Решение № 352 от 15.08.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Варна, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900477 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 със седалище гр. София, район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощник адв. М.Г. срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК 000695089 гр.София, бул.Македония 3, осъдителен иск за присъждане на сумата от 30 000 лева, частичен иск от 800 000 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди на трети лица – М. Г. К. и В. Т. К., заместили на осн.

227 от ГПК починалата в процеса И. В. К. в процесуалното й качество на ищца по гр.д. № 7214/2015г. по описа на СГС, платени на основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/02/114001387642 на МПС *** Сценик с рег. № *****, управлявано от Д.

П. СТ., вследствие на ПТП, настъпило на 06.12.2014г. на път А-2, АМ Хемус при км 387 с посока на движение Варна-Шумен, в резултат на което е пострадала И. В. К. като пътник на задна седалка в лекия автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното пращане на сумите, на осн. чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.), вр.чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В качеството на трети-лица помагачи на страната на ответника НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК 000695089 гр.София с определение № 1146/01.09.2021г. са конституирани участниците в 1

ДЗЗД „Североизток груп", а именно: „Инжстройинженеринг" ЕООД гр.Варна ЕИК 813103524, представлявано от М. Б. Г. - Управител, със седалище ****;

„Пътища и мостове" ЕООД ЕИК 813029821, представлявано от Р. И. К. Управител, със седалище - **** и „Пътно строителство" АД ЕИК 124000579, представлявано от В. В. З., със седалище ***.

В исковата молба се твърди, че на 06.12.2014 г. около 09:20 ч. на път А2, АМ „Хемус" при км 388 с посока на движение Варна - Шумен, е реализирано ПТП с участието на МПС „*** -Сценик" с per. № *****, собственост на Д. П. СТ., управлявано от същия, в резултат на което е пострадала И. В. К., която е била пътник на задна седалка по средата в лекия автомобил.

Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9921 от 06.12.2014 г., и постановление за прекратяване на досъдебно производство № 514/2014 г. ПТП настъпва при следния механизъм на 06.12.2014 г. лек автомобил „*** Сценик" с peг. № ***** се движи по АМ „Хемус" в посока от гр. Варна към гр. Шумен и при километър 387 със скорост от 137 км/ч при преминаване с десните гуми през дупка на пътното платно, намираща се върху дясната й аварийната лента, автомобилът губи устойчивост, насочва се на дясно като въртейки се в посока на часовниковата стрелка настъпват два последователни удара в задна лява част на автомобила и приплъзване върху дясната мантинела на пътното платно. На задната седалка са се намирали две момичета и едно момче, като момичето, стоящо посредата е И. В. К.. При удара в мантинелата, телата на седящите върху задната седалка са се „скупчили" на ляво, като седящото по средата момиче, следствие на придобитата огромна енергия се измества нагоре и назад, като попада в багажното отделение. При този удар заключването на задната врата е разрушено. При последващо „камшично" завъртане на автомобила, тялото на момичето излетяло и се е установило от ляво на пътното платно до разделителната мантинела, отделяща двете платна на магистралата, а момчето от задната седалка е останал в багажното отделение на автомобила. След настъпилото ПТП пострадалата И. К. е изпаднала в пълно безсъзнание в състояние на кома, като по-късно е починала.

Сочи се, че към момента на събитието за МПС „***" с peг. № ***** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД полица № ****. Пред ЗД „Бул Инс" АД е заведена претенция № 15960001000739 от пострадалата от процесното ПТП.И. В. К.

Пострадалата И. В. К., действаща чрез временния си настойник М. Г. К., е предявила иск за претърпените от нея неимуществени вреди за сумата от 950 000 лева срещу ЗД „Бул Инс" АД. С решение № 1453 от 06.03.2017 г. по гр. дело № 7214/2015 г. по описа на I-16 състав на СГС и решение № 136 от 15.01.2018 г. по гр. дело № 2772/2017 г. по описа на 8 състав на САС, ЗД „Бул Инс" АД е осъдено да заплати обезщетение в размер на 800 000 лева за претърпени неимуществени вреди на пострадалата от ПТП И. В. К., ведно със 2 законната лихва, считано от датата на увреждане -06.12.2014 г. до окончателното изплащане, като същата е била изплатена на пострадалия чрез ЧСИ Й. Ц. по ИД № 20187840400010, видно от платежни нареждания от 01.02.2018г., 08.02.2018г., 15.02.2018г., 02.03.2018г., 08.03.2018 г., 15.03.2018 г., 23.03.2018 г., 04.04.2018 г.12.04.2018 г., 19.04.2018 г., 26.04.2018 г., 04.05.2018 г., 10.05.2018 г.17.05.2018 г., 23.05.2018г., 06.06.2018г., 15.06.2018 г., 22.06.2018г., 03.07.2018 г., 17.07.2018 г., 22.02.2018г. и 01.08.2018г.

Твърди се, че деликтът е причинен от необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на автомагистрала „Хемус" - А2, разположена между дясна лента за движение и аварийната лента при км. 387 в посока Шумен Варна и отклонението на автомобила след удара в дупката вдясно се дължи на обективно действие на законите на физиката, а не на субективни действия на водача на лекия автомобил с органите за управление. От протокола за оглед на местопроизшествието и приложения снимков материал става ясно, че дупката е с дължина 4,50 метра, ширина 80 см и дълбочина 10 см разположена напреко на пътя, т.е. автомобилът не би могъл да премине без да попаднат поне десните гуми в дупката и ударът е бил непредотвратим.

