Определение № 9547 от 30.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9547 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20261100501357 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. Ф. – процесуален представител на ищеца В. П. Д., срещу определение № 51111/15.12.2025г. на Софийски районен съд, 151-и състав, по гр.д. 28171/2025г. по описа на СРС, с което молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 21020/18.11.2025г. по същото дело е оставена без уважение.

Жалбоподателят намира обжалваният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Наредба № 1/2004г. на ВАдвС била приета за нищожна от СЕС единствено в частта й на картелно споразумение за минимални цени, а в останалата си част тя била действащ и обвързващ съда нормативен акт. Съдът бил обвързан от допълненията на пар. 1а ДР на наредбата относно критериите, които съдът следва да преценява при определяне на възнагражденията за адвокатски труд. Съдът бил обвързан и от въведените от СЕС критерии за справедливи, разумни и пропорционални възнаграждения за адвокатски труд и длъжен да прилага пазарни цени за същия. Неизследването на тези критерии представлявало пряко нарушаване на европейското законодателство и приложимата практика на СЕС. Разноските за адвокат следвало да имат възпиращ ефект за насрещната страна – да преустанови незаконосъобразното си поведение, а за потребителя – да не го препятства да защити правата си.

Разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски следвало да се прецени съобразно специфичните особености на спора – предмет, цена или 1 положения труд – т. 25 от диспозитива на Решение от 28.06.2016г. по дело С57/15, решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20 на СЕС, както и т. 29, 30, 32 от същото. Сочи и концепцията на СЕС по същите актове относно пропорционалността и разубеждаващия ефект на разноските, както и на мотивите към т. 2 от ТР № 3/01.08.2024г. по тълк.д. № 3/2022г. ОСГТК на ВКС. Позовава се и на друга съдебна практика. СРС неправилно приложил критериите по пар. 1а от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС – адвокатът преди завеждане на делото извършил проверка на книжа, проучил случая от фактическа страна, провел срещи с клиента, както и че следвало във вр. т. 2 на същия текст да съобрази и правилата за оценка на натовареността на съдиите.

Позовава се и на определения размер на възнаграждението на вещото лице по ССчЕ от 300 лева, като в случая СРС дал по-ниска оценка на висококвалифицирания адвокатски труд. Моли за отмяна на обжалваното определение и определяне на адвокатско възнаграждение в справедлив размер съгласно Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа .

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът „Стик Кредит“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата. Сочи три отделни основания за това – представеният договор за правна помощ бил неиндивидуализиран и не можел да се свърже с конкретното дело, същият не установявал близки отношения между страните по него – чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, образувано било и друго дело в СРС № 31687/2025г. с цел калкулиране на адвокатски възнаграждения. Възнагражденията съгласно Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа нямали задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено служели за ориентир – Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. I т.о. на ВКС. Отделно по спорните въпроси съществувала значителна по обем съдебна практика, ищецът не поискал доброволно уреждане на спора и др. Намира, че адвокатското възнаграждение следвало да бъде дори в по-нисък от определения от СРС размер. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 28171/2025г. по описа на СРС , 151-и състав било образувано по искова молба на ищеца В. П. Д., чрез адв. Д. Ф., с предявени обективно съединени искове, както следва: иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, 2 вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 ЗПК срещу ответника „Стик Кредит“ АД за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 1001214/10.10.2023г. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 840 лева, платена без основание над чистата стойност на кредита и евентуални искове за недействителност на отделни клаузи от договора и осъждане на ответника да заплати сумата 50 лева – заплатена без основание на основание недействителните клаузи. С исковата молба е заявено доказателствено искане за ССчЕ с 2 поставени задачи, представени са писмени доказателства – договора за кредит, ведно с погасителен план и 6 бр. разписки. Заявено е искане по чл. 190 ГПК – ответникът да бъде задължен да представи ОУ. Адв. Ф. е поискала присъждане на разноски за осъществяваната по делото безплатна адвокатска защита на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т.

3 ЗА – на роднини, близки или на друг юрист.

В проведеното единствено по делото о.с.з. адв. Ф. не взела участие.

Депозирала молба делото да се гледа в нейно отсъствие, в която поставила въпроси към вещото лице и изложила становище по съществото на спора.

С постановеното по делото решение СРС уважил предявените срещу ответника главни искове. На адв. Ф. определил и присъдил възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 200 лева.

Адв. Ф. своевременно депозирала молба по чл. 248 ГПК, която след администриране, СРС оставил без уважение с обжалваното определение.

Препратил към изложените в решението мотиви, в които се обсъжда практика на СЕС, приел, че делото не се отличава с процесуални усложнения, производството се развило в минимални рамки, че се касае до потребителски спор по т.нар. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски кредити и извършените по тях плащания, което обосновавало разумен, пропорционален и справедлив размер на възнаграждението на адвоката от 200 лева.

Настоящият съдебен състав приема, че не е обвързан от о пределените по правилата Наредба № 1/2004г. з а възнаграждения за адвокатска работа размери. Актуалната редакция на наредбата сочи, че адвокатските възнаграждения се определят в зависимост от защитавания интерес, по всеки от исковете поотделно - чл. 2, ал. 5 от Наредбата, а критериите за фактическа и правна сложност за адвокатска работа, свързана с процесуално 3 представителство са дадени в пар. 1а, т. 2 ДР на Наредбата. Преценката си обаче относно справедливия и обоснован размер, фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, съдът следва да извърши конкретно във всеки отделен случай. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда - те могат да бъдат ползвани единствено като ориентир. Аргументи в тази връзка разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и посочената от жалбоподателя съдебна практика.

Изложените от СРС мотиви за липса на фактическа и правна сложност на делото напълно се споделят от настоящия съдебен състав, но СГС, за разлика от първоинстанционния съд приема, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от адвокат Ф., описани погоре, обуславят размер на възнаграждението в размер на сумата 200 евро.

Възраженията на ответника по частната жалба СГС намира за неоснователни. За съда не съществува задължение за извършване на преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА – такова не произтича нито от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, нито от процесуалния закон.

Нарушение на принципа на добросъвестност също не се установява от доказателствата по делото.

По горните мотиви обжалваното определение, с което молбата на адв. Ф. по чл. 248 ГПК е оставена без уважение следва да бъде отменено, като вместо това решение № 21020/18.11.2025г. по гр.д. 28171/2025г. по описа на СРС , 151-и състав следва да бъде изменено в частта за разноските, като възнаграждението на адв. Ф. бъде увеличено до размера от 200 евро.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 51111/15.12.2025г. по гр.д. № 28171/2025г. по описа на СРС, 151-и състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 21020/18.11.2025г. по гр.д. № 28171/2025г. по описа на СРС, 151-и състав, в частта за разноските, като увеличава присъденото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение на адвокат Д. Л. Ф. от САК с 4 личен № **********, с адрес гр. София, ул. „П********, от сумата 200 лева на сумата 200 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5