Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 10.04.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 88/2025
Вид
Решение № 72
Подписан
10.04.2025
В сила
16.05.2025
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.265 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • §4б, ал.1, изр. първо · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18ж, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28а, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Шумен, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500088 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №983/17.12.2024г. по гр.д.№543/2024г. по описа на ШРС , съдът е признал за установено по отношение на М. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул.

„....“ № 18, Ж. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, бул. “....“ № 55, В. М. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. “....“ № 23 и М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Шумен, бул. “....“ № 55, че И. Р. Ч., ЕГН ********** и М. Р. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „...” №113, чрез адв. Ж. П. от ШАК, са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Шумен, с площ от 514 кв.м, в местността „....”, землище гр. Шумен, при граници и съседи: ПИ №***, №***, №***, №***, №***, осъдил е М. А. М., ЕГН

**********, адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 18, да заплати на И. Р. Ч., ЕГН ********** и М. Р.

Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „...” №113, чрез адв. Ж. П. от ШАК, сумата от 1 027, 44 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответницата М. А. М. , действаща ,чрез пълномощника си адв.С. К. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли установителният иск за собственост , като се присъдят и разноските по делото.

П.

Отвтниците Ж. Б. М. , В. М. Д. и М. М. Д., действащи ,чрез пълномощника си адв.В. считат обжалваното решение на ШРС за правилно и законосъобразно и оспорват 1 депозираната срещу него въззивна жалба. Те не са обжалвали решението на ШРС и не са се присъединили към въззивната жалба на жалбоподателката М. А. М. на осн.чл.265 ал.1 ГПК и тъй като четиримата ответници са само обикновени другари по делото то решението на ШРС е влязло в сила по отношение на тримата ответници Ж. Б. М. , В. М. Д. и М. М. Д., като съдът с протоколно определение от 18.03.2025г. по В.гр.д.№88/2025г. по описа на ШОС ги е заличил като страни по делото.

Въззиваемите страни И. Р. Ч. и М. Р. Ч., действащи , чрез пълномощника си адв.Г.

Г. от ШАК са депозирали отговор на въззивната жалба , с който я оспорват като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения , като молят съдът да я остави без уважение и да потвърди решението .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Видно от представения по делото официално заверен препис от НА ....1961 г. на Коларовградския районен съдия, се установи, че лицата Р.И.Ч.. и Д.М.Ч. са купили от Н.Х.М. част от недвижим имот, представляващ част от лозе и овощна градина- 2 декара, като целият имот е с площ от 14, 6 дка, находящ се в землището на Коларовград, в местността „....“, при граници за тази реална част от 2 дка: от юг тераси на ТКЗС с. Дивдядово /сега кв.

Дивдядово/, от изток- шосе за с. Дивдядово с дължина на границата 22 м., отмерени от южния ъгъл на имота и терасата на ТКЗС откъм шосето- северна посока, от север и западостаналата част от имота на продавачката с дължина на южната граница 90 м., вървяща от южния ъгъл на имота с терасите на ТКЗС, с. Дивдядово, вървяща в западна посока. От приетите по делото официално заверени преписи от НА....1991 г. на РС Шумен и НА........1991 г. на РС Шумен, става ясно, че Р.И.Ч.. и Д.М.Ч. са дарили на двамата ищци, на всеки един по отделно, по един декар от гореописания имот. От представените заверени преписи от удостоверения за наследници с изх.№3556/12.10.2020 г. и изх. №1367/22.04.2021 г. на Община Шумен, се установи, че двамата ищци са законни наследници на починалите Р.И.Ч.. и Д.М.Ч. От Удостоверение с изх.№УТ-37-198 от 21.07.2020 г. на Община Шумен, се установи, че поземленият имот, описан в двата нотариални акта /НА....1991 г. на РС Шумен 2 и НА....991 г. на РС Шумен/ е идентичен в границите с поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** от кадастралната карта на гр. Шумен. От

Решение №2А от 07.02.1994 г. на Поземлена комисия, гр. Шумен е видно, че на наследниците на Д.М.С. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот от 1, 400 дка, втора категория, находящ се в терен по параграф 4 на гр.

Шумен, кв. Дивдядово, в местността ..... В същото решение е посочено, че имотът е заявен с пореден номер 16 от заявлението и установен с молба- декларация за членство в ТКЗС 309 от 22.11.1991 г. Видно от удостоверение за наследници с изх.№2152/30.06.2023 г. на Община Шумен и два броя удостоверения, издадени от Районен съд Шумен, съответно по гр.

