Решение № 393 от 22.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Перник, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720201280 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Б. Е. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №25-1920-000757/23.01.2026г., издадено от началник сектор в ОД МВР – Перник, Първо РУ – Перник, с което е наложено административно наказание глоба в размер 25.56 евро на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 02.11.2025г., в 16.53 часа, при проверка в град Перник, на ул. ****** се установило, че управляваното МПС - лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ****, е с ограничена видимост /намалена прозрачност/ на страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя – нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона, че е необосновано, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуални изисквания към съдържанието му.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото 1 доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 02.11.2025г. свидетелят К. С. В. и И.И. – ст. полицаи в Първо РУ ОДМВР - Перник изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. В 16.53 часа на ул. *******, спрели за проверка водач на МПС - лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. №****. При проверката контролните органи констатирали, че е ограничена видимостта /намалена е прозрачността/ на страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимост на водача към пътя.

Предвид естеството на нарушението и неоспорването му от страна на водача свид. К. В. предприел съставяне на фиш за глоба по реда на чл.186 от ЗДвП, като на основание чл.185 от ЗДвП наложил глоба от 25.56 евро за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП от същия закон.

Б. Б. подписал издадения фиш серия GT №16753062 от 02.11.2025г.

След връчване на фиша Б. не заплатил глобата в срок, а оспорил нарушението пред компетентния орган, подавайки възражение..

Предвид оспорването на нарушението на основание чл.186, ал.2 от ЗДвП започнало административнонаказателно производство по общия ред – със съставяне на акт за установявване на административно нарушение.

На 19.12.2025г., в присъствие на лицето, сочено като нарушител, свид. Д.

И.

З. – инспектор в

Първо

РУ

–

Перник, образувал административнонаказателно производство с АУАН серия GA

№381886/19.12.2025г. за нарушение по чл.105, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Актът бил съставен в присъствието на свидетел по чл.40, ал.3 от ЗАНН, който го подписал.

В съставения акт било отразено, че нарушителят няма възражения. Б. Б. подписал акта и приел връчения екземпляр от него.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

На 23.01.2026г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.185 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Б. Б. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите К. С. В. и Д. И. З., както и приетите писмени доказателства: Фиш серия GT №16753062 от 02.11.2025г., Акт за установяване на административно нарушение, с е р и я GA

№381886/19.12.2025г., писмо, рег. №192000-11254/04.08.2026г. от началник Първо РУ – Перник с приложения, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от директор ОД МВР – Перник.

Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е основателна.

Обстоятелствата, при които е констатирано вмененото на жалбоподателя нарушение не са спорни по делото. Законосъобразно в случая е приложена общата процедура по чл.36, ал.1 от ЗАНН, тъй като констатираното с фиш по 2 реда на чл.186, ал.1 от Закона за движението по пътищата административно нарушение е оспорено от наказаното лице в срока за доброволно заплащане на наложена с фиш глоба. В тази хипотеза, съгласно изричната норма на чл.186, ал.2 от ЗДвП, а и съгласно регламентацията в общите разпоредби на чл. 39, ал.2а и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания, задължително се прилага състезателното производство по ЗАНН, което започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и приключва с издаване на наказателно постановление, подлежащо на съдебно оспорване.

Процесният случай попада именно в хипотезата, уредена в чл.186, ал.1 от ЗДвП, тъй като се касае за административно нарушение, за което не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство и нарушението е установено в присъствието на нарушителя.

Издаденият по този ред фиш може да породи правно действие /на влязло в сила наказателно постановление/ само ако адресатът му не оспорва извършването на нарушението /чл. 186, ал.2 от ЗДвП/. В противен случай задължително се прилага състезателното производство по ЗАНН, което започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и приключва с издаване на наказателно постановление, подлежащо на съдебно оспорване.

Казусът е такъв, поради което законосъобразно, в съответствие с чл.39 ал.3 от ЗАНН и чл. 186 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е образувано административнонаказателно производство срещу водача на МПС Б. Б. по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН.

Особени правила относно съставянето на АУАН в тази хипотеза не са предвидени, поради което процедурата е подчинена на общите правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, предвидени в ЗАНН.

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са ограничили правото му на защита.

