Решение № 281 от 17.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.а

Членове:

Т. Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Мила Й. К.а Въззивно гражданско дело № 20243100502406 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Настоящото производство е образувано, след като с Решение № 193/20.11.2024 г., постановено по к. т. д. № 422/2024 г. по описа на ВКС, Второ ТО, 4 състав, е отменено решение № 1280/03.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1139/2023 г. по описа ВОС, 5 състав, в обжалваната му част, с която частично е уважен предявеният от Д. С. М. срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 11.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 23.04.2021 г. до окончателното му заплащане, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС в тази му част. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която този иск е отхвърлен над присъдената сума от 20000 лв. до пълния му предявен размер от 24500 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за заплащане на сумата от 1250 лв. - разноски за възстановяване на причинените на л. а. „Мицубиши" повреди.

Производството пред въззивната инстанция е било образувано по 1 въззивна жалба вх. № 23432/28.03.2023 г. от Д. С. М. от гр. Варна, срещу решение № 843/14.03.23 г., постановено по гр. д. № 11570/2021 г. по описа на ВРС, 30 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. С. М. искове за осъждане на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, да му заплати сумата от 24500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на настъпило на 11.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021 г. до окончателното заплащане, както и сумата в размер 1250.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за възстановяване на причинените на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“, с рег. № **** повреди в резултат на настъпило на 11.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021 г. до окончателното й заплащане.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Оспорва формираните от ВРС изводи, че ищецът е излизал от крайпътна територия; че не било доказано обстоятелството водачът на л. а.

„Нисан Микра“ да е имал видимост към автомобила на ищеца и че липсвало законово задължение за този водач да се движи със скорост под установената в градски условия. Излага, че съдът не е обсъдил представени от него доказателства касателно положението на ул. „Илинден“, което обуславяло необоснованост на решението. Счита, че процесната отсечка има характера на път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, поради което и неговият автомобил бил дясностоящ спрямо движещите се по булеварда. Излага, че липсвали по делото твърдения видимостта на водача на л.а. „Нисан“ да е била ограничена, поради което съдът не можел да приеме нещо различно, а заявеното от вещите лица в тази връзка години след ПТП не можело да замени липсата на твърдения. Навежда оплакването, че ВРС не съобразил твърденията му за наличие на нарушение по чл. 20 ЗДвП от страна на другия водач. Счита, че съставът на ВРС кредитирал заключения, които не били обосновани, с което възникнало съмнение за тяхната правилност, като съдът игнорирал изложените от него съображения в писмените бележки относно скоростта на л.а. „Нисан“ и мястото на удара, като не се произнесъл за доводите за несъответствие между експертните заключения и връзката им с останалите доказателства. Сочи, че липсвало анализ на снимковия материал. Счита за неправилна определената от първоинстанционния съд квалификация на иска, както и че неправилно била разпределена доказателствената тежест относно обстоятелството за вината на прекия делинквент, което счита в противоречие с чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Въззивникът твърди, че дори да се приеме, че е нарушил чл.

37, ал. 2 ЗДвП, това обстоятелство не изключвало отговорността на застрахователя, а било основание за намаляване на отговорността му, каквото възражение не било направено. Сочи, че първоинстанционният съд не е изложил и мотиви защо приема за съобразена с пътните условия избраната от другия водач скорост, което било в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени исковете.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

След дадените с отменителното решение на ВКС указания от въззивната инстанция, с молба вх. № 4647/17.02.2025 г. въззиваемата страна е навела твърдения, че с поведението си ищецът е извършил нарушения на чл.

25, ал. 1, чл. 37, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, които са довели до процесното ПТП. Това поведение било пряка и непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат, без който принос не би се стигнало до него, поради което счита, че размерът на обезщетението следва да бъде редуциран с 90%, в съответствие с размера на приноса на ищеца за настъпилото ПТП.