№738/2020 г. по описа на ШРС и гр.д.№73782020 г. по описа на ШРС, удостоверяващи вписани откази от наследство, се установи, че към датата на подаване на исковата молба ответниците са призовани към наследяване на наследството, оставено след смъртта на Д.М.С.. От представения по делото заверен препис от преписка с вх.№2059/03.12.1991 г. по описа на Общинска служба по земеделие Шумен, става ясно, че лицето Р.Д.Д. /наследник от първи ред на починалия Д.М.С./, починала на 19.04.2005 г., на 03.12.1991 г. е подала пред Поземлена комисия- Шумен, като наследник на Д.М.С., заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на Дивдядово, общ. Шумен в общ размер на 41, 7 дка. От приложеното към преписката удостоверение, издадено от ТКЗС „Дивдядово“, гр. Шумен става ясно, че наследодателят на подалата заявлението Д.С. е „влязъл“ в ТКЗС със земи- ниви в размер общо 30,1 дка и лозя- 4 дка. В удостоверение, издадено на 22.11.1991 г. от кметството на кв. Дивдядово е записано, че въз основа на декларация до Държавна планова комисия-1949 г. на Д.М.С. има записани имоти, като част от отразените имоти са отбелязани като ниви, други- като лозя, а трети- като пусти. За имот, отразен в последния документ като „пусто“ е отбелязано, че се намира в местността „....“ и е с площ от 1, 4 дка. С Протокол 2 от 18.08.1992 г. са определени за възстановяване на наследниците на Д.М.С. на земеделски земи в размер общо на 41, 700 дка, като една от земите е отбелязано, че се намира в местността „....“, с площ от 1.400 дка. В последствие, на 07.02.1994 г. ПК, гр. Шумен е издала процесното, атакувано от ищците Решение №2А, от което е видно, че на наследниците на Д.М.С. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот от 1, 400 дка, втора категория, находящ се в терен по параграф 4 на гр. Шумен, кв. Дивдядово, в местността „....“. В решението липсват посочени граници на имота, нито е посочено вида на имота, т.е. липсва пълна индивидуализация на имота. От другите документи към преписката става ясно, че на наследниците на Д.М.С. са възстановени и други земи, като същевременно същите са обезщетени по реда на ППЗСПЗЗ за 6, 448 дка. Със Заповед №РД[1]25-187/22.01.2024 г. на кмета на Община Шумен, на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти за местността „....“, кадастрален район 677, Решение №2А от 07.02.1994 г. на ПК, гр. Шумен е възстановено право на собственост на ответниците, като наследници на Д.М.С., върху новообразуван поземлен имот с идентификатор *** с площ от 514 кв.м., извън строителните граници на гр. Шумен, местност „....“, при граници 3 и съседи: ПИ №***, №***, №***, №*** и

***.

От показанията на разпитаната пред ШРС свидетелка Н.Д.К. се установява ,че тя била кръсница на ищците и познавала и техните родители. В местността „....“ нейните родители имали имоти около 30 дка, от които продали на родителите на ищците два декара през 1961-64г. там някъде , а тя продала нейния имот миналата година. На свидетелката е била предявена скица на поземлен имот с иентификатор *** намираща се на стр.14 и стр.15 от делото на ШРС и тя е посочила имоти с .... като нейни ,които била продала миналата година. Имотът на ищците сега бил разделен на три имота ,които свидетелката сочи- ..... и 394, които имоти били около 2 дка и били на двамата ищци. Имотът им бил един и бил заграден с метална ограда от към шосето и с врата . В имота след закупуването му било посято лозе ,което отглеждали родителите на ищците и те самите, имало една череша и два ореха , единият от които бил премахнат. Свидетелката била пораснала в този имот и била запозната с насажденията в него. В имота на ищците никой не бил влизал и този имот в момента бил буренясъл . Имотът никога не бил влизал в ТКЗС и това се отнасяло и за другите имоти в тази местност. Свидетелката посещавала имота си и виждала, какво става в имота на ищците през два –три месеца и не била виждала никой в имота на ищците при тези посещения. Последно видяла в имота ищеца преди 2-3 години, до когато ищците си гледали имота много добре. Имотът за 2-3 години бил обрасъл . От показанията на разпитания пред ШРС свидетел на ищцовата страна , А.И.У. се установява , че ищците имали имот намиращ се по пътя за кв.Дидядово от дясната страна на отИ.е и бил около 2 дка. В имота имало посадени лози и имотът се обработвал още от 1990г. от ищците. Местото имало и ограда.

Имотът се почиствал и обработвал и от работниците на ищеца. От показанията и на двамата свидетели се установи, че от момента на закупуване на имота до настоящия спор никой не бил предявявал претенции към имота, като владението върху същия не било прекъсвано.

Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна са в синхрон с останалите, събрани по делото доказателства и със заключението на вещото лице по СТЕ.

От показанията на свидетелката на ответната страна пред ШРС В.а И. С. се установява , че тя имала имот в тази местност и на предявената й скица сочи че това бил имот с идентификатор 395, а имотът на М. граничел с пътя. Имотът бил ограден с ограда.

Свидетелката притежавала нейния имот от 2016г. била виждала в имота съпруга на М.

,който бил починал, след което в имота ходели сина му и снаха му. Ищците не ги била виждала в имота. В долния имот до пътя имало поне 6-7 овошки и дюля, имало сега поникнали диви орехи. Свидетелката С.З.Б., във фактическо съжителство със сина на ответницата М. сочи, че имотът бил почистен през април месец 2024г. с косачка, което противоречи изцяло на заключението на вещото лице , което описва имота като обрасъл с диви орехи и необработван. Показанията на свидетелката ,че в имота имота орех и ябълка също не кореспондира със заключението на вещото лице от което не се установява наличието на такива дървета. Съдът не кредитира поради това показанията на тази 4 свидетелка ,като същата, предвид фактическото си съжителство със сина на ответницата е заинтересована от изхода от спора.

От заключението на вещото лице по назначената от ШРС СТЕ се установява ,че към датата на експертизата имотът е обрасъл с диви орехи, необработван, като в същия има само три плодни дръвчета-череша, слива и дюля. В съдебното заседание ВЛ пояснява, че при огледа на имота установил, че мястото е изоставено от няколко години. Има хубава метална, желязна ограда, на която липсва вратата, като от другите страни е оградено с мрежа.