Решение № 170 от 09.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000431 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260042/23.11.2020 година, постановено по т. дело № 222/2019 година по описа на Окръжен съд – Х., е отхвърлен предявеният иск от „Т.С.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, против К. "Т.П.К. Т."- в ликвидация, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ****2, с правно основание чл.19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 17.09.2019 г. за покупко-продажба на следния недвижим имот: Поземлен имот №*** по кадастралния план на гр.И., поправен и одобрен със Заповед ****/19.11.2008г. на Кмета на Община И., попадащ в УПИ **, отреден за парк и ресторант, в кв.39 с площ от 5310 кв.м., ведно с построената в него производствена сграда -„Д.Р.“ със застроена площ 566 кв.м., построена през 1963г. въз основа на одобрен архитектурен проект, дадена строителна линия и ниво с протокол № 3 от 07.02.1961г., състояща се от първи етаж със застроена площ от 566 кв.м., включващ пет машинни помещения, пет

1 монтажни помещения, железарска работилница, канцелария, бояджийско помещение, складово помещение и стълбище и втори етаж със застроена площ от 141 кв.м., състоящ се от перално помещение, складово помещение, коридор и стълбище, при граници на имота: улица, поземлен имот ****, поземлен имот **** и УПИ ** за парк и ресторант.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от „Т.С.П.“ ЕООД, ЕИК*********, против К. "Т.П.К. Т." в ликвидация, ЕИК*********, за изплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща двойния размер на платения задатък по предварителен договор от 17.09.2019 г.

Отхвърлен е предявеният иск от „Т.С.П.“ ЕООД, ЕИК*********, против К. "Т.П.К. Т." в ликвидация, ЕИК*********, за изплащане на сумата 10 000 лв. - неустойка по предварителен договор от 17.09.2019 г.

Осъдено е „Т.С.П.“ ЕООД, ЕИК*********, да заплати на К. "Т.П.К. Т." в ликвидация, ЕИК*********, сумата от 1 500 лв. разноски по делото.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.П.“ ЕООД, представлявано от управителя Й. Т.. Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на решението и за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост. Твърди се, че нито управителят на дружеството, нито процесуалният му представител са били редовно уведомени за насроченото съдебно заседание, в което е следвало да се извърши допуснатото от съда изслушване на управителя на основание чл.

176 от ГПК по конкретно поставени въпроси. Връчването на съобщението според жалбоподателя не било съобразено с разпоредбата на чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК, което било достатъчно основание за отмяна на съдебното решение.

Твърди се освен това, че изводите на съда са погрешни, направени без прецизен анализ на събраните доказателства. Не следвало да се кредитират показанията на свидетеля М., свързани с предаване на документите по сделката на работник на дружеството- жалбоподател, който не можел да го представлява нито по закон, нито по волята на представлявания. В тази насока жалбоподателят се е позовал на разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД. Поддържа се, че липсва изпълнение на задължението по смисъла на чл. 75 от ЗЗД, тъй като същото би било действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него, каквито данни липсвали по делото. Твърди се, че 2 изпращането на покана от дружеството-жалбоподател до ответника за представяне на необходимите документи означавало, че те не са достигнали до него, т.е. че е налице неточно изпълнение от страна на кооперацията, което не следвало да се толерира от съда и не следвало да се приема, че неизпълнението е незначително. Според жалбоподателя е налице противоречие, неяснота и необоснованост в мотивите на съда, който въпреки че приемал незначително неизпълнение, се позовавал на прекратяване на договора от страна на кооперацията, което противоречало на разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД. Неправилно било прието също, че дружеството-жалбоподател се е дезинтересирало от процесния договор, тъй като в изпратената покана до кооперацията нямало изявление за разваляне, като предявяването на иска означавало, че не е дезинтересирано, още повече, че имало заплатен задатък и изразена готовност да се заплати останалата част от цената. Във въззивната жалба се посочва, че от доказателствата се установявало, че изпратената от кооперацията покана не е достигнала до дружеството-жалбоподател, липсвали доказателства за надлежното й връчване, протоколът на нотариуса бил с невярно съдържание, тъй като самият нотариус не бил установил има ли изпратена и достигнала покана до дружеството, като незаконосъобразно били приети за достоверни и твърденията за водени телефонни разговори.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника К.

"Т.П.К. Т." – в ликвидация с изразено становище за нейната неоснователност и подробно развити съображения за неоснователност на изложените оплаквания в нея. Искането е да се потвърди решението на първоинстанционния съд и да се присъдят на ответника разноски за въззивната инстанция.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното производство, чийто искове са отхвърлени. При подаване на въззивната жалба е спазен 3 предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Пред Окръжен съд – Х. са предявени три обективно съединени иска от ищеца „Т.С.П.“ ЕООД против К. "Т.П.К. Т." – в ликвидация.

Първият от исковете е с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и има за предмет обявяване за окончателен на сключения между страните на 17.09.2019 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Вторият от исковете е по чл. 93 ал. 2 от ЗЗД, като искането е за връщане в двоен размер на платения задакът.

Третият от исковете е по чл. 92 от ЗЗД и е за дължима неустойка по предварителния договор.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с предварителния договор е уговорен 30 дневен срок след заплащане на задатъка за задължението на ответната страна да представи необходимите оригинални документи за сключване на сделката в нотариална форма. Твърди се, че този срок не е спазен, поради което били наложени обезпечителни мерки и с молба, изпратена от ищеца и връчена на ответника на 05.11.2019 година ответникът бил поканен да върне авансово получената сума в двоен размер, както и да заплати договорената неустойка, като в поканата било посочено, че при неизпълнение на тези задължения ще бъдат предприети действия по обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред. Това, както и фактът, че ответникът бил в ликвидация с краен срок 31.12.2019 година, обуславяли правният интерес на ищеца да иска обявяване на предварителния договор за окончателен.