Сочи се, че участъкът от републикански път А2 /АМ „Хемус"/, където е настъпило процесното ПТП се стопанисва от Национална агенция „Пътна инфраструктура, която не е изпълнила задълженията си по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП и по конкретно да организира поддръжката на републиканските пътища, чрез свои длъжностни лица или чрез възлагане на трети лица, което не е изпълнено предвид състоянието на пътя. Не е осъществен контрол за надлежното обезопасяване при изпълнение на дейности по поддържане, респ. кърпене на пътното платно.

В законоустановения срок о тветникът чрез пълномощник е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва се твърдението на ищеца, че единствено състоянието на пътното платно на път А2 /Автомагистрала „Хемус"/ е причина за настъпването на ПТП и последвалия го трагичен резултат. Посочва се като основна причина поведението на водача на автомобил „****" с ДК № **** Д.

П. СТ., който извършва рязка промяна на посоката на движение на автомобила, с цел да заобиколи намираща са на пътното платно неравност, както и управлението на МПС с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Същият е задействал спирачната система и се е опитал да спре л.а. вместо да поддържа траекторията на автомобила. Със задействане на спирачния механизъм е предизвикал ротационното движение на автомобила, довело да неконтролируемо свръхзавихряне, вследствие на което е настъпило процесното ПТП.

Позовава се и на предвидената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумция за вина, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Решаващите състави по гр.д. № 7214/2015г. по описа на СГС и на възз.гр.д. № 2772/2017г. по описа на 3

Апелативен съд София са установили, че деликвентът - Д.С., е могъл и е бил длъжен да предвиди и предотврати общественоопасните последици, като при предприемане на правилни действия при управлението на лекия автомобил е имал фактическа възможност да го овладее. Конкретно се сочи, че към датата на настъпване на ПТП в процесния участък от АМ „Хемус", има въведено ограничение на движението с пътни знаци А15, В26 (90 км/ч), Т1 (500 м), Т14, дублирани в средна разделителна ивица, в двете посоки, поставени на 500 м. преди съоръжението, както и пътни знаци А15, В26 (70 км/ч), Т14 дублирани в средна разделителна ивица, в двете посоки, поставени на разстояние 250 м от съоръжението. Пътните знаци са поставени на процесния участък през месец ноември 2009г., като максимално допустимата скорост при мокра пътна настилка, на конкретния пътен участък е 70 км/ч. Сочи се, че вината за пътното произшествие е на водача на процесния автомобил, който не е спазил правилата за движение по пътищата, като е шофирал със скорост, значително надвишаваща максимално допустимата такава от 70 км/ч. и без да отчете атмосферните условия и състоянието на пътя.

На следващо място се твърди, че ответникът е изпълнявал задълженията по управление на пътната мрежа, като към момента на настъпване на ПТП по отношение поддържането на пътния участък АПИ е имала сключен договор № Д-22/30.05.2011 г. за осъществяване на тези дейности с ДЗЗД „Североизток груп". На процесния участък, през 2014 г. на АМ „Хемус" от км. 373+800 до км. 423+000 посока Варна - Шумен е извършено изкърпване със студена смес -18,816 т. ис гореща асфалтова смес - 960,33 м 2. В участъка на произшествието е изпълнено изкърпване с гореща асфалтова смес през месец юни 2014 г. - 23,75 м2 и през месец септември 2014 г. - 24,75 м 2.

Настоява се за отхвърляне на иска, съотв. за присъждането й в по-малък размер, тъй като основна вина за настъпилото ПТП е на водача на автомобила, а не на Агенция „Пътна инфраструктура".

Ищецът не е подал допълнителна искова молба, поради което размяната на книжата е приключила.

Третото лице-помагач на ответника, „Инжстройинженеринг“ гр.Варна ЕИК 813103524, чрез пълномощник, оспорва иска и настоява за неговото отхвърляне.

Третите лица-помагачи на ответника, „Пътища и мостове" ЕООД ЕИК 813029821 и „Пътно строителство" АД ЕИК 124000579, не изразяват становище по иска.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Съдът е сезиран с иск по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл.49 от ЗЗД.

Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице произтича от самия закон. Разпоредбата на чл. 213 от КЗ (отм.) е 4 общия състав, който урежда встъпването на застрахователя в правата на увреденото застраховано лице.

Съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си, като доказателствената тежест в процеса се разпределя , както следва на ищеца да докаже наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил МПС *** Сценик с рег. № *****; настъпване на покрит застрахователен риск –ПТП; претърпени от пострадалото лице вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото от ПТП лице застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; предпоставките по чл. 49 от ЗЗД наличие на вреди, настъпили вследствие противоправното поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, като вредите са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/, при или по повод на възложената работа, като причинителят е действал виновно, а вината се предполага до доказване на противното, включително да обосноваване размера на претендираното плащане.

Ответникът следва да установи възраженията си срещу иска, включително въведеното възражение за наличието на вина за реализираното пътното произшествие на водача на процесния автомобил, чиято гражданска отговорност е застахованата при ищеца, и който не е спазил правилата за движение по пътищата, като е шофирал със скорост, значително надвишаваща максимално допустимата такава от 70 км/ч. и без да отчете атмосферните условия и състоянието на пътя.