Този извод се основава на следното:

Не са спазени изискванията в чл.42, ал.1, т.4,т.5 и чл.57, ал.1, т.5, т.6 от ЗАНН – за описание на нарушението, за излагане в пълнота на всички обстоятелства, относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, и за законосъобразно правно квалифициране.

При излагане обстоятелствата на нарушението и в АУАН, и в наказателното постановление е посочено, че е ограничена видимостта /намалена е прозрачността/ на страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимост на водача към пътя. Тази констатация не е отнесена към вменено на жалбоподателя Б. Б. конкретно действие или бездействие, като дори не е посочено собственик ли е на МПС, което е управлявал на посочената дата. Неясно е дали едновременно е била ограничена видимостта през страничните стъкла и е била намалена прозрачността им, доколкото се касае за различни форми на изпълнителното деяние на нарушението, по какъв 3 начин е станало това в едната и в другата хипотеза, както и при всички ли странични стъкла на автомобила е констатирано нарушаване на забраните в нормата на чл.105, ал.1 от

ЗДвП.

Ангажирането на административнонаказателна отговорност за нарушаването им във всички случаи изисква установяване на определена външна интервенция, водеща до промяна на характеристиките на оригиналните (фабрично произведените) стъкла на превозното средство, и до отклонение от изискванията на документите за стандартизация.

Всички тези обстоятелства не се установяват нито от писмените доказателства по делото, нито от събраните гласни доказателства - свид. К. В.

– установил нарушението, заявява, че не помни случая, не внася конкретика и след запознаване със съдържанието на съставения от него фиш, а свид. Д. З. не е бил очевидец на нарушението и е съставил АУАН въз основа на изготвения фиш и писмените сведения на служителите на МВР, извършили проверката /в които също не са изложени релевантните факти/. В този аспект правото на защита на наказания е ограничено, тъй като не е дадена конкретна и ясна информация за деянието, за което е ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред, както и за това, че именно той е негов автор.

В тази връзка основателно в жалбата се изтъква, че се касае за елементи от обективната страна на нарушението, които административнонаказаващият орган следва да установи и докаже в производството. Ето защо, при описание на вмененото нарушение актосъставителят и АНО е следвало конкретно да изложат в акта и наказателното постановление обстоятелствата, мотивирали ги да приемат, че са нарушени забраните в чл.105, ал.1 от ЗДвП, както и че именно водачът Б. Б. следва да понесе отговорност за тях.

В тази връзка следва да се има предвид и следното:

Забраните, установени в чл. 105, ал. 1 от ЗДвП не са абсолютни, което е видно от нормата на чл.105, ал.2 от ЗДВП, предвиждаща, че ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Следователно, тези действия са допустими при изпълнение на заложеното в разпоредбата условие, по отношение задното стъкло и стъклата на задните врати на автомобила. Именно затова, при описание на нарушението ясно е следвало да се изложат обстоятелствата в коя от двете, и дали в двете, хипотези е нарушена нормата чл.105, ал.1 ЗДвП, както и по отношение на кои стъкла на превозното средство видимостта е била ограничена, респ. е била намалена прозрачността им. Тези обстоятелства остават неясни в казуса.

На следващо място, забраната по чл.105, ал.1, предл.2 от ЗДвП не е абсолютна и по отношение намаляването на прозрачността на стъклата, доколкото в ал.3 е предвидено, че се допуска такова само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

Същевременно, начинът на установяване на светлопропускливостта на стъклата на автомобила, е регламентиран в чл. 87, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията на дейността за 4 осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената норма, при осъществяване на дейност по контрол на пътното движение полицейските органи използват мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла. Разпоредбата на чл. 91, ал.

9 от същата Инструкция предвижда, че при използване от наряда на мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла, резултатите се отразяват в дневник (приложение № 18б).

В случая техническо средство за установяване светлопропускливостта на автомобилните стъкла не е ползвано, което еднозначно се установява от показанията на свид. К. В., а оттук отсъстват съответни констатации в обстоятелствената част на АУАН и НП. Изложената от свидетеля причина за неползването на техническо средство - че нарушителят не оспорил нарушението и срещу него е съставен фиш за глоба, не отменя изискването при последвалото образуване на административнонаказателно производство по общия ред със съставяне на АУАН, нарушението да бъде установено и описано по предвидения в закона начин, в т.ч. въз основа извършени допълнителни действия и събрани относими доказателства .