Определение № 1700 от 04.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 542/2026
- Вид
- Определение № 1700
- Подписан
- 04.04.2026
- В сила
- 04.04.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30 · Закон за наследството
- чл.30, ал.2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1700 гр. Варна, 04.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100500542 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. Н. П., ЕГН **********, срещу Решение №129/12.01.2026г. по гр. дело №16819/2021г. на ВРС , 39 състав, в частта с което е намалено с 1/2 ид. част разпореждането, извършено с универсално саморъчно завещание от 09.02.2021г., чрез което К Н. П., ЕГН **********, починал на 02.05.2022г. (след решението по първта фаза на делбеното дело), се е разпоредил в полза на З. Н. П., ЕГН**********, със собствената си 1/2 идеална част от апартамент №137, представляващ обект с идентификатор №****.6.2.23, разположен в сграда с идентификатор ****.6.2 с предназначение: жилищна сграда многофамилна, съгласно КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 03.08.2020г., с административен адрес на самостоятелния обект: гр. Варна, район Приморски, ул. „****, бл.2, вх.4, ет.6, ап.137, състоящ се от: антре, дневна, кухня, спалня, баня-тоалет, тераса със застроена площ 65.41кв.м. /шестдесет и пет цяло и четиридесет и една стотни квадратни метра/, брой нива на обекта 1/едно/, предназначение на самостоятелния обект – жилище, при граници по документ за собственост: ап.135, ап.138, ап.140А, ап.133, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: ****.6.2.24, ****.6.2.22; под обекта: ****.6.2.19; над обекта: ****.6.2.27, ведно с избено помещение №137 с площ 2.78кв.м./две цяло и седемдесет и осем стотни квадратни метра/, при граници по документ за собственост: изба 136, избен коридор, изба на С И И И, както и 0,5647% /нула цяло пет хиляди шестотин четиридесет и седем десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сграда № с идентификатор ****.6.2 и от правото на строеж от ПИ с идентификатор с идентификатор ****.6, като е възстановена запазената част на М. К. П., ЕГН **********, в размер на 1/2 1 ид. част от наследството на К Н. П., ЕГН **********, починал на 02.05.2022 г., равняваща се на 1/4 ид. част от правото на собственост върху делбения апартамент №137 с идентификатор ****.6.2.23, ведно с изба с №137, на осн. чл.30 от ЗН; и като резултат от това, при изнасянето на публична продан на делбения апартамент №137 с идентификатор №****.6.2.23 по КК и КР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „****, бл.2, вх.4, ет.6, ап.137, само по себе си необжалвано като способ за извършване на делбата, е разпоределно получената при проданта сума се разпредели между съделителите при квотите: 1/2 ид. части за Т. М. Т., ЕГН **********; 1/4 ид. части за З. Н. П., ЕГН ********** и 1/4 ид. части за М. К. П., ЕГН **********.
В жалбата се твърди, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон. З. П. е сестра и наследник по завещание на починалия след допускане на делбата К П., но не е призован по закон негов наследник. Такъв е М. П., син на К П.. При тази ситуация нормата на чл.30, ал.2 от ЗН поставя задължително материалноправно изискване – приемане по опис на наследството от ищеца по иска за възстановяване на запазена част.
Това изискване не е в зависимост от вида на завещанието, т.к. законодателят не е направил такова разграничение. Поради това приетото от ВРС, че за намаляване на универсалното завещение не е необходимо М. П. да е приел наследството на баща си по опис, е погрешно и не намира опора в закона, а формирането или не на наследствена маса е без значение. По този въпрос въззивницата развива правни аргументи и се позовава на съдебна практика.
По същество моли за отмяна на решението на ВРС в частта по иска по чл.30 от ЗН, за отхвърляне на същия, за промяна на съсобствениците и за увеличаване на квотата на въззивницата при публичната продан на делбения апартамент, без последната да е оспорена като способ за извършване на делбата.
Претендира и разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, което излага съображения. Сочи за несвоевременно заявено възражението на З. П., предмет на въззивната жалба. Поддържа и че при универсален характер на завещанието, както в случая, нито се формира маса, нито е нужно приемане по опис от наследника с накърнена запазена част. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните части и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
2
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред. В нея страните са подпомагани да постигнат споразумение от неутрален медиатор в спокойна атмосфера, в която имат възможност да обсъдят реалните си интереси, да чуят позициите си и да потърсят общоприемливо решение. Медиацията спестява на страните по спора време и разходи в сравнение със съдебното производство.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев ” №12, а също и на новия адрес в гр. Варна, кв. Чайка до бл.34. Участие в медиация страните могат да заявят и н а тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3