Решение № 10 от 04.01.2024, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Златоград, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20235420100154 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 394, вр. с чл. 459 КЗ, чл. 10 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила Искова молба, вх. № 1150/13.06.2023 г. от С. И. Б., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. З., обл. С.;

Н. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С. общ. С.ж.к. „М..и М. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П.ул. „Д. Г.“ . ап..– всички в качеството им на наследници на В. Х.Б., б.ж. на с. С., общ. З., обл. С., починал на . г., чрез пълномощника си, адв. М. Ч. – АК –К. с адрес за уведомления: гр. М. общ. М., обл. К., ул. „Г.“ № ., ет. .1 – адвокатска кантора срещу ЗАД„А. Б.“АД, ЕИК .0, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С. обл. С. район „Л.“, ул.

„С.“ ..

В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. Ч. твърдят, че на 20.03.2019 г. в рудник „А.“ с. Е. р., общ. З., стопанисван от „Р. Е. П.“ ЕООД гр. З. с наследодателя им В.Х. Б. настъпила злополука. С решение постановено в производството по адм.д. № 242/20 г., по описа на Ад. с. С., потвърдено с решение по адм.д. № 1030/21 г., по описа на ВАС на РБ. е отменено решение на Директора на ТП НОИ Смолян, с което подадената от ищците жалба, насочена срещу разпореждане на длъжностно лице по чл.60 КСО, с което злополуката не е призната за трудова. Със същото решение, преписката по повод установяване вида и характера на злополуката станала с 1

В. Б. е изпратена от съда на административния орган – НОИ, с указания по тълкуването и прилагането на закона. С Разпореждане № Ц5104-2082/31.12.2021 г. на длъжностното лице по чл.60 КСО при ТП НОИ - С., злополуката станала на 20.03.2019 г. в рудник „А.“ с. Е. р., общ. З.с В. Х. Б. е призната за трудова по смисъла на чл.55 КСО.

По силата на сключен трудов договор, наследодателят им В. Х. Б. изпълнявал длъжността „подземен електромеханошлосер“ в „Р. Е.П.“ЕООД.

В резултат на станалата на 20.03.2019 г. трудова злополука на В. Б. е било причинено „открито нараняване“ на дясното ходило, в резултат на притискане от голям къс метал, паднал върху дясното му стъпало по време на работа. По силата на Застрахователна полица №0142/9/332/000013 от 22.02.2019 г.,групова застраховка „трудова злополука“, работодателят „Р. Е.

П.“ ЕООД е застраховал при ответника „А. Б.“ АД, всички работещи по трудово правоотношение с „Р. Е. П.“ ЕООД, измежду които е бил и наследодателят им В. Х. Б..

На 23.05.2023 г. в деловодството на ответното дружество депозирали молба-заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, дължимо по повод и в резултат на трудовата злополука, станала с Б. на 20.03.2019 г., като в ответното дружество е заведена Щета под № 0142/19/001/500042.

Със съобщение, изх. № 2-101-4101-4151/29.05.2023 г., ответникът отказал да им изплати обезщетение по подаденото от тях заявление с мотив, че съгласно общите условия на застраховка „трудова злополука“, обезщетението се изплащало на пострадалото/застраховано лице при представяне на съответните документи за това.

Пълномощникът на ищците сочи, че не са съгласни с отказа, обективиран в Уведомително писмо, изх. №2-101-4101-4151/29.05.2023 г. на ЗАД „А. Б.“АД, поради което за тях се поражда правен интерес от водене на настоящото дело по реда на чл.394 и чл.459 и сл. от КЗ. Счита, че ответникът в качеството си на гарант по настъпилата трудова злополука, следва да изплати съответното обезщетение, съобразно регламентираното в Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Това е така, тъй като, за тях като наследници на работник, пострадал при трудова злополука и застрахован за риска от това, възниква правото да получат полагащото им се застрахователно обезщетение до размера, предвиден в КЗ и Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука и съобразно внесения от работодателя, размер на вноски по сключената групова застраховка.

На основание изложеното и на основание чл.394 и чл.459 КЗ и чл.10 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука вр. чл.86 от ЗЗД, молят, съдът да постановите решение, с което да осъди ответника ЗАД „А. Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С. общ. С. обл. С., район „Л.“ ул. „С.”., ЕИК ., да заплати на наследниците на В.Х. Б. - С. И. Б., ЕГН ********** с адрес: с. С. общ. З., обл.

С.; Н. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С. общ. С., ж.к. „М..“. и М. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул. „Д.Г.“ , ап., сумата в размер на 3000 лева, 2 представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Застрахователна полица №0142/9/332/000013 - групова застраховка „Трудова злополука“, сключена за периода от 22.02.2019 г. до 21.02.2020 г., в полза на В. Х. Б., в качеството му на работник по трудово правоотношение с „Р.Е.П.“ЕООД, ведно със законните лихви за забава, считано от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират, да им бъдат заплатени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 17.10.2023 г. е допуснато изменение, на осн. чл. 214 ГПК на предявения иск, като същия се счита предявен вместо за сумата 3000 лева, за сумата 2194,20 лева.

В съдебно заседание, чрез адв. Ч., ищците поддържат предявеният иск и молят, да бъде уважен изцяло, тъй като са налице всички предвидени предпоставки на закона, при наличието на които, искът да бъде уважен. По делото е представена и писмена защита, с която адв. Чилова поддържа изложените обстоятелства в исковата молба.

