Решение № 114 от 19.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Ст. Г. Т. Апелативна прокуратура - София Люб.

Ц. Р. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600006 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 14.09.2021 г. по н.о.х.д. № 313/2021г. на Окръжен съд – Враца подсъдимият Д. Ц. А. е признат за виновен в това, че на 10.03.2020г., около 13.50 часа, на път 11-15 /Враца – Оряхово/, на км. 24+000 /преди разклона за с. Оходен/, при управление на л.а. „Опел“, модел „Зефира“ с рег. № ***, в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП,) по непредпазливост причинил смъртта на пътничката в автомобила Н. В. И. и средни телесни повреди на пътуващите в насрещно движещия се л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ И. К. С. и К. П. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б.

„б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от пет години, а също и наказание лишаване от правоуправление за срок от пет години.

С присъдата подсъдимият А. е оправдан за това да е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в обвинителния акт, а именно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП.

Със същата присъда иззетите като веществени доказателства по делото превозни средства са върнати на собствениците им.

1

С присъдата на подсъдимия Д. Ц. А. са възложени разноските по делото – 2606.19 лева, платими по сметка на ОД МВР – Враца, 2 200 лева – за двете фази за повереник, платими на частния обвинител П.Х. Н. и 3000 лева - за двете фази за повереник, платими на И. В. И..

Срещу присъдата са подадени въззивен протест от прокурор при ОП-Враца и въззивна жалба от защитника на подсъдимия.

Недоволството в протеста на прокурора е срещу санкционната част на присъдата. Прокурорът приема, че наказанието на подсъдимия е явно несправедливо поради неоснователното му снижение. Акцентира върху предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, които подсъдимият е допускал, и върху високата степен на обществена опасност на деянието, за което е предаден на съд. Изразява несъгласие с приетото от съда, че фактическото съжителство между подсъдимия и починалата Н. И. може да бъде тълкувано като смекчаващо отговорността обстоятелство. Претенцията в протеста е за увеличение на наказанието и за отмяна на приложението на член 66 от НК.

Във въззивната жалба на а.Б. – защитник на подсъдимия, са релевирани основания за отмяна на присъдата по член 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание е обосновано с добрите характеристични данни на подсъдимия, с необремененото му съдебно минало, с липсата на други неприключили наказателни производства спрямо него, с изразеното искрено съжаление за стореното, с факта, че той самият е загубил близък човек при пътния инцидент и с претърпените лично от него увреди вследствие на произшествието. При това положение защитникът счита, че смекчаващите обстоятелства са с превес спрямо отегчаващите и обуславят приложение на член 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Прави искане в този смисъл, включващо редукция на наказанието лишаване от свобода и намаляване на изпитателния срок от пет на три години. Твърдението за нарушение на материалния закон защитникът обосновава с неправилното според него осъждане на подсъдимия за нарушенията на правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и член 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. Искането е за отмяна на присъдата в тази част.

В протеста и в жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.

Като е отчел реда, по който се е развило производството пред първия съдсъкратено съдебно следствие в алтернативата му по член 371, т. 2 от НПК, и доводите във въззивните протест и жалба, които в основната им част касаят размера на наказанието, САС на свой ред е преценил, че не се налага служебно събиране на доказателства в тази инстанция.

В хода на пледоариите пред САС прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения.

Частните обвинители И. В. И. и Н. В. И.,редовно уведомени чрез адв. П.С. повереник на първата и особен представител на втората, не се явяват и не изпращат представител.

Частният обвинител П.Х. Н., редовно уведомен, не се явява.

Повереникът му адв. Х. Я. намира протестът за основателен. Акцентира върху факта, че вследствие на произшествието е починало едно лице, а на други двама са причинени телесни повреди. Моли да бъде отчетено и това, че след смъртта на Н.

И.останало без родителски грижи е дете в невръстна възраст.

Частните обвинители И. К. С. и К.П. А., чрез повереника адв. Ч. Н., молят протеста да бъде оставен без уважение. Смятат, че по-строга наказателна репресия по 2 отношение на подсъдимия не се налага, тъй като извършеното от него нарушение на правилата за движение не е флагрантно и не показва явно незачитане на реда, по който е организирано движението на пътя.

Адвокат Е.Б.- упълномощен защитник на подсъдимия пред тази инстанция, пледира за отхвърляне на протеста и за уважаване на въззивната жалба. Посочва, че нарушението на правилата за движение по пътищата е едно, недрастично като тежест, а липсата на контрол на превозното средство от страна на подсъдимия се дължи и на лошата пътна настилка. Смята, че предходните наказания на подсъдимия за нарушение на правилата за движение не могат да бъдат решаващи при определянето на по-строга санкция, тъй като те самите не са сериозни като тежест и са с изключително голяма давност. Подчертава, че вследствие на произшествието подсъдимият е загубил близък човек и той самият е бил сериозно увреден. Акцентира и върху семейното положение на подсъдимия, който има малолетна дъщеря, за която трябва да полага грижи, и болни родители. Поради изложените съображения отправеното от защитата искане е за намаляване на наказанието, отмерено от първия съд.

Подсъдимият Д. Ц. А. в лична защита моли протестът на прокурора да не бъде уважен. Изразява искрено разкаяние за стореното, което твърди, че е оставило трайна следа в живота му. Разказва, че връзката му с покойната Н. И. е била сериозна и загубата й е непрежалима за него. Моли да бъдат отчетени възрастта и болестта на родителите му, а също факта, че е баща на малолетното му дете, за което няма кой да полага грижи, ако му бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода.

В последната си дума моли съда за снизходителност.

