинение, тъй като не е извършила това престъпление.

Обвиняемият Щ.В. също се възползва от правото си да не дава обяснения.

Не се признава за виновен. Моли съдът да го признае за невиновен и оправдае по повдигнатото обвинение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалото лице В. Д. С. е регистрирала през 2006г. електронна пощенска кутия с адрес [email protected] с парола за достъп 241309. Чрез същия акаунт е осъществявала достъп до потребителския си профил и във Фейсбук - Velichka_Simionova. С. работела във фирма "Би Ай Пи"ООД,като обвиняемите Н. и В. били нейни колеги към инкриминирания период, както и св.Рена Василева-майка на обвиняемия В. също била колежка с пострадалата. С. не посочва, че е имала конфликт конкретно с някой от колегите,но не изключвала възможността да бъде някой от колегите й, поради злоба, за това, че станала отговорник на смяната.

На

14.08.2011г. тя многократно опитвала неуспешно да влезе в профила и електронната си поща, поради промяна на личната й парола за достъп. Свидетелката разбрала, че на нейния профил във Фейсбук са публикувани без нейно разрешение и знание снимки с порнографско съдържание. Същият ден на 14.08.2011г. св. С. регистрирала нова електронна поща Рга6оlоvа@abv.bg със същата парола 241309. Същата посочила таен въпрос -Коя съм аз? и отговор "В.". Чрез новият адрес на електронната си поща регистрирала във Фейсбук нов профил Velichka_Simionova На 21.08.2011г. разбрала, че отново е осъществен нерегламентиран достъп до електронната и поща и профил във Фейсбук.

В тази връзка е изискана информация от фирма "Нет инфо.БГ"АД, собственик на пощенския сървър abv.bg относно IР адресите, от които е бил осъществен достъп до електронните кутии на пострадалата в процесния период.

Видно от приложеното писмо от „Нет инфо БГ „ЕАД- гр.София и приложената към него разпечатка /Приложение №1/ на 13.08.2011г. от IР-87.120.127.247 е бил осъществен достъп в електронната поща [email protected].Посоченият IР адрес към тази дата е бил собственост и регистриран на абоната на ЕТ"Унакс -Юрий

Йорданов" - св. Георги Николов от гр.

Бургас. Последният сочи в показанията си дадени по ДП, че действително в този период в дома им в гр-; Бургас к-с

"Меден рудник", бл.407, вх.4, ет.8 той и семейството му са ползвали Интернет, доставян от тази фирма / л. 53 от делото/. Самия той не познавал лице с име В. С., нито притежавал добри компютърни умения. Неговата съпруга -обв. Р.Н., също ползвала домашния им компютър с горепосочения адрес ,както и

8 годишния им син.

Видно от представената справка Приложение № 2-препис извлечение от информационната система на фирма "Нет инфо.БГ"АД /л. 68 от делото/ е засечено проникване в електронната поща Рга6оlоvа@abv.bg ,което е било осъществено на 20.08.2011г. от IР-84.54.182.117 с абонат на "Ком нет" ЕООД Клиентът на това дружество е обв. Щ.В., живущ *** /л. 73 от ДП/.Той също е работил във фирма "Би Ай Пи

"ООД и до настоящият момент работи там.

Видно от писмо от „Ком Нет” ЕООД- гр.Бургас /стр.29 от ДП/ се установява, че интернет потребител с ай пи адрес 84.54.182.117 към 20.08.2011г. е регистриран на името на Щ.К.В. ***.

Видно от писмо от ЕТ „УНАКС-ЮРИЙ ЙОРДАНОВ” гр.Бургас /стр.30 от ДП/ се установява, че интернет потребител с ай пи адрес-87.120.127.247 към 13.08.2011г. е принадлежал на Георги Пейчев Николов от гр.Бургас с адрес:***.

Вещото лице бе изслушано непосредствено от съдебния състав ,като същото посочи, че механизма на извършване на престъплението в конкретния случай е чрез използване на пощенската кутия на потребителя на „Фейсбук".

