Определение № 814 от 22.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 814 гр. София, 22.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20251100901236 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Л. Ж., чрез адв. В. В., с която са предявени при условията на обективно и субективно съединяване следните искове:

1/ Установителен иск за признаване за установено по отношение на „ОЛИМЕКС“ ЕООД, ЕИК 815145899, Т. М. А., А. Л. А. и „НЮ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 205579642, че вписаното обстоятелство, че „НЮ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 205579642 е собственик на 1200 дяла всеки с номинал от 10 лева от капитала на „ОЛИМЕКС“ ЕООД, ЕИК 815145899 (част от всичките 7000 дяла с номинал от 10 лева), което обстоятелство е заявено за вписване със заявление образец А4 20241125160009, вписано с № 20241129112138 в ТРРЮЛНЦ, е несъществуващо вписано обстоятелство;

2/ Установителен иск за признаване за установено по отношение на „ОЛИМЕКС“ ЕООД, ЕИК 815145899, Т. М. А. и А. Л. А., че вписаното обстоятелство, че А. Л. А. е собственик на 1200 дяла всеки с номинал от 10 лева от капитала на „ОЛИМЕКС“ ЕООД, ЕИК 815145899 (част от прехвърлените с договор 2399 дяла с номинал от 10 лева), което обстоятелство е заявено за вписване със заявление образец А4 20120224152954, вписано с № 20120228145021 в ТРРЮЛНЦ, е несъществуващо вписано обстоятелство;

3/ Установителен иск за признаване за установено по отношение на „ОЛИМЕКС“ ЕООД, ЕИК 815145899 и Т. М. А., че вписаното обстоятелство, че Т. М. А. е собственик на 1200 дяла всеки с номинал от 10 лева от капитала на „ОЛИМЕКС“ ЕООД, ЕИК 815145899 (част от вписаните като притежавани 2400 дяла с номинал от 10 лева), което обстоятелство е заявено за вписване със заявление образец А4 20080117084312, вписано с № 20080123104722 в ТРРЮЛНЦ, е несъществуващо вписано обстоятелство;

4/ Установителен иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на дружествени дялове от 13.04.2001 година с нотариално удостоверен подпис с рег. № 2454 на нотариус Л.Ц., рег. № 029 на НК, формално подписан от М. Л. Ж. като прехвърлител и Т.

1

М. А. като приобретател поради липса на съгласие, като искът е предявен, както срещу формалния приобретател на дяловете по договора от 13.04.2001 г. /Т. М. А./, така и срещу всички последващи приобретатели, а именно: А. Л. А. и „НЮ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 205579642 /съобразно уточнителна молба от 27.06.2025 г., която ищецът e заявил, че искът за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД се предявява единствено срещу ответниците Т. М. А., А. Л. А. и „НЮ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД/.

Ответниците Т. М. А., А. Л. А., чрез адв. М. А., и ответникът „НЮ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД чрез адв. Ц. К., са подали отговори на исковата молба, с които оспорват същата като недопустима, евентуално като неоснователна. Ответникът „ОЛИМЕКС“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.

Ищцата е поискала допускане на обезпечение на предявените от нея срещу Т. М. А., А. Л. А. и „НЮ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 13.04.2001 година с нотариално удостоверен подпис с рег. № 2454 на нотариус Л.Ц., рег. № 029 на НК, поради липса на съгласие, като сочената обезпечителна мярка е „запор на 1200 дружествени дяла с номинал от 10 лева от капитала на „ОЛИМЕКС“ ЕООД.

С определение от 27.06.2025 г. съдът е уважил искането на ищцата, като с определение от 15.07.2025 г. Софийски апелативен съд е отменил определението на съда и е оставил без уважение молбата на М. Ж. по чл. 389, ал. 1 ГПК. В мотивите си САС е наблегнал на обстоятелството, че притежаваните от ищцата дялове към 13.04.2001 г. са придобити в резултат на наследяване, а не на правна сделка и че същата никога не е била приемана от общото събрание на „ОЛИМЕКС“ ООД като съдружник и е стигнал до извод, че предявените искове са недопустими, поради което и допуснатото обезпечение е отменено.