След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,Софийският апелативен съд намери за установено следното:

1. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава Двадесет и седма, в алтернативата й, в която подсъдимиятД.А. е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. За да прецени, че признанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд е отчел наличието на доказателствена съвкупност, обемаща гласни, писмени и веществени доказателства, а също и експертизи. Сред тази съвкупност в първата група попадат:показанията на свидетелите И.С., К.А., Б.Б., К. К., Д. Т., Ц. А., С. С., Д. А., В.

Х., Х. А., М. М., М. Б., Б. Б.; към втората принадлежат: протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2020 г.и скица (т. 1, л. 6-9, л. 10 от д.п.), фотоалбум ( т. 1, л. 12-17 от д.п.), документи за л.а. "Фолксваген Пасат" и "Опел Зафира" (т. 1, л. 31-38, л. 78-79, л. 80), акт за раждане на П.Н. (т. 1, л. 48 от д.п.), Решение на ТЕЛК за Н.И. (т.

1, л. 55 от д.п.), писмо на ОДМВР Враца (т. 1, л. 81 от д.п.), справка за административни нарушения на подсъдимия (т. 1, л. 83-85 от д.п.), резултат от Draeger Alcotest (т. 1, л. 86-87 от д.п.), протоколи за химическа и медицинска експертизи на подсъдимия (т. 1, л. 90, л. 91), талон за изследване на подсъдимия (т. 1, л. 98 от д.п.), препис-извлечение от акт за смърт на Н. И. (т. 1, л. 108-109 от д.п.), писмо от Национална система 112 (т. 1, л. 115 от д.п.), справка за съдимост и характеристика на подсъдимия (т. 1, л. 218, л. 221 от д.п.), медицинска документация (т. 2 от д.п.);експертизи-автотехническа експертиза (основна и допълнителна) на в.л. инж.Г. В.

( т. 1, л. 167-178 и л. 313-319 от д.п.), съдебно оценителна експертиза (т. 1, л. 182-184 от д.п.), пет съдебномедицински експертизи по писмени данни (т. 1, л. 187, л. 189, л.

192, л. 194, л. 197 от д.п.).

2. Въз основа на признанието на фактите, направено от подсъдимия, и подкрепящите ги по съдържание и насоченост гореизброени доказателствени 3 материали,а също и въз основа на представената пред САС характеристика, изготвена от Б. Б., кмет на с. ***, община ***, въззивният съд прие следната относима към предмета на делото фактология:

Подсъдимият Д. Ц. А. е роден на *** г. Правоспособен водач на МПСе. На негово име има издадено свидетелство за правоуправление за категория "В".

Неосъждан е. Наказван е многократно за нарушение на правилата за движение по пътищата в периода от 2010 г. до 2014 г., а през 2019 година - веднъж за нарушение, за което му е издадена глоба с фиш.Характеристиката му е отлична - видно от данните по делото и от представената пред САС характеристика, изготвена от Б. Б., кмет на с. ***, община ***.

В процесния период подсъдимият живеелна семейни начала с починалата Н. В.

И..

На 10.03.2020 г., около 11.00 часа подсъдимият тръгнал от гр. София за с. А., област Враца с лек автомобил "Опел", модел "Зафира" с рег. № ***, собственост на неговия баща Ц. А. А.. На предната седалка до подсъдимия пътувала пострадалата Н.

В. И., която той взел предишния ден от Аерогара София след прибирането й от Испания.

Около 13.50 ч. лекият автомобилсе движел по път II -15 /Враца - Оряхово/ в посока към гр. Оряхово. Движението било двупосочно, състоящо се от две ленти, всяка с ширина от 3.85 метра, разделени помежду си от непрекъсната осова линия. Времето било облачно, а видимостта нормална. Настилката била асфалтова, мокра.

Ограничението за скоростта в конкретния пътен участък било 90 км/ч.

По същото време към град Враца, в посока обратна на движението на автомобила на подсъдимия посока, се движил л. а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг.

№ ***, собственост и управляван от пострадалия И. К. С.. На предната седалка на този автомобил пътувала свид. Б. Й. Б., а отзад - пострадалатаК. П. А..

Всеки от автомобилите се движил в своята пътна лента по посока на движението им - управляваният от подсъдимия автомобил със скорост 82 км/ч, а управляваният от свидетеля И.С. автомобил със скорост от 78 км/ч.

Излизайки от ляв завой при километър 24-000 и продължавайки по прав, хоризонтален участък, преди разклона за с. Оходен и намиращата се там автобусна спирка, подсъдимият Д.А. рязко навил волана наляво. При маневрата автомобилът загубил напречната си устойчивост, завъртял се спрямо вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и продължил движението си чрез странично плъзгане в посока лентата за насрещно движение. Автомобилът навлязъл с цялата си дължина в тази лента, пресичайки непрекъснатата осева линия и изминавайки разстояние от 17,5 метра,и се ударил с дясната странична част в предната дясна врата на л.а. „Фолксваген“ „Пасат“, управляван от св. С.. Последният се опитал да отклони автомобила си вдясно, но не успял да избегне удара, поради малкото време (0.95 секунди), за което автомобилът, навлизайки в неговата лента, достигнал до мястото на удара.

След удара автомобилът на подсъдимия изминал разстояние от 3,5 метра в посока на автобусната спирка и се установил в покой.

Свидетелите С. С. и В. Х.-водачи на преминаващите през района автомобили, спрели на място и подали сигнал за инцидента на спешен номер 112.

На място пристигнал екип на Спешна медицина, който констатирал смъртта на пострадалата Н. В. И..