Решение № 408 от 16.09.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 978/2025
- Вид
- Решение № 408
- Подписан
- 16.09.2026
- В сила
- 16.09.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 408 гр. София, 16.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500978 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по молба вх. № 7707/15.07.2026 г. на въззивника „Пелучи“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Д., за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото Решение № 214 от 18.05.2026 г., и състояща се в неотразяване в неговия диспозитив на волята на съда за признаване за установено по отношение на въззиваемата Н.
В. Н., че същата дължи законната лихва върху сумата 2390 лева – главница, за периода от 18.03.2024 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащането в пълен размер, както е било поискано с исковата молба и както въззивният съд в мотивите си бил приел, че са налице предпоставките за цялостно уважаване на предявените установителни искове.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – Н. В. Н. за отговор, от която такъв не е постъпил.
Съдът констатира, че в мотивите на решението е изложил подробни съображения за доказаност на исковете - както по основание, така и по размер.
Установителните искове са били предявени след предходно проведено заповедно производство, по което е била издадена заповед за изпълнение за посочената от заявителя (молител в настоящото производство) парична сума от 2390 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, включваща незаплатено парично задължение от 490 лева за заплатена такса за обучение по Фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за обучение № 270/13.06.2023 г. с ЦПО към „Академия за професионални обучения“ ЕООД и 1900 лева – неустойка по чл.
1
5 от Договор за спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“. С така постановеното решение въззивният съд е отменил обжалваното от ищеца първоинстанционно решение в частта, с която исковете са били отхвърлени, и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено, че длъжникът-ответник дължи на заявителя-ищец сумите, за които е издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. по ч. гр. д. № 170/2024 г. на РС – Своге. В мотивите си въззивният съд е изложил съображения, че приема исковете за основателни така, както са предявени, вкл. по отношение на акцесорната претенция за законна лихва. По отношение на последната обаче волята на съда не е изрично възпроизведена в диспозитива на съдебното решение, независимо от формирането й в мотивите на съдебния акт.
При тези данни съдът намира, че е налице несъответствие между формираната от ОС- София воля и нейното външно изразяване в диспозитива на въззивното съдебно решение, в частта й, касаеща законната лихва върху главницата. Както е видно от изричните мотиви на решението, действителната воля на решаващия съдебен състав е била да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество всички парични суми, за които е била издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. по ч. гр. д. № 170/2024 г. на РС – Своге, ведно със законната лихва върху тях. Липсата на съответен диспозитив се дължи на пропуск на съда.
Поради това и с оглед правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, девето преработено и допълнено издание, 2012г., стр.
516), в случая не е налице непълно решение, а е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, която следва да бъде отстранена.
С оглед изложеното и на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в абзац втори от диспозитива на Решение № 214 от 18.05.2026 г., постановено по в.гр.д. № 978/2025 г. по описа на Софийския окръжен съд, който вместо: „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Н. с ЕГН ********** дължи на „Пелучи“ ЕООД с ЕИК 204760440 сумите, за които е издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 170/2024 г. на Районен съд Своге, а именно: 2390 лева (1221,99 евро) - главница, включваща в себе си 490 лева (250,53 евро) по фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за обучение № 270/13.06.2023 г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение на Н. Н. по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, и 1900 лева (971,45 евро), неустойка по чл. 5 (А) от Договор за спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, следва ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Н. с ЕГН ********** дължи на „Пелучи“ ЕООД с ЕИК 204760440 сумите, за които е издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по 2 ч.гр.д. № 170/2024 г. на Районен съд Своге, а именно: 2390 лева (1221,99 евро) - главница, включваща в себе си 490 лева (250,53 евро) по фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за обучение № 270/13.06.2023 г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение на Н. Н. по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, и 1900 лева (971,45 евро), неустойка по чл. 5 (А) от Договор за спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, ведно със законната лихва върху главницата за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.03.2024г.) до окончателното изплащане на вземането.“
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 408 гр. София, 16.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500978 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по молба вх. № 7707/15.07.2026 г. на въззивника „Пелучи“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Д., за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото Решение № 214 от 18.05.2026 г., и състояща се в неотразяване в неговия диспозитив на волята на съда за признаване за установено по отношение на въззиваемата Н.
В. Н., че същата дължи законната лихва върху сумата 2390 лева – главница, за периода от 18.03.2024 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащането в пълен размер, както е било поискано с исковата молба и както въззивният съд в мотивите си бил приел, че са налице предпоставките за цялостно уважаване на предявените установителни искове.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – Н. В. Н. за отговор, от която такъв не е постъпил.
Съдът констатира, че в мотивите на решението е изложил подробни съображения за доказаност на исковете - както по основание, така и по размер.
Установителните искове са били предявени след предходно проведено заповедно производство, по което е била издадена заповед за изпълнение за посочената от заявителя (молител в настоящото производство) парична сума от 2390 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, включваща незаплатено парично задължение от 490 лева за заплатена такса за обучение по Фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за обучение № 270/13.06.2023 г. с ЦПО към „Академия за професионални обучения“ ЕООД и 1900 лева – неустойка по чл.
1
5 от Договор за спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“. С така постановеното решение въззивният съд е отменил обжалваното от ищеца първоинстанционно решение в частта, с която исковете са били отхвърлени, и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено, че длъжникът-ответник дължи на заявителя-ищец сумите, за които е издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. по ч. гр. д. № 170/2024 г. на РС – Своге. В мотивите си въззивният съд е изложил съображения, че приема исковете за основателни така, както са предявени, вкл. по отношение на акцесорната претенция за законна лихва. По отношение на последната обаче волята на съда не е изрично възпроизведена в диспозитива на съдебното решение, независимо от формирането й в мотивите на съдебния акт.
При тези данни съдът намира, че е налице несъответствие между формираната от ОС- София воля и нейното външно изразяване в диспозитива на въззивното съдебно решение, в частта й, касаеща законната лихва върху главницата. Както е видно от изричните мотиви на решението, действителната воля на решаващия съдебен състав е била да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество всички парични суми, за които е била издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. по ч. гр. д. № 170/2024 г. на РС – Своге, ведно със законната лихва върху тях. Липсата на съответен диспозитив се дължи на пропуск на съда.
Поради това и с оглед правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, девето преработено и допълнено издание, 2012г., стр.
516), в случая не е налице непълно решение, а е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, която следва да бъде отстранена.
С оглед изложеното и на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в абзац втори от диспозитива на Решение № 214 от 18.05.2026 г., постановено по в.гр.д. № 978/2025 г. по описа на Софийския окръжен съд, който вместо: „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Н. с ЕГН ********** дължи на „Пелучи“ ЕООД с ЕИК 204760440 сумите, за които е издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 170/2024 г. на Районен съд Своге, а именно: 2390 лева (1221,99 евро) - главница, включваща в себе си 490 лева (250,53 евро) по фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за обучение № 270/13.06.2023 г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение на Н. Н. по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, и 1900 лева (971,45 евро), неустойка по чл. 5 (А) от Договор за спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, следва ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Н. с ЕГН ********** дължи на „Пелучи“ ЕООД с ЕИК 204760440 сумите, за които е издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по 2 ч.гр.д. № 170/2024 г. на Районен съд Своге, а именно: 2390 лева (1221,99 евро) - главница, включваща в себе си 490 лева (250,53 евро) по фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за обучение № 270/13.06.2023 г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение на Н. Н. по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, и 1900 лева (971,45 евро), неустойка по чл. 5 (А) от Договор за спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, ведно със законната лихва върху главницата за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.03.2024г.) до окончателното изплащане на вземането.“