В съдебно заседание и с писмени бележки въззивникът Д. С. М., чрез процесуални му представител адв. Г. Ш., моли съда да уважи подадената от него въззивна жалба и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с което предявения от него иск да бъде уважен. Претендира присъждане на направените разноски в производството. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. В., оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на решението в обжалвана му част.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. С. М. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД обективно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 24500 лв. /с оглед извършено изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 11.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за възстановяване на повреди, причинени на л.а. „Мицубиши“ с рег.№ ****, в резултат на настъпило ПТП на 11.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 11.12.2019 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Илинден“ и бул. „Цар Освободител“ е възникнало ПТП, като управлявания от ищеца лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № **** бил блъснат странично в областта на предни лява врата и калник от движещ се по булеварда направо друг автомобил - л.а. „Нисан Микра“ с рег.№ ****. Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП и било образувано следствено дело № 213/2019 г. по описа на ОСС - Варна. Твърди, че в резултат на ПТП е получил изкълчване на лява акромиоклавикуларна става, което е обусловило болки и страдания, както и затруднение в движението на горния ляв крайник за продължителен период като ползвал 3 отпуск по болест повече от 5 месеца. Излага, че през този период търпял постоянни болки, чувствал се непълноценен, подтиснат и травмиран, тъй като не можел да полага грижи за семейството си. Твърди, че констатирал и щети по автомобила си - деформация отпред в лява страна преден ляв калник и предна лява врата, ляв праг подкалник натрошен, деформирана предна лява джанта и срязана гума, негодна за употреба, деформиран амортисьор преден ляв и шенкел към него; деформиран преден капак в лява част и деформирана предна лява колонка. Сочи, че л.а. „Нисан Микра“ с рег.№**** бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна до 23.06.2020 г. Излага, че уведомил застрахователя, който образувал щета № 0000-1000-04-21-7264/28.04.2021 г. по претенцията за неимуществени вреди и щета № 0000-5000-21-000451/28.04.2021 г. по претенцията за имуществени вреди, но плащане не било извършено.

С депозирана пред въззивната инстанция по реда на чл. 129, ал. 4, във вр. с ал. 2 ГПК уточняваща молба са наведени твърдения касателно механизма на ПТП, излагайки, че на 11.12.2019 г. в гр. Варна на кръстовището на ул.

„Илинден“ и бул. „Цар Освободител“ при суха пътна настилка, движещият се по ул. „Илинден“ автомобилът на ищеца „Мицубиши“, пресичайки платното на бул. „Цар Освободител“ – посока ВиК, за да се включи в платното на същия булевард – посока към Центъра, достигайки с предницата на автомобила си началото на острова между платната на булеварда, е блъснат странично в областта на лява врата и калник от движещия се в лявата лента направо по булеварда л.а. „Нисан“, управляван от Т. М. М.. Ищецът твърди, че водачът на л.а. „Нисан“ е допуснал нарушение на чл. 48 от ЗДвП и чл. 103 ППЗДвП, тъй като движещите се по ул. „Илинден“ се явявали дясно стоящи по отношение на движещите се по булеварда; нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, тъй като водачът не се е съобразил, че управлява автомобила в градски условия, в непосредствена близост до болница и спешен център, както и не е следил ефективно пътната обстановка; нарушение на чл. 6 ЗДвП и чл. 65 ППЗДвП, тъй като в лентата за движение на л.а. „Нисан“ имало хоризонтална маркировка М10. Уточнено е, че претендираните имуществени вреди са част от сторените разходи за ремонт на автомобила. Тези твърдения не са нововъведени като изменение на иска, а представляват действие по отстраняване на нередовност, поради което подлежат на зачитане като част от първоначално сезиране (чл. 129, ал. 5 ГПК).

В отговор на исковата молба ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва иска по основание и размер. Счита, че вина за настъпилото ПТП носи ищеца, който е отнел предимство. Излага, че ищецът е следвало да прецени пътната обстановка и да осигури предимство на движещите се по булеварда автомобили, като навлезе в платното без да застрашава останалите участници в движението. Оспорва, че ищецът не е спазил задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото събитие в законовия срок, което обуславяло неоснователност на претенцията за имуществени вреди, като в евентуалност оспорва размера й.

4

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съгласно протокол за ПТП № 2317/11.12.2019 г., на посочената дата в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“ е настъпило ПТП между л.а. марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“, с рег. № ****, управляван от Д. С. М., който е излизал на булеварда от вход/изход на Спешен център на МБАЛ „Света Анна“ и движещия се по този булевард л.а. „Нисан Микра“ с рег.№ ****, управляван от Т. М. М.. За установяване на механизма на ПТП пред първоинстанционния съд са били изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице С. Я. М., както и заключение на тричленна съдебно-автотехническа експертиза с вещи лица И. П. И., Е. К. И. и С. И. К.. След конкретизация на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 4 от ГПК, извършена пред първоначалния състав, разгледал спора на въззивна инстанция, по делото е изслушано ново заключение на тричленна съдебно-автотехническа експертиза с вещи лица Й.