Решение № 671 от 20.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Бургас, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З.М. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120203478 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на Г. Й. Т. ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Бургас, **** против наказателно постановление № НП-4/01.03.2021г., издадено от председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което за нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ на основание чл.36, ал.2 вр. чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения, че административно-наказателната отговорност е ангажирана при нарушение на чл. 34 ЗАНН. Освен това било неясно описано нарушението, неправилно била приложена санкционната норма на чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ.

Отделно липсвала субективна страна, тъй като деянието не било извършено виновно.

Проверката била извършена в нарушение на Методиката за осъществяване на контролните правомощия на ДКЕВР. Счита, че деянието е само едно и не следвало да се издава наказателно постановление за фактурирането на всяка доставка на *** услуга.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К-П от БАК, която поддържа жалбата, излага подробни съображения, депозира писмени бележки.

За административно-наказващия орган се явява юрк. Д., който оспорва жалбата, излага подробни съображения, акцентира на съдебна практика, представя писмени бележки.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че жалбоподателят Г. Й. Т. е Изпълнителен директор на дружество, предоставящо *** услуги „*** - гр.Бургас.

1

Дружеството било предмет на проверка от КЕВР съгласно Заповед 3-В-5/22.05.2020г. на Председателя на КЕВР като в работната група бил включен и свидетелят И.С.. Във връзка с проверката били изискани документи от дружеството.

С писмо изх. номер от 29.05.2020г. на КЕВР били изискани от Г.Т. като Изпълнителен директор на *** информация за услугата доставяне на вода на друг *** оператор „***” ООД, както и копия на издадени фактури, отнасящи се за потребители на *** услуги за м.

10. 2019г.; м. 01.2010г. и м. 04. 2020г., както и сключени договори по Наредба № 7/14.11.2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места и протоколи от извършени пробонабирания с изрично посочени потребители, сред които и *** клон Бургас, ****.

С писмо изх. № К-1380-1/04.06.2020г. от *** ЕАД и с вх. номер от 05.06.2020г. на КЕВР били представени на Председателя на КЕВР документи - копия на издадени фактури за доставяне на вода на „***” ООД, както и копия на издадени фактури за *** услуги за м.

10. 2019г.; м. 01.2010г. и м. 04. 2020г. с изрично посочени потребители, сред които и *** клон Бургас, ****.

Във връзка с тези документи с писмо изх. № В-17-14-10/11.06.2020г. вх. № К-13802/12.06.2020г. на *** ЕАД от КЕВР били изискани от Г.Т. допълнително документи във връзка с проверката, освен документи за доставяне на вода на друг *** оператор – „***” ООД, както и копия на фактури за потребление на *** услуги за м. 10. 2019г.; м. 01.2010г. и м. 04. 2020г. с изрично посочени потребители, сред които и *** клон Бургас, ****. Посочено е, че са представения копия от фактурите, но не били представени договор за доставяне на вода, сключен с *** ООД, както и договори по Наредба № 7 от 14.11.2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места и протоколи за извършени пробонабирания за посочените потребители.

В отговор на 16.06.2020г. било представено в КЕВР писмо изх. № К-13803/15.06.2020г. на Изпълнителен директор на *** ЕАД, в което представя договор сключен с *** – Сливен ООД, както и обяснение, че на посочените потребители било фактурирано по цена за „промишлени и други стопански потребители – степен на замърсеност 1” във връзка с това било направено обстойно ежемесечно изследване на отпадъчни води от големи групи потребители (юридически лица), което показвало средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Това представително обследване показвало, че изследваните води могат да бъдат причислени към 1-ва степен на замърсяване. Индивидуално пробонабиране от всички обекти било физически невъзможно поради специфични характеристики на канализационната система: обща за няколко обекта; неосигуряване на достъп или законен представител на обекта.

На база тези данни и без да прави каквито и да е други проверки на място, комисията по проверката на 27.07.2020 г. съставила Констативен протокол, в който посочила, че „***“ ЕАД в нарушение на Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги е издало редица фактури, сред които и процесната на ***, с които е таксувало абонатите с цена за стопански потребители със степен на замърсеност 1, без да е доказало принадлежността на тези потребители към тази категория.

С писмо от 30.07.2020 г. „***“ЕАД – Бургас дало писмени обяснения по Констативния протокол.

Св. С. преценил, че неправилно „***“ ЕАД – Бургас е фактурирало в процесната фактура услугата „пречистване на отпадъчни води“ по тарифата за степен на замърсеност 1, без да е доказало, че потребителят реално попада в тази категория, съгласно реда, разписан в 2

Указанията (сключен договор по Наредба № 7, извършени контролни пробонабирания и др.). Свидетелят преценил още, че като Изпълнителен директор на дружеството жалбоподателят Т. е бил длъжен да осигури прилагането на цените, утвърдени за *** оператора, но въпреки това е допуснал дружеството да предоставя такива услуги на потребител по цени, по-високи от утвърденото, с което е извършил и нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ.

С оглед горното свидетелят изпратил до жалбоподателя покана за явяване в КЕВР и съставяне на АУАН. Понеже Т. не се явил на 01.10.2020 г. св. С. съставил по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН срещу него АУАН с № ВК-16/01.10.2020 г.

Актът бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2020 г. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, с които Т. навел доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на отговорността му и за несъставомерност на извършеното.

Административнонаказващият орган, възприел фактите в АУАН и издал НП, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ и на основание чл. 36, ал. 2 вр. чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 38, ал.

2 ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗРВКУ. Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл съдът счита за основателни възраженията, че е нарушена разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая съдът има задължението да следи служебно дали не е изтекъл давностния срок, но е направено такова възражение и от страна на жалбоподателя. Сроковете по чл. 34 ЗАНН са установени в закона и се прилагат служебно като с Тълкувателно постановление 1/2015г. Върховният административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС се приема, че с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.

Административно-наказателното производство е строго формален процес и отговорността на жалбоподателя следва да се реализира в предвидените от законодателя срокове.

В тази връзка разрешение на въпроса кога нарушителят е открит дава новопостановеното Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд като определя, че моментът на преценка на обстоятелствата - има ли данни за извършено административно нарушение и кой е неговият автор, е обективен и това е момент, регламентиран от законодателя в чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, 3 а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от точно определен нарушител.

По смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.

Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята продължителност за това съответната администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи процесното административно нарушение.

Откриване на нарушителя означава да са налице обективни данни пред длъжностното лице, че е налице извършено нарушение от конкретно лице, а не е от значение кога длъжностното лице субективно е изградило представа, че такова е налице. Отриване на нарушителя е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Не може да се остави на субективната преценка на длъжностното лице или друго лице, с което е в йерархическа подчиненост, да прецени кога следва да ангажира административно-наказателната отговорност, а преценката за това следва да почива на обективни критерии. Щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени.

Реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права и да ги реализират в рамките на законоустановените срокове.

В случая проверката е била осъществена само по документи, като компетентните лица са изискали предоставяне на фактури, които са представени още на 05.06.2020 г. като е изискана допълнителна информация – договори и доказателства дали са спазени изискванията на Наредба № 7 и протоколи от пробонабиране. Изрично с писмо изх. № К1380-3/15.06.2020 г. на „***“ЕАД – Бургас, получено е КЕВР съгласно разпита на свидетеля С. и констативен протокол на 16.06.2020г., контролните органи са били уведомени, че такива протоколи и пробонабирания не съществуват. След тази дата няма данни контролните органи да са извършвали други проверки, да са изисквали документи или да са посещавали обекти.