Решение № 966 от 18.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 8-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Клаудия Р. Митова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Гражданско дело № 20241100102558 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от П. Б. П. срещу Д. С. Е. – П.а иск с правно основание чл.119, ал.1 вр.чл.124 КМЧП за признаване на чуждестранно решение от 19.05.2016 г., постановено по семейно дело № 10748-03-16 и семейно дело № 10779-03-16 на Съда по семейните дела в Тел Авив – Яфо в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на детето на страните А.П.П., родена на **** г., на ответника Д. С. Е. – П.а и в частта на определения режим на лични отношения на ищеца с детето, както и да се допусне изпълнението на това решение на територията на Република България в посочените части.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Д. С. Е. – П.а е депозирала отговор на исковата молба, с която оспорва същата като недопустима, доколкото липсва правен интерес, тъй като не е налице спор относно условията за признаване на чуждестранното решение, не е постановен отказ за признаването му от органа, пред който е представено и не е спазен предвидения в чл.118 КМЧП ред. Навежда възражения, че ищецът не е прибягнал до способа на прякото признаване.

В срока по чл.211, ал.1 ГПК Д. С. Е. – П.а е депозирала насрещна искова молба, уточнена с молба от 27.08.2024 г., с която е предявен иск по чл.119, ал.1 вр. чл.124 КМЧП за признаване на решение от 19.05.2016 г., постановено по семейно дело № 10748-03-16 и семейно дело № 10779-03-16 на Съда по семейните дела в Тел Авив – Яфо в частта за издръжката.

Ответникът по насрещната искова молба в предоставения срок изразява становище за недопустимост на иска за признаване и допускане до изпълнение на чуждестранното 1 решение в частта за присъдената с него издръжка на детето. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на определената издръжка с искане за намаляването й с оглед критериите по чл.88, ал.2 КМЧП.

Доколкото не е налице сключен договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Израел, отношенията между страните се уреждат от националното българско право – по КМЧП. Последното касае присъдената с чуждестранното решение издръжка (така Определение № 2748 от 5.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5079/2023 г., IV г. о., ГК), но и родителската отговорност и режима на лични отношения, доколкото Израел не е страна по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, сключена на 19.10.1996 г ., и по Конвенция за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството.

Софийският градски съд, съгласно чл.119 и чл. 4, ал.1, т.2 от Кодекса на международното частно право, е международно компетентен да разгледа делото.

Във връзка с възражението на ответника по главната претенция за недопустимост на иска за признаване и допускане на чуждестранното решение в частта за родителската отговорност и режима на лични отношения на бащата с детето следва да се посочи, че доводите са относими за установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП, не в производството по чл.119 КМЧП. С влизането в сила на Кодекса за международно частно право /обн. ДВ бр.42 от 17.05.2005г., в сила от 20.05.2005г./ общият режим на признаване на чуждестранно съдебно решение единствено чрез нарочно производство пред Софийски градски съд е запазен само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения /чл.119 КМЧП/.

Доводите в отговора на исковата молба и актовете, на които се позовава там ответника касаят производства по поставяне под запрещение и допускане на развод, за които е приложим редът по чл.118 КМЧП. В Определение № 45/10.01.2024 г. по гр.д. № 13984/2023 г. на СГС, ГО, VI-ти брачен състав са изложени разсъждения на плоскостта на допустимостта на производството по чл.118 КМЧП при решение за развод и се отнася до решението по семейно дело № 10748-03-16. Цитираното определение не формира сила на пресъдено нещо и не преклудира възможността на страните да сезират съда с искане за признаване и допускане на изпълнение на решението. Въпросите, които са разрешени с чуждестранното решение от 19.05.2016 г., постановено по семейно дело № 10748-03-16 и семейно дело № 10779-03-16 не включват развод, както неправилно се сочи в отговора, и признаването му не може да бъде търсено от административен орган, а отказът на последния да съставлява предпоставка за допустимост на претенцията. Най – сетне следва да се посочи, че решение по дело № 58898-02-17 на Съда по семейните дела в Тел Авив – Яфо за развода на страните е признато на територията на Република България от компетентния административен орган с решение от 2019 г.

Неоснователни са и възраженията в отговора на насрещната искова молба за недопустимост на насрещната претенция за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранното решение в частта за издръжката. Разпоредбите на чл.87 и чл.88 КМЧП не са 2 приложими в производството по екзекватура, а имат отношение към това за определяне издръжка.

Софийският градски съд, като взе предвид приложените съдебни книжа на съответния чужд език и в превод на български език, приема за установено следното:

С решение от 13.07.2018 г. по дело за развод № 58898-02-17 на Съд по семейните дела на Тел Авив – Яфо бракът между страните е разтрогнат, а съдебният акт е влязъл в законна сила като неподлежащ на обжалване. Чуждестранното решение е признато на територията на Република България с Решение № 9/27.06.2019 г. на кмета на Столична община – район „Овча купел“.

