Решение № 108 от 29.05.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Габрово, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Д.а Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20264200500108 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5 от 09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 56/2025 г. по описа на Габровският районен съд е признато за установено в отношенията между страните, че И. Д.

Г., ЕГН**********, с адрес: **, с особен представител: адвокат Н. Х. от АК- Габрово дължи на „Топлофикация- Габрово” ЕАД, ЕИК107009273, седалище и адрес на управление: гр.

Габрово, ул. “Индустриална” №6, представлявано от Л.Н., с пълномощник: адвокат Д. Н. от АК- Габрово, съдебен адрес, гр.Габрово, ул. „Евтим Дабев” № 8, сумата 480,40лв. - главница за незаплатена топлоенергия за периода м. Декември 2022 г.- м. Юни 2023 г., ведно със законната лихва от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 48,92 лв. за периода 01.02.2023 г.- 10.10.2024 г., по Заповед №824/17.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №1722/2024 г. по описа на Габровски районен съд, на основание чл.422, ал.1 от ГПК. Осъдил е И. Д. Г. да заплати на „Топлофикация- Габрово” ЕАД, ЕИК107009273 направените разноски по делото в размер на 1000 лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

В законния срок решението е обжалвано от ответницата.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението. Излагат се подробни доводи и съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на подадената жалба. Счита, че жалбата е допустима, но неоснователна и моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, разгледано по същество то е правилно.

Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред Районен съд – Габрово е подадена искова молба от „Топлофикация- Габрово” ЕАД срещу И. Д. Г. по реда на чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК. Претендира се признае за установено, че ответницата дължи исковата претенция.

В отговора на исковата молба, особения представител оспорва предявения иск и прави доказателствени искания за назначаване на съдебна експертиза за определяне размера на задълженията по делото.

В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-техническа експертиза.

За неплатените задължения на ответницата е представена справка от ищцовото дружество, от която се установява, че И. Д. Г. има незаплатени задължения за М. Декември 2022 г. за сумата от 155,10 лв., за м. Януари 2023 за сумата от 302,29 лв., за м. Февруари 2023 г. за сумата 81,20 лв. и за м. Март 2023 г. за сумата 24,22 лв. През м. Юни 2023 г. е направено изравняване на сметките и от задължението на Г. е приспадната сумата от 33,49 лв.

Дължимата сума към 10.10.2024 г. е в размер на 480,40 лв. с ДДС, лихва в размер на 48,92 лв. или общо 529,32 лв.

Не е спорно по делото, че ответницата е абонат на „Топлофикация- Габрово” ЕАД за имот находящ се в гр. Габрово, ул. „Младост” № 27,ап. 2.

От заключението на вещото лице се е установило, че имотът е присъединен към топлопреносната мрежа и има изградена сградната инсталация. Сградните инсталации са обща етажна собственост и при прекратяване на ползването на топлинна енергия от абонат, същият остава потребител за общите части на сградата, съгласно Закона за енергетиката /ЗЕ/. В този смисъл е и постановеното ТР № 2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС. По поставения въпрос се е произнесъл и Конституционния съд с решение № 5 от 22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г., образувано по искане на Омбудсмана на Република България, за обявяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В него е изяснено, че в § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е дадено легално определение на общото понятие „потребител”, но за нуждите на специалните закони съществуват други дефиниции, напр. §1, т. 42 от ЗЕ.

За да уважи предявения иск, първоинстанционния съд е приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия и между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Приел е, че ответницата дължи сумата от 480,40 лв., представляваща стойността на топлинната енергия, която е използвана за отопление на имота чрез отдавана от отоплителните тела мощност и отдадена от сградна инсталация през процесния период.

Съдът намира направените възражения във въззивната жалба за неоснователни.

Ответницата по предявения иск И. Д. Г. е обвързана от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Габрово” ЕАД на потребители в гр. Габрово и се явява потребител по смисъла на §1, т. 41б. „б“ от ДР на ЗЕ, който е действал по време на процесния период.

Предмет на спора са задължения за начислена топлинна енергия включваща сградна 2 инсталация, от щранг лира и измерена с индивидуални топлоразпределители на имот, находящ се в **, като ответницата твърди, че не дължи начислените суми по фактури.

Като титуляр на партидата, жалбоподателката е обвързана от действащите към процесния период Общи условия и за нея е възникнало задължението за заплащане на измерената топлинна енергия и за сградна инсталация.

На основание чл. 28 и сл. от Раздел VІІ „Заплащане на топлинна енергия и услугата за дялово разпределение” от Общите условия, купувачите заплащат топлинна енергия за битови нужди по цени и тарифи не по-високи от утвърдените от ДКЕВР, за което се издават данъчни фактури – чл. 28, ал. 2 от същите.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно техническата експертиза, топлинната енергия, консумирана от сградата на **, находяща се в сутерена на входа и е била изправна през процесния период. Проектният обем на имота е 127 куб.м., независимо дали има радиатори или не. Ежемесечно са правени отчети на показанията на общи топломер, намиращ се в абонатната станция. Средството за техническо измерване /СТИ/, с което се измерва количеството топлинна енергия е преминало всички необходими проверки и изследвания и е годно за измерване. Ответницата е присъствала при отчитане на показанията на уредите за дялово разпределение за процесния период, като е възразила срещу тях.

В чл. 140, ал. 3 от ЗЕ е регламентирано, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. Сградната инсталация е обща част, от която съсобственик на етажна собственост не може да се откаже. Отказ от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустимо, тъй като всички съсобственици поемат дела си, съобразно направените разходи, свързани с експлоатацията на общите части. Фактът на присъединяване на етажната собственост към топлопреносната мрежа на топлофицирания обект са доказателство за наличие на договорни отношения и приложение на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца.

По делото не са представени доказателства, че жалбоподателката е заплатила дължимите суми на „Топлофикация Габрово” ЕАД или е направила рекламации по изравнителните сметки, поради което се презюмира, че такива няма.

Неоснователно е възражението за неравнопоставеност на страните в настоящия процес, тъй като съда е защитил по най-добрия начин правата на ответницата, като е назначил особен представител, който е осъществил процесуално представителство пред първата и въззивната инстанция.

Във връзка с горното, предявеният иск се явява основателен и доказан.

С оглед цитирания правен извод останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

Поради неоснователността на въззивната жалба направените от жалбоподателят разноски следва да бъдат оставени в тежест на въззиваемия. От ответника по въззивната жалба са претендирани разноски в размер на 302,26 евро, от които 102,26 евро- заплатен депозит за особен представител и 200 евро- заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за 3 търговски дела. В случая цената на иска е 529,32 лв. /главница и лихва/ и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от Районен съд – гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Габровски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 56/2025 г., по описа на Габровският районен съд.

ОСЪЖДА И. Д. Г., ЕГН**********, с адрес в **, с особен представител адвокат Н. Х. от АК- Габрово да заплати на „Топлофикация- Габрово” ЕАД, ЕИК107009273, седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 6, представлявано от Л.Н., направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 302,26 евро, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4