Ответното дружество, в срока за отговор по чл.131 ГПК с писмен отговор сочи, че предявеният иск е процесуално недопустим, както и изцяло неоснователен, поради което оспорва същия. Пълномощникът – юрк. М. А. сочи, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на представляваното от нея дружество по групова застраховка „Трудова злополука” за вредите, които ищците твърдят да търпят и че предявените искове от тях са процесуално недопустими, поради липса на процесуална легитимация, като се излагат съображения за неоснователността на иска.

В условия на евентуалност, твърди, че основната причина за настъпване на злополуката е поведението на пострадалия, който поради неспазване на правилата за безопасност на работа е станал причина за настъпване на процесното събитие, респективно вредите от същото. С поведението си, в нарушение на посочените в отговора императивни норми на закона, както и в разрез с всякакви правила за безопасност на труда, с които пострадалият е бил запознат, същият в значителна степен е допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.

С Молба, вх. №1830/13.09.2023 г., юрк. А. поддържа отговора на исковата молба и претендира за разноски, на осн. чл.78, ал. 8 ГПК.

Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Няма спор, а това е видно и от приложеното Удостоверение за наследници, изх. № 95/16.05.2023 г., че ищците са наследници на В. Х. Б., починал на 21.05.2019 г.

Видно от приложената по делото Декларация за трудова злополука № 5104-20-82/19.03.2020 г., злополуката с наследодателя на страните е станала на 20.03.2019 г.

3

С Разпореждане № 5104-20-82/31.12.2021 г. на ТП на НОИ - С., злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

С Молба-заявление от 23.05.2023 г., наследодателите на починалия В.

Б. са поискали изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, Полица № 0142/332/000013 от 22.02.2019 г, валидна до 21.02.2020 г. Към заявлението са приложени изискващите се от Наредбата и общите условия на застрахователя писмени доказателства, с изключение на договора, с който обаче ищците няма как да разполагат, защото е сключен между работодателя на наследодателя им и застрахователя.

С Писмо, изх. № 2-101-4101-4151/29.03.2023 г., ищците са уведомени, чрез пълномощника им адв. Чилова, че съгласно Общите условия по застраховка „Трудова злополука“, секция III, т. 3, обезщетение за временна загуба на трудоспособност се изплаща на пострадалото/застрахованото лице при представяне на съответните документи за това. Посочено е в писмото, че по отношение на настъпилата смърт на В. Б. – 21.05.2019 г., не се дължи обезщетение, тъй като причината за смъртта е общо заболяване – хипертонично сърце и коронаросклероза, поради което нямат основание да уважат претенцията им и да приемат писмото като отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Във връзка с трудовата злополука с наследодателя на ищците, по делото са представени Фиш за спешна медицинска помощ, 3 бр. амбулаторни листа, искане за образно изследване.

Не се спори между страните (изрично е посочено в отговора), наличието на валидно сключена групова застраховка „Трудова злополука” с дружеството, при което е работел наследодателя на ищците преди да почине.

По делото е приложена тази полица (л.114) и е видно, че тя е със срок на валидност от 00:00 часа на 22.02.2019 г. до 23:59 часа на 21.02.2020 г. За нея се прилагат общите условия на застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, приета с ПМС № 24/06.02.2006 г., обн., ДВ,бр.

15/1702006 г.

По делото е представен списък на застрахованите работници към застрахователната полица, в който фигурира на 92-ра позиция Велин Хубенов Б.. Срещу неговото име е посочена в графа 2 брутната месечна заплата, при която е сключена застраховката, както и застрахователните суми за рисковете смърт, трайна загуба на способността и сума за временна загуба на трудоспособността.

Сумите отнасящи се до В. Б. като брутна месечна заплата и 4 застрахователната сума за риска временна загуба на трудоспособността са еднакви, а именно 1218.99 лева.

По делото е назначена и изпълнена ССчЕ от вещото лице С. Щ..

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изпълнено.

От същото приема за установено, че между „Р. Е. П.” ЕООД гр. З., ЕИК. и ТД на НОИ - С. е сключена Застрахователна полица № 0142/9/332/000013 - задължителна застраховка на работници и служители за риска „Трудова злополука“, със срок на валидност от 00:00 часа на 22.02.2019 г. до 23:59 часа на 21.02.2020 г. С нея са покрити рискове при: смърт от трудова злополука по индивидуална застрахователна сума, посочена в списък на застрахованите лица; трайна загуба на трудоспособност от трудова злополука – отново с посочена застрахователната сума, представляваща процент от индивидуалната застрахователна сума; временна загуба на трудоспособност от трудова злополука, като отново застрахователната сума е процент от брутната месечна заплата или индивидуалната сума за този риск, в посочен списък на застрахованите лица.

Общата застрахователна премия е в размер на 95 313,49 лева и е относима и за наследодателя на ищците.

Наследодателят на ищците В. Х. Б. е бил в трудово правни правоотношения с „Р. Е. П.” ЕООД към дата на сключване на застрахователната полица и на ред 92 от приложения списък на застрахованите лица, неразделна част към цитираната полица е включен, като застраховано лице (лист 96 от делото).

Размерът на месечното брутно трудово възнаграждение на наследодателя на ищците В. Х. Б. преди настъпване на трудовата злополука (м. февруари) е било в размер 1224,78 лева. В периода на ползвания от него отпуск, поради временна нетрудоспособност, поради открита рана на стъпалото за периода от 21.03.2019 г. до 20.05.2019 г. е получил по месеци следното брутно трудово възнаграждение:

За месец Март 2019 г. – 812,33 лева, в т.ч. 225,48 лева, представляваща сума за временна нетрудоспособност за сметка на работодателя;

За месец Април 2019 г. – 54,35 лева;

За месец Май 2019 г. - 1320,58 лева, в т.ч. сумата в размер на 573,42 лева, представляваща изплатено обезщетение по чл. 224 КТ.