Промяната на паролата за достъп до пощенската кутия на В. С. е станало като е даден отговор на таен въпрос и по този начин е било възможно да се осъществят нужните промени в профила на „Фейсбук".

Вещото лице посочи пред съдебният състав, че е възможен дистанционен достъп до ай пи адреса, както на Р.Н., така и на Щ.В.. Посоченият ай пи адрес от справките на интернет доставчика и сайта abv.bg не била категорична гаранция, че е осъществен достъп до чужди информационни данни точно от адреса, на който е регистриран този ай пи адрес. Достъпът бил осъществен от този ай пи адрес, но кой е физическият извършител не можело категорично да се определи.

Технически достъпът бил от този компютър, с този ай пи адрес, но е възможно да е извършен от трето лице, което да е управлявало компютъра. Влизането в abv.bg било безспорно от ай пи адреса на съпруга на Р.Н., но кой е извършил деянието и от кой компютър експертът не може категорично да посочи. Извършителят можел да бъде случаен човек, като си избира един ай пи адрес, влиза в компютъра и извършва нещо. Вещото лице посочи пред съда , че осъществяването на достъп до компютърни информационни данни на електронната пощенска кутия на един потребител може да бъде извършен дистанционно и от трето лице, различно от обвиняемите, чрез различни технически способи, като в регистрите на компютърните доставчици и компютърната система „Поща АБВ” задължително ще излиза ай пи адреса на „хакнатото” лице, т.е. на лицето в чийто компютър се прониква и чрез него се осъществява достъп до компютърни данни на други лица. Изяснява, че е възможно друго лице да проникне в компютърната система на обвиняемите, така то да осъществи някакви интернет действия в чуждата пощенска кутия, като в мрежата ще се отрази ай пи адреса на този човек ,който е регистриран, в случая на обв.В. и на обв.Н.. В историята на пощата ще бъде отбелязан ай пи адреса на собственика на мрежата, в случая на двамата обвиняеми, както е и отбелязано в справката от „Нет инфо БГ „ЕАД - гр.

София .

Експертът сочи, че може да се направи категоричен извод единствено, че неправомерното проникване е направено от посочените ай пи адреси, но дали това проникване е станало от адресът, на който е регистриран абоната или дистанционно от трети компютър и трето лице на този въпрос не можело да се даде категоричен отговор. Вещото лице посочи, че на него му е бил предоставен за проверка като веществено доказателство, компютърната система на обв.Р.Н. предаден чрез Протокол за доброволно предаване от 28.03.2013г, като същия е бил предаден доброволно от обвиняемата и по нейна инициатива. Всички констатации, които вещото лице е направило в допълнителната СТЕ, приложена по ДП /стр.105 от ДП/ касаят наличните информационни данни в компютърната система на обв.Н. към 28.03.2013г.,а не към инкриминирания период. Компютърът на другия обвиняем Щ.В. изобщо не е бил иззет и не е бил подложен на проследяване хронологията на извършени от него действия, както и не е изследван въпроса за наличие на зловредни или други софтуери /вируси/. Констатацията на ВЛ в допълнителното заключение ,че в компютъра на обв.Н. не бил установен зловреден софтуер (вирус), който да позволява да бъдат извършени действия от трето лице, различно от обв.Р.Н. и съпругът й, като е ползвал техният IР-адрес касае периода 28.03.2013г,а не инкриминирания момент-13.08.2011г.

Дали към инкриминираните моменти-13.08.2011г. и 20.08.2011г. са били налични такива зловредни софтуери /вируси/ позволяващи дистанционен достъп от трети лица до компютрите на двамата обвиняеми, вещото лице не можа да отговори, тъй като компютърните системи на В. и Н. не са му били предоставени своевременно за обследване ,не са били иззети по надлежния процесуален ред и предвид това не може да даде категорични заключения за информацията и хронологията на извършените действия, както и за наличието на зловредни софтуери /вируси/ в съответната компютърна система ,както за компютър с ай пи адрес 87.120.127.247,използван от обв.Н., така и за този с ай пи адрес 84.54.182.117,използван от обв.Щ.В..

