Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 486 от 22.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 436/2024
Вид
Определение № 486
Подписан
22.02.2024
В сила
12.04.2024
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500436 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 121, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. С. М. срещу протоколно определение от 15.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12423/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V бр. с-в, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Враца. В жалбата се поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи, че децата П. С.ов П. и С. С. П., за които се иска промяна на режима на упражняването на родителските права, са с адресна регистрация в гр. П*, като детето П. П. живее фактически при жалбоподателката, която е негова майка. За детето С. се сочи, че живее в дома на баща си в гр.В*, но желае да живее при майка си.

Счита се, че местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – гр.

Пловдив и се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба С. П. С. не е взел становище по същата.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като 1 съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Л. С. М. против С. П. С., като е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определените с Решение от 08.10.2011 г. по гр. д. № 1503/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Враца мерки относно упражняване на родителски права, местоживеене и издръжка на непълнолетните им деца П.

С.ов П., род. на 09.12.2009 г. и С. С.ов П., род. на 24.08.2012 г.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че предвид наличието на влязло в сила съдебно решение относно местоживеенето на децата на страните, към момента на депозиране на исковата молба, децата са били с постоянен и настоящ адрес в гр. В*., поради което местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – гр. Враца.

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК компетентен да разгледа спора относно родителските права е районният съд по настоящия адрес на детето. С тази разпоредба е уредена специална местна подсъдност, изключваща общата такава по чл. 105 от ГПК, респ. чл. 112 от ГПК , целта на която е закрилата на интересите на детето.

Установява се по делото от предсатвените пред РС удостоверения и изготвената пред тази инстанция служебно справка, че към деня на предявяване на иска и към настоящия момент детето П. С.ов П. е имало и има настоящ адрес в гр.П*, а детето С. С.ов П. е имало и има настоящ адрес в гр.В*.

Налице е съдебна практика, която настоящият състав на ПОС споделя, според която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, както и че в този смисъл следва да се тълкува това понятие в законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата на интересите именно на детето 2

/Определение № 324 от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2536/2017 г. на ВКС, Определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК /, според която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал.

2 от СК, като не се взима предвид формалния признак – регистрацията по ЗГР. Идеята на законодателя е спорът да бъде разрешен от районния съд, който има най-добра възможност да прецени интересите на детето, а при нужда - да го изслуша, без то да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си.

В настоящия случай по делото няма спор, че по-голямото дете П., понастоящем навършил 14 години, живее при майка си в гр. П*, а по-малкото дете на страните С., понастоящем навършил 11 години, живее с баща си в гр.В*. В случая съдът приема, че следва да се вземе предвид фактическото местоживеене на по-малкото дете, предвид посочените по-горе критерии, поради което съдът приема, че първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по местната подсъдност на делото.

Ето защо, по правилата на чл. 127, ал. 2 от СК компетентен да разгледа производството е Районен съд – гр. Враца.

Съобразно тези аргументи и поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12423/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V бр. с-в, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Враца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4