С решение от 19.05.2016 г., постановено по семейно дело № 10748-03-16 и семейно дело № 10779-03-16 на Съда по семейните дела в Тел Авив – Яфо са утвърдени постигнатите между страните договорености като родителските права по отношение на детето А.П.П. са предоставени на майката Д. С. Е. – П.а, на бащата П. Б. П. е определен режим на лични контакти, както следва: 1)посещения всеки четвъртък от 15:00 до 18:00 часа, като бащата да взима детето направо от занималнята, да го връща на майката и да информира последната по телефона, че е пред дома и тя да слезе да вземе детето; 2) бащата да взима малолетната всяка събота непосредствено след края на работата си, между 17:00 и 17:30 часа приблизително, от входа на сградата, където живее майката и да я връща в дома на майката след вечеря в 19:00 часа; 3) веднъж месечно, започвайки от 04.06.2016 г., всяка трета или четвърта събота, с предупреждение от седмица предварително, бащата да взима малолетната всяка такава събота от 8:30 до 18:00 часа от входа на сградата, където живее майката и да я връща на същото място, като информира майката по телефона, че е пред дома, за да вземе детето и да я информира по време на връщането на детето. При желание за промяна от някоя от страните на реда на вижданията и липсата на постигнато между страните споразумение за това, се дава законно право на социален работник от общината в Тел Авив да определя редът на посещенията, да ги намалява, да ги разширява и така нататък. С чуждестранното съдебно решение е предвидено бащата да заплаща от 13.03.2016 г. и на всяко 13-то число на всеки месец сума в размер на 1 650 шекела за издръжката на малолетната, включваща парите за наема на апартамента и разходите за апартамента, където живее детето. Страните поемат наполовина заплащането на разходите за извънредните медицински разходи на малолетната според тарифата на здравната каса, включително лекарства, лечения, консултации, стоматологично лечение, очила при наличие на медицинско свидетелство и препоръка от лекар педиатър от здравната каса. Страните поемат наполовина стойността на детската градина, занималня, както допълващи образователни разходи за училище, според изискванията на училището, с изключение на училищни пособия и учебни книги, които майката ще заплати от помощта за образование от НОИ. Страните поемат наполовина допълнителен летен лагер в допълнение на летния лагер, който е включен в заниманията и то един лагер за един учебен сезон и според тарифата на читалището, а ако малолетната не ходи на занималня, страните ще заплатят по равни части един лагер през лятото, според тарифата на читалището. Страните поемат равни части от цената на едно извънкласно 3 занимание на детето според тарифата на читалището от датата, на която то се запише на занималня. Издръжката ще бъде свързана с потребителския индекс, както се изисква от закона, като основният индекс е известен към момента на присъждането на настоящото решение. Предвидено е помощта за издръжка да се изплащана докато детето не навърши 18 години или завърши средно образовани, според по-късното събитие. По време на редовна военна служба или национална служба плащанията се намаляват до 1/3 от посочената погоре сума.

Видно от придружително писмо от 06.05.2024 г. по семейно дело № 10748-03-16 на Съда по семейните дела в Тел Авив – Яфо решението от 19.05.2016 г., постановено по семейно дело № 10748-03-16 и семейно дело № 10779-03-16 на същия съд не е обжалвано, окончателно е и подлежи на изпълнение.

Съдът по семейните дела в Тел Авив – Яфо, е бил компетентен според разпоредбите на българското право да постанови решението от 19.05.2016 г., постановено по семейно дело № 10748-03-16 и семейно дело № 10779-03-16, доколкото той е орган на правосъдието в Израел. По правните спорове относно родителските права и издръжката на малолетно или непълнолетно дете от родител обективното българско право не урежда изключителна международна компетентност на българските съдилища, поради което не е осъществена отрицателната материална предпоставка по чл.117, т.1 КМЧП. Въз основа на придружително писмо от 06.05.2024 г. по семейно дело № 10748-03-16 на Съда по семейните дела в Тел Авив – Яфо решението постановено по семейно дело № 10748-03-16 и семейно дело № 10779-03-16 е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Посоченото обстоятелство е отделено като безспорно в производството. Видно от отбелязване в решението същото е обявено в присъствието на страните, които са били редовно уведомени. Отделено е като безспорно в производството, че страните притежават българско гражданство. Не се спори и се установява, че решението за развод е признато от компетентния административен орган на Република България и е разпоредено вписването му в българските регистри по гражданско състояние.

По делото не са ангажирани доказателства по същото искане, на същото основание и между същите страни на територията на Република България по-рано да е постановено влязло в сила решение на български съд или между страните, на същото основание и за същото искане да има висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване се иска.

Ответникът по насрещния иск е не е ангажирал доказателства, че задълженията му за издръжка по горепосоченото чуждестранно съдебно решение са погасени въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането в сила на това решение.

По отношение на възраженията относно начина на определяне на размера на издръжката и искането за намаляването му при приложение на нормата на чл.88, ал.2 КМЧП следва да се посочи, че в производството по чл.119 КМЧП българският съд не може да навлиза в разглеждането на спора по същество, разрешен вече от чуждестранния съд с оглед нормата на чл.121, ал.1 КМЧП /така и Определение № 1490 от 6.06.2023 г. на ВКС по к. гр.

4 д. № 3954/2022 г. на IV г. о., ГК/. При признаване и допускане изпълнението на чуждестранното решение в частта за издръжката, то намаляване на същата поради настъпилата промяна в обстоятелствата следва да се осъществи по предвидения исков ред.

Признаването и допускането на изпълнението на чуждестранното съдебно решение (в частите, в които то има изпълнителна сила) не противоречи на българското законодателство и на българския обществен ред.