Съдът намира, че при така застъпените мотиви от въззивния съд, основани на практиката на съдилищата по приложението на чл. 122, чл. 129 ТЗ и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, следва да прекрати настоящото производство, като образувано по недопустими искове, по следните съображения:

Няма съмнение, а и от представените по делото документи, както и от справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че дружеството „ОЛИМЕКС“ ЕООД, ЕИК 815145899, е било учредено като дружество с ограничена отговорност по ф.д. № 55/1995 г. на ОС-Видин, като на 22.01.2001 г. е починал един от съдружниците в дружеството – Л.А.М.. Съгласно представеното удостоверение за наследници на л. 12 от делото негови наследници по закон са съпругата му Т. М. А., дъщеря му М. Л. А. и синът му А. Л. А.. Като наследници тримата са наследили притежаваните от Л.М. 3500 дружествени дялове от капитала на „Олимекс“ ООД. На 13.04.2001 г. е сключен договор за доброволна делба с нот. заверени подписи рег. № 2452 от 13.04.2001 г. на нотариус Л.Ц. между М. Л. Ж., Т. А. и А. Л. А., по силата на който Т.

М. А. е придобила 1200 дружествени дяла, А. Л. А. – 1100 дружествени дяла, а М. Л. А. – 1200 дружествени дяла.

Твърденията на ищеца са, че на същата дата – 13.04.2001 г. бил съставен договор за 2 прехвърляне на дружествен дял с нотариално удостоверени подписи рег. № 2454 на нотариус Л.Ц., носещ формално подпис от името на М. Л. Ж., реално неподписан от нея и оттам – нищожен. Съгласно този договор тя в качеството на продавач прехвърлила безвъзмездно на майка си Т. М. А. 1200 дружествени дяла от капитала на дружеството „ОЛИМЕКС“ ООД. Впоследствие на 24.02.2012 г. Т. М. А. прехвърлила на А. А. 2399 дружествени дяла с договор за покупко-продажба на дружествени дялове. Впоследствие на 15.01.2014 г. с нов договор прехвърлила и последния притежаван от нея дружествен дял на М.С. А.. Впоследствие с договор от 25.11.2024 г. А. Л. А. и М.С. А. прехвърлили 7000 дружествени дяла от капитала на „ОЛИМЕКС“ ООД на дружеството „НЮ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.

Твърди, че поради нищожността на договора за прехвърляне на дружествен дял с нотариално удостоверени подписи рег. № 2454 на нотариус Л.Ц., обстоятелството, което е било заявено за вписване със заявление образец А4 20080117084312, вписано с № 20080123104722 в ТРРЮЛНЦ, е несъществуващо вписано обстоятелство. По същите причини обстоятелството, което е заявено за вписван със заявление образец А4 20120224152954, вписано с № 20120228145021 в ТРРЮЛНЦ, е несъществуващо вписано обстоятелство. По същите причини и последващото заявено за вписване със заявление образец А4 20241125160009, вписано с № 20241129112138 в ТРРЮЛНЦ, е несъществуващо вписано обстоятелство.

Ищецът е обосновал, че заявеното за вписване обстоятелство със заявление с образец А4 20241125160009, вписано с № 20241129112138 в ТРРЮЛНЦ е несъществуващо по отношение на 1200 дяла с номинал от 10 лева от капитала на „ОЛИМЕКС ООД“, доколкото то е установено като възникнало въз основа на верига от прехвърляния на едни и същи 1200 дружествени дяла всеки с номинал от 10 лева- договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2001, за който се твърди, че е нищожен като неподписан от ищцата, удостоверение по § 4 ал. 2 от ПЗР на ЗТР, което съдържа невярно удостоверяване, договор за продажба на дялове от 24.02.2012 г., по силата на който Т. М. А. е продала на А. Л. А. 2399 дяла с номинал от 10 лева от капитала на „ОЛИМЕКС“ ООД, от които 1200 дяла Т. А. никога не е била придобила от М. Л. Ж.. Ищецът счита, че, ако бъде установена нищожността на договора – на основанието, на което е релевирано – липса на съгласие в договора от 13.04.2001 г. – исковете по чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТР биха били основателни, доколкото съществуването и на трите вписани обстоятелства, чието несъществуване се иска да бъде установено е обусловено от това дали действително М. Л. Ж. е прехвърлила 1200 дяла с номинал от 10 лева от капитала на „ОЛИМЕКС“ ООД на Т. М. А. с договора от 13.04.2001 г., с нотариално удостоверени подписи рег. № 2454 на нотариус Л.Ц..

