Определение № 18 от 18.01.2024, Районен съд - Велинград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. гр.Велинград, 18.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Частно наказателно дело № 20245210200018 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на К. Р. Т. и С. Н. Т. , против постановление на ТО-Велинград при РП-Пазарджик от 22.12.2023г. (пр. пр. вх. № 3237/2022), за прекратяване на наказателното производство по ДП № 494/2022 г. по описа на РУ на МВР-Велинград.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление поради непълнота на разследването и превратно тълкуване на събраните доказателства. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на прокурора с указания по прилагането на закона.

След проверка на книжата п о делото настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество - основателна.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал.1 НПК за това, че „през неопределен период от време, в гр. Сърница са съставени неистински частни документи, и да употребени за да се докаже, че съществува някое право“ – престъпление по чл. 309, ал.1 от НК

На първо място следва да се отбележи, че е образувано по подадена на 15.06.2022г. жалба на С. и К. Т.и, в която се твърди, че те двамата, като ответници, не са били надлежно призовавани по гр. дело № 160/2015г. по описа на РС-Велинград, по което с неприсъствено решение от 16.06.2015г., на осн. чл. 30, ал.1 от ЗН е било намалено направено дарение и са възстановени запазени части на ищците от наследство, оставено от А Т..

При тези данни не става ясно защо дадената от прокурора квалификация на престъпление е по чл. 309, ал.1 от НК. Явно като „неистински документи“ са съобразявани призовките и съобщенията до жалбоподателите по гражданското дело. От една страна доколкото те се подписват /съставят/ от длъжностно лице (призовкар) – представляват документ, който не е частен. От друга страна – в хипотеза, в която са подписани само от адресата си – тези документи явно не се „употребяват“ от тези адресати, за да има съставомерност по чл. 309, ал.1 от НК. От трета страна – предвид датата на решението – 16.06.2015г. и логично съставяните преди нея призовки и съобщения – към момента на подаване на иницииращата наказателйното производство жалба, и на самото му образуване, е била налице хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Идентични изводи се отнасят и за гр. д.

№ 599/2015г. по описа на РС-Велинград, решението по което, от дата 14.07.2015г., е прилагано от жалбоподателите.

1

Независимо от изложеното – преценка на прокурора е за какво престъпление да образува и води наказателно производство, а в обжалваното постановление за прекратяване на същото той е отбелязал, че е водено „и за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК“, за което в случая няма настъпила преследвателна давност.

В този аспект – доколкото от находящото се на л. 58 от материалите по досъдебното производство писмо се установява, че гр. д № 599/2015г. по описа на РС-Велинград е било унищожено, то - на обективно, всестранно и пълно изследване (чл. 14, ал.1 НПК) в конкретното наказателно производство остава да подлежи обстоятелството – дали съхраняваните още по гр. д. № 160/2015г. по описа на РС-Велинград призовки и съобщения, адресирани до С. и К. Т.и, представляват документи действително подписани от посочените на тях лица, от което ще зависи и наличието или липсата на съставомерност по НК.

В същата връзка – в обжалваното постановление за прекратяване на производството представителят на държавното обвинение парадоксално е описал, че би могло да се извършат действия по разследването (графологични експертизи), каквито са възможни и необходими, но такива не са предприети. Не е изследван въпросът – дали положените на съответните призовки и съобщения подписи са действително на лицата, отбелязани в тях като положили ги (връчителя и получателя). Смъртта на едно от тези лица не е пречка за експертно изследване, тъй като ноторно известно е, че в държавни учреждения се съдържат образци на подписа и почерка му.

Разсъжденията на прокурора относно законосъобразността на връчванията по смисъла на чл. 46, ал.3 ГПК са ирелевантни за предмета на доказване по наказателното производство, което е преценил да образува.

Неполагането на дължимите по закон усилия за провеждане на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото е довело до необоснованост, а и незаконосъобразност на обжалвания прокурорски акт.

Доколкото съдът няма процесуална възможност да връща делата с указания за извършване на нови следствени действия или за повтаряне на извършени такива (Решение № 249/2002г. на I н.о. на ВКС), то предвидените в чл. 243, ал.6, т.3 НПК указания следва да са за правилното прилагане на чл. 14, ал.1 от НПК в контекста на гореизложените мотиви, с оглед които настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление н а ТО-Велинград при РП-Пазарджик от 22.12.2023г. (пр. пр. вх. № 3237/2022), за прекратяване на наказателното производство по ДП № 494/2022 г. по описа на РУ на МВР-Велинград.

ВРЪЩА делото на РП-Пазарджик, ТО-Велинград с указания за о бективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Пазарджик в 7дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателите и на ТО-Велинград на РП-Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

2