Това са обстоятелствата, изложени в исковата молба, въз основа на които е поискано обявяване на предварителния договор за окончателен и осъждане на ответната кооперация за заплати на ищеца сумата от 8000 лева, представляваща двойния размер на дадения от него задатък поради неизпълнение на поетите задължения, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща неустойка, уговорена от страните, която според ищеца би обезщетила изправната страна за претърпените от нея вреди и пропуснати ползи.

Така предявените искове са оспорени от ответника К. "Т.П.К. Т." – в 4 ликвидация. Становището на ответника е, че предявените искове са неоснователни. Твърди се, че сключеният между страните предварителен договор от 17.09.2019 година е развален. Обстоятелствата, които са изложени, са свързани със сключване на предварителния договор след проведени разговори между страните и с предаване на владението върху имота в деня на сключването му – на 17.09.2010 година. Сочи се, че след това е сключен анекс от 19.09.2019 година за срока за заплащане на уговорения задатък от 4000 лева. Признава се, че след този анекс ищецът е заплатил общо сумата от 4000 лева като задатък по предварителния договор, като на 24.09.2019 година е заплатена сумата от 3000 лева и на 27.09.2019 година – 1000 лева. Според ответника след заплащане на задатъка, в срок до 17.10.2019 година той се е снабдил с всички необходими документи за окончателната сделка, като на 11.10.2019 година е получил скица и удостоверение за имота, а на 17.10.2019 година – удостоверение за данъчна оценка. Твърди се, че след този момент ответникът е правил няколко опита да предаде документите на ищеца на адреса му на управление в град И., ул. **, където нямало негови служители или упълномощени лица да ги получат. Това бил адресът на съдружника в ищцовото дружество В.К., но през работно време той отсъствал от този адрес и там била само неговата болна майка. Това попречило на ликвидатора на кооперацията да връчи документите на адреса на управление на дружеството.

Той направили няколко опита да ги връчи в цеха на дружеството в град И., м. „Б.Ч.“, но и там не намерил управителя или упълномощено лице. Едва на 27.10.2019 година ликвидаторът успял да срещне в И. съдружника В.К., който обяснил, че е отсъствал от града и че на другия ден ще изпрати човек при ликвидатора, който да получи документите. Такъв човек бил изпратен едва на 30.10.2019 година. Става дума за А.Т., на когото били връчени от ликвидатора П.Т. нотариален акт, скица и удостоверение за имота и удостоверение за данъчната оценка в присъствието на М.М.. На същия ден в телефонен разговор с В.К. той потвърдил на ликвидатора, че документите са получени и ще бъдат изпратени на управителя на дружеството по електронен път. След 27.10.2019 година и преди 30.10.2019 година ликвидаторът канил на два пъти по телефона управителя на ищцовото дружество Й. Т. да получи документите. Това станало на 28.10.2019 година и на 29.10.2019 година, но той не се явил. След получаване на поканата от ищеца на 05.11.2019 година ликвидаторът уговорил с нотариуса дата 28.11.2019 година за сключване на 5 окончателната сделка и изпратил на ищеца отговор на поканата от 05.11.2019 година, в който изразил несъгласие с изложените в нея обстоятелства и поканил ищеца на дата 28.11.2019 година от 10 часа за сключване на окончателната сделка при Нотариус Н.Н., като изрично в отговора било посочено, че при неизпълнение на задължението за придобиване на собствеността върху имота и изплащане на остатъка от продажната цена предварителният договор ще се счита за развален поради виновното му неизпълнение от страна на купувача. Наложило се ликвидаторът да се снабди повторно с необходимите документи за сключване на окончателната сделка.

В писмения отговор на исковата молба ответникът твърди, че този негов отговор на поканата на ищеца от 05.11.2019 година бил връчен на ищеца на 08.11.2019 година на адреса на управление на дружеството чрез съдружника В.К. в присъствието на кооператорите Г.Г. и Х. Р., като след получаването на документа съдружникът се свързал с управител Й. Т. по телефона и му прочел цялото съдържание на документа. След това управителят на ищеца наредил на съдружника да не подписва като получател, като заявил, че ще си получи документите лично. На 11.11.2019 година била проведена среща между ликвидатора и управителя на ищеца в производствената база в град И., на която отново присъствали посочените по-горе двама член-кооператори. На тази среща отново бил връчен на управителя на ищеца отговора на поканата, както и покана за сделката при нотариуса и изявление, че в противен случай предварителният договор ще се счита за развален, но Й. Т. отново отказал да се подпише като получател. На дата 28.11.2019 година в периода от 9,45 часа до 10,30 час управителят на дружеството- ищец не се явил при нотариуса, а там бил само ликвидаторът на ответника, което било удостоверено от нотариуса с констативен протокол. На следващия ден ликвидаторът посетил имота – предмет на предварителния договор, за да получи владението от ищеца, но там липсвал представител на ищеца. И до момента ищецът не му бил предал владението. При така изложените обстоятелства ответникът се позовава на това, че предварителният договор е развален, поради което не може да бъде обявен за окончателен, както и на неправомерно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в препятстване на възможността на ответника да му предаде документите след 17.10.2019 година, в неизразяване на желание и непредприемане на действия за сключване на окончателната сделка в предвидения в договора 5 дневен срок след получаване на 6 документите на 30.10.2019 година, в неявяване при нотариуса на 28.11.2019 година в 10 часа за сключване на окончателна сделка и за заплащане на остатъка от продажната цена от 26 000 лева.