Определение № 17410 от 16.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17410 гр. София, 16.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110105100 по описа за 2022 година

Страни в производството са ищецът Х. С. Е. с ЕГН **********, гр. С***** и ответникът Р.

А. К. с ЕГН **********, гр. С******.

Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата 3689,76лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от деня на увреждането – 05.02.2017 г. до окончателно заплащане на сумата, представляващи пропуснати ползи за получаване на трудово възнаграждение в пълен размер за месеците февруари и март 2017 г., както и претърпени вреди – разходи за лечението и направени разходи за екскурзия, която не се е състояла, причинени вследствие на инцидента, както и за сумата от 20000 лв., ведно със законна лихва от деня на увреждането – 05.02.2017 г. до окончателно заплащане на сумата – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук в областта на долната лява челюст на ищеца, вследствие на което на ищеца е причинена средна телесна повреда – счупване на челюстта, довело до трайно затрудняване на дъвченето или говоренето на ищеца за повече от 30 дни, за което ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от 19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 с-в, потвърдена с решение № 142 от 01.03.2023 г. по ВНОХД № 4953/2021 г., СГС, НО, VIII възз. с-в.

Ищецът твърди, че на 05.02.2017 г. около 22,00 ч. на паркинг, находящ се в гр. С*****, Р. А.

К. е нанесъл удар на Х. С. Е. в областта на долната лява челюст, вследствие на което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-дълъг от 30 дни. Ищецът твърди, че ответникът е причинил деликта при пряк умисъл. Посочва, че непосредствено след инцидента е изпитвал чувство на гадене без повръщане, свирене и жужене в лявото ухо, в деня на инцидента и на следващия ден е имал интензивно главоболие, а в период повече от 30 дни след инцидента е изпитвал остра болка при движение на челюстта, имал е ограничено движение на челюстта, затруднения в дъвченето, говоренето и храненето, като посочва, че причинените страдания са в причинна връзка с инцидента, за което претендира обезщетение 1 за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания. Твърди, че след периода на инцидента не е получавал трудово възнаграждение в пълен размер за месеците февруари и март 2017 г., вследствие на което е получил 811,63 лв. по-малко възнаграждение, както и и че е направил разходи, вследствие на инцидента – разходи за лечение в размер на 128,14 лв., както и разходи за екскурзия, която е предплатил и на която не е отишъл, вследствие на инцидента в размер на 2749,99 лв. Претендира разноски за делото.

Ответникът е редовно уведомен и не подава отговор на исковата молба.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на ответника – удар, нанесен от ответника в лявата долна челюст на ищеца, причинени имуществени и неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между поведението и вредите и вина на ответника.

Относно пропуснатите ползи в тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение на ответника – удар, нанесен от ответника в лявата долна челюст на ищеца, имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите и вина на ответника.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението за заплащане на обезщетение.

На основание чл. 146, ал.1, т.4, вр. чл. 155, пр. 2 ГПК служебно известни факти са: с влязла в сила присъда от 19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 с-в, потвърдена с решение № 142 от 01.03.2023 г. по ВНОХД № 4953/2021 г., СГС, НО, VIII възз. с-в ответникът Р. А. К. е признат за виновен в това, че на 02.05.2017 г. около 22,00 ч. на паркинг, находящ се в гр. С*****, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долната лява челюст е причинил на Х. С. Е. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за повече от 30 дни, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

На основание чл.140 и чл.146 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА към настоящото дело официално заверени копия от присъда от 19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 с-в и от решение № 142 от 01.03.2023 г. по ВНОХД № 4953/2021 г., СГС, НО, VIII възз. с-в.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

2

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД: съгласно мотивната част на определението.

НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 4.7.2023г. от 9,50ч., за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3