Решение № 131 от 04.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Горна Оряховица, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ 1.НАКАЗАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20264120200480 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. П. С. останал недоволен и обжалва Електронен фиш серия К № 12517391, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 51,13 евро/ 100.00 лева. В жалбата излага, че нарушението не би могло да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. Полуремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство. Всяко полуремарке или ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто явно е настоящият случай. Моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен, поради противоречие и неправилно приложение на материални и процесуалния закон.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

1

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.03.2026 г. в 22:02 часа на ПП I-4 /София – Варна/, км. 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна, със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на движение на полуремарке „ШМИТЦ СО 1“ с рег. № *********, като е отчетена скорост на движение от 85 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 82 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч. Констатирано е превишение от 22 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал клип № 798.

Издаден е Електронен фиш серия К № 12517391 от ОД на МВР - Велико Търново за налагане на глоба в размер на 51,13 евро/ 100.00 лева на жалбоподателя И. П. С., в качеството му на законен представител на „Ви Ай Ес Транс “ ЕООД – собственик на полуремарке „ШМИТЦ СО 1“ с рег. № ********/съгласно приложената справка за собствеността на полуремаркето – л. 10/, за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДВП.

Видно от съпроводителното писмо на ОД на МВР - Велико Търново № 366000-16178/09.07.2026 г. до момента в сектор ПП не е получаван документ, удостоверяващ датата на връчване на фиша, но при извършена справка с АИСАНД е установено, че обжалваният ЕФ е връчен на 18.06.2026 г.

На 26.06.2026 г. И. П. С. депозирал В РС – Велико Търново жалба срещу електронния фиш. Образуваното АНД № 803/2026 г. по описа на РС – Велико Търново е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на 2 когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното плащане. Електронният фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване и за органа, който го е издал /име и длъжност/, но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш.

Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните правила.

От приложените на л. 11 и л. 12 от делото разпечатки „Преглед фиш” е видно, че електронният фиш е издаден на 23.03.2026 г., т.е. 13 дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане. Поради това към момента на издаване на електронния фиш не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I- 4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 /л. 37-л. 39/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към гр.Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/.

Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на полуремаркето. От друга страна, от данните в т.1.4 на Методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л. 16–л. 19/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращото се в момента на заснемане на нарушението полуремарке на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Велико Търново до директора на дирекцията /л. 14/ и от данните на интернет страницата на

МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

3

От приетото удостоверение 10.12.4888, издадено от БИМ /л. 15/, се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му.

От протокол за проверка № 26-СГ-ИСИС/24.02.2026 г. /л. 13/ е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията.

Независимо от изложеното по - горе обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от видеозапис /л. 7 и л. 33/, представляващи по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 10.03.2026 г. в 22:02 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, полуремарке „ШМИТЦ СО 1“ с рег. № *********се е движело със скорост 85 км/ч. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП обаче, съдът констатира, че е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В последния е посочено, че нарушението е извършено с МПС - полуремарке „ШМИТЦ СО 1“ с рег. № *********. В действителност полуремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП , „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. От своя страна § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието „моторно превозно средство“, като посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.

Доколкото процесното полуремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП . Поради това процесното нарушение на скорост не би могло да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 о т ЗДвП /ред. ДВ, бр. 54/2017 г./, в която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подлежат само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. Действително, в случая е 4 било невъзможно установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй като полуремаркето г о закрива и изключва заснемането му от техническото средство. Невъзможността да бъде индивидуализирано теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде установен неговият собственик, а според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, т.е. - на собственика. Напълно е възможно МПС, с което е извършено нарушението, да е регистрирано на собственик, различен от този, на когото е регистрирано съответното полуремарке. Доколкото липсва задължение собственикът на полуремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да се приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, а е налице само предположение в такава насока.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложените на л. 32- л. 35 и приети писмени доказателства за същото нарушение на 24.03.2026 г. е издаден и Електронен фиш серия К № 12519238 от ОД на МВР - Велико Търново за налагане на глоба в размер на 51,13 евро/ 100.00 лева на жалбоподателя И. П. С., в качеството му на законен представител на „Ви Ай Ес Транс “ ЕООД – собственик на полуремарке „ШМИТЦ СО 1“ с рег. № *********, за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДВП. Служебно известно на съда е, че за обжалването на Електронен фиш серия К № 12519238 от ОД на МВР - Велико Търново е образувано АНД № 471/2026 г. по описа на РС – Горна Оряховица.

Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени обжалвания електронен фиш.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 12517391, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на И. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 51,13 евро/ 100.00 лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.