Правният си интерес от предявените искове ищцата извежда от обстоятелството, че при уважаването на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, тя би била вписана като собственик на 1200 дяла от капитала на дружеството „ОЛИМЕКС“ ООД. Основната теза на ищцата е, че със сключването на договора за доброволна делба от 13.04.2001 г. М. Ж. е станала съдружник в дружеството, тъй като страна по този договор са всички останали 3 съдружници в „ОЛИМЕКС“ ООД и нямало необходимост от отделно решение на общото събрание за приемане на М. Ж. като съдружник.

При така заявените твърдения от страна на ищцата съдът намира, че същата не е обосновала правен интерес от предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно постоянната и непротиворечива практика на ВКС, исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са процесуален способ за защита срещу порочни вписвания в Търговския регистър, предоставен на всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност или недопустимост на конкретно вписване или несъществуване на вписано обстоятелство.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и трябва да е налице не само към момента на предявяването му, но и през цялото развитие на процеса. Интерес от водене на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от трето лице, което никога не е било съдружник, се преценява изключително конкретно и зависи от това дали вписаното обстоятелство в Търговския регистър засяга негови съществуващи реални права и дали евентуалното заличаване на това обстоятелство би довело до изменение в правното му положение. Съответствието на информацията в Търговския регистър с действителното правно положение не е достатъчно да обоснове активната легитимация за провеждане на иска, поради което, наличието й следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права и доказано – в този смисъл са: Решение № 60045/21.07.2021 г. по т.д. № 2801/2019 г. на ВКС, I т.о., Решение № 234/23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на ВКС, I т.о., Решение № 200/02.12.2024 г. по т.д. № 488/2024 г. на ВКС, II т.о., Определение № 2953/20.10.2025 г. по ч.т.д. № 1110/2025 г. на ВКС, I т.о. и др.

Последователната практика на ВКС поддържа трайно становище, според което при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност на основание чл. 129, ал. 1 ТЗ се наследява дружественият дял като имуществено право, но не и правото на членство.

Наследяването на дружествен дял не води до преминаване на членственото правоотношение с дружеството върху наследника на съдружника, а той може да придобие права на съдружник при условията на решение на общото събрание на съдружниците за приемането му – така, Решение № 20 от 12.07.2019 г. по т. д.№ 1055/2018 г. на ВКС, I т. о.

Изрично следва да се подчертае, че според императивната норма на чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, при липса на позитивно решение на ОС на съдружниците в търговско дружество, което и да е лице не може да бъде вписано като съдружник в дружеството. Това изключва тезата за „автоматично“ придобиване на членствени права в дружество с ограничена отговорност, каквато бива развивана от ищеца. Още по-малко пък може да се сподели тезата, че договорът за доброволна делба инкорпорира в себе си решение за приемане на ищцата като съдружник в „ОЛИМЕКС“ ООД, чиито съдружници преди датата на сключване на договора са били ЕТ „Л.-Т. М. -91- А. А.“ и Л.М.. Договорът за доброволна делба не е същинска делба на вещно право и не представлява делба на дружествен дял по смисъла на чл.131 ТЗ. С този договор се извършва разпределение на общо притежаваните дялове между отделните съдружници, като наследниците взаимно си прехвърлят притежаваните от всеки от тях 4 идеални части от имуществените права по наследените дялове и преодоляват необходимостта от съвместно упражняване на правата по чл.132 ТЗ. Наследникът, който няма качеството на съдружник на собствено основание, не придобива това качество и с наследяването на дяловете. В заседанията на Общото събрание участват само съдружниците – чл. 136, ал. 1 ТЗ.