По отношение на присвояването на IР адрес на друг абонат вещото лице дава заключение , че това е възможно посредством използване и на сканиращи програми като Team Viwer, R-admin и други. Посредством тяхното използване е възможно да се осъществи от IР адрес на друг абонат /трето лице/, като при това проникващия в системата се намира на съвсем друго и отдалечено място от конкретния настолен компютър, като при справка в компютърните доставчици ще се установи, че проникването не е осъществено от това трето лице, различно от обвиняемите, а от ай пи адреса на обвиняемите, тъй като третото лице борави именно чрез него и това остава в системата. Предвид липсата на иззети компютърни системи на обвиняемите към инкриминирания момент ,вещото лице не може да посочи дали в тях са били налични или не такива сканиращи програми към 2011г.

От свидетелските показания на св. Ана

С. и св.Р. С. се установява, че действително е осъществен два пъти достъп до електронната поща на майка им /св.В. С./,чрез който във фейсбук профила й са качени порнографски материали. Твърдят, че майка им много се притеснила от това.

От показанията на св.Красимир В. /баща на обв.Щ.В./, св.Рена Василева /майка на обв.В./ и св.Теодора Василева /сестра на обв.В./ се установява, че към инкриминирания период и четиримата са ползвали домашния си настолен компютър в къщи. Родителите на обвиняемия В. нямали добри технически умения и сочат, че не можели да осъществяват действия по проникване в чужди компютърни системи. Св.Рена Василева посочва, че е колежка с пострадалата В. С., познава я лично. От време на време твърди ,че е имала служебни конфликти с нея, свързани с работата. Посочва , че синът й - обв.В. нямал конфликти със С., работели в различни цехове и почти не контактували. Св.Теодора Василева е млад човек, студентка в Благоевград, но лятото на 2011г. си била в Айтос, въпреки, че работила и в Слънчев бряг.

Твърди, че е ползвала през този период компютъра, но и тя не можела да пробива чужди електронни пощи.

Двамата обвиняеми не се признават за виновни ,отказват да дават обяснения и отричат да са извършили вменените им престъпления.

Въпреки, че по делото се изчерпаха всички процесуални средства за доказване на обвинението ,съдът намира ,че не се събраха категорични и безспорни доказателства, в подкрепа на възприетата от обвинението фактическа обстановка, относно обстоятелството, че обв. Щ.В. и обв. Р.Н. са лицата, които са осъществили първия на 20.08.2011г.,а втората на 13.08.2011г. достъп до компютърните данни в електронната поща на св.В. С. без нейно разрешение.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът прави обоснования и законосъобразен извод за недоказаност на обвинението досежно неговото авторство. От събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че точно обвиняемите са автори на извършените престъпления. Безспорно е установено единствено, че проникването в пощенската кутия на св.В.С. е осъществено от ай пи адресите на Н. и В., но по делото не се представиха категорични доказателства, че точно те са осъществили този неправомерен достъп до нейните компютърни данни. Може да се приеме, че са налице предположения в този смисъл, че те са осъществили този достъп, но това са само предположения, възоснова на които не може да се постанови осъдителен съдебен акт. На първо място на адресите ,където са регистрирани компютърните системи на обвиняемите живеят множество хора, всеки от който борави с въпросния компютър. Всички те в разпитите си сочат, че не са извършили това деяние поради липса на умения в тази насока. Изследването въпроса, относно невъзможността на някой да има компютърни умения във връзка с осъществяване на достъп в чужди компютърни информационни данни много трудно може да се установи само със свидетелски показания. Естествено е ,че всеки ще отрича подобни познания и фактически действия след като тези действия са криминализирани от НК. От друга страна описаният механизъм на „Хакване” от ВЛ не изисква висок професионализъм и компютърни умения, същия посочи, че данните за рождената дата и електронния адрес могат да се намерят много лесно във Фейсбук на всяко едно лице и след това с тези данни много лесно се пробива паролата, защото паролата много често е свързана с личните данни на лицето. Както например в процесния случай тайния въпрос на пострадалата :Коя съм аз” имал резонния отговор –„ В.”.Изключително лесен начин за смяна на паролата.