Решение № 894 от 28.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330114019 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на А. Д. против „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, сключил договор за паричен заем. С втория ответник бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който дружеството отговаряло солидарно за задълженията по заема с ищеца срещу възнаграждение в размер на 128 лева. Страната намира, че договорът за заем е недействителен поради неспазване на разпоредбите Закона за потребителския кредит. Твърди се нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и поради тази причина недействителност на договора за кредит заради несъответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че въведеното възнаграждение по договора за поръчителство следва да бъде включено при изчисляване на ГПР като разход. Поради това била налице заблуждаваща търговска практика, което водела до неравноправност на клаузата за ГПР, съответно до недействителност на договора поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По отношение на договора за предоставяне на поръчителство се твърди, че представлява дарение и е нищожен, защото престацията по него не била осъществена веднага, а била разсрочена. Освен това договорът бил акцесорен и можел да съществува валидно само при наличието на главен дълг.

Иска се установяването на нищожността на договора за паричен заем и на нищожността на договора за предоставяне на поръчителство.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД, е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че в договора не е предвидено задължение за сключването на договор за поръчителство. Възразява относно сравняването на договорната лихва с размера на законната лихва поради различната им същност. Ищецът бил уведомен за размера на възнаградителната лихва и необходимостта от представяне на обезпечение и сам е преценил да сключи договора.

Счита, че лихвата не е неравноправна предвид разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗПК.

Намира, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК, защото лихвеният процент е фиксиран и е ясно посочен. В процесният договор бил посочен ГПР, общата дължима сума и взетите предвид допускания.

Твърди, че в ГПР е включена само лихвата и не надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като изтъква, че надвишаването му не водело до недействителност на договора.

Възразява, че обезпеченията по чл. 4 от договора не пораждат разноски по кредита, които да се включат в ГПР. Договорът за предоставяне на поръчителство бил отделно правоотношение с различни субекти, сключен след договора за заем. Излагат се съображение, че изискването за предоставяне на обезпечение не противоречи на Директивите. Иска се отхвърлянето на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че с договора за предоставяне на гаранция/поръчителство между страните било постигнато съгласие за плащане на определена сума в полза на трето за правоотношението лице. Правоотношението с ищеца било самостоятелно, a разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД се отнасяли за взаимоотношенията между ответните дружества. Изтъква, че при кандидатстването на кредита ищецът е можел да избира между три вида обезпечения. В сключения между страните договор ясно било посочено задължението на ответника да сключи договор за поръчителство с кредитодателя, по силата на което да отговаря солидарно за задълженията на потребителя, а последният следвало да плати възнаграждение за това.

Счита, че всеки дееспособен потребител е можел да прецени икономическите последици на договора, равняващи се на сумата, която следвало да бъде платена. След като клаузата била изразена по ясен и разбираем начин, същата не се считала за неравноправна. Престациите по договора не били нееквивалентни, защото поръчителството се разпростирало върху всички последици от неизпълнението на договора за заем. Възразява, че дори договорът за заем да се приеме за нищожен, това не се отразявало на договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените писмени доказателства, по делото се установява, че на *** г. с „Изи асет мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем, по който на ищеца е 2 предоставена сумата от 300 лева. Годишният лихвен процент е 40.00%, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.14 %. В чл. 4 от договора за заем е предвидено задължение за потребителя да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически лица поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема, като сключи с „Изи асет менидмънт“ АД договор за поръчителство, срещу възнаграждение от 128.00 лева. Уговорено е в чл. 2, че договорът влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем. В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи асет мениджмънт“ АД, съгласно договора за заем.

Относно недействителността на договора за заем:

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема (чл. 4) и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР.

Становището на ответниците, че сумата не е част от договора за заем и не е била известна към момента на сключването му, не може да бъде споделено. В договора за 3 заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Изи асет мениджмънт“ АД дружество поръчител, предоставящо гаранционни сделки. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договора с втория ответник. Договорите са сключени чрез едно и също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер, предвидено е плащане по един и същ начин и в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД. Освен това заемодателят „Изи асет мениджмънт“ АД и гарантът „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.

Доколкото още при предоставянето на заема са предвидени по-високи разходи при липса на обезпечение по чл. 4, т. 1 или т. 2, за изчисляването на ГПР следва да се изхожда именно от размера на плащанията предвидени в тази хипотеза. По-ниска стойност на плащанията е предвидена само при евентуално представяне на някое от останалите обезпечения, което представлява бъдещо несигурно събитие и не може да бъде взето предвид към момента на сключването на договора, след като не се е сбъднало.

Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора лихвен процент40%, размерът на възнаграждението- 42.66% от предоставената сума и срока на заемаоколо 4 месеца. Ето защо посочените в договора за заем годишен процент на разходите от 49.14% и обща дължима сума от 320 лева не отговарят на действителните такива.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР и обща дължима сума, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.

4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;

Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.

4

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.

Относно поръчителство: недействителността на договора за предоставяне на

Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а ответникът се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи асет мениджмънт“ АД относно изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за заем. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на обезпечение. Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на поръчителство, като няма и задължение, което да бъде обезпечено.

Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение за договора за заем.