Решение № 1421 от 21.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100506030 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 25012470/15.02.2022 г. на В. Н. Е. и Л. В. В. срещу Решение № 20219046/05.12.2021 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 37 състав.

Въззивникът В. Н. Е. обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК срещу Н. Х. Е. за присъждане на издръжка за минало време в размер на 550 лева месечно за периода 10.09.2018 г. – 09.09.2019 г. и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143 СК за разликата над присъдената ѝ месечна издръжка от 350 лева до пълния предявен размер от 550 лева.

Л. В. В. обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.149 СК срещу Н. Х. Е. за присъждане на издръжка на непълнолетното дете Н. Н. Е., родена на ******* г., за минало време в размер на 500 лева месечно за периода 10.09.2018 г. – 09.09.2019 г. и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 СК за разликата над присъдената месечна издръжка от 300 лева до размера от 500 лева.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение.

1

Въззивниците твърдят, че размерът на присъдената издръжка не е съобразен с нуждите на децата на въззиваемия и с възможностите на последния. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете в цялост да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Н. Х. Е. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Постъпила е втора въззивна жалба вх. № 25048894/23.06.2022 г. от В. Н. Е. и Л. В. В. срещу Решение № 20032154/26.04.2022 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 37 състав, с което е отхвърлено искането им за поправка на допусната в Решение № 20219046/05.12.2021 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 37 състав очевидна фактическа грешка и е оставено без уважение искането им за изменение на последното в частта за разноските. Развити са оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, доколкото са допуснати множество фактически грешки в изписване на периодите на претендираната и присъдена издръжка и извършени прихващания, изложени са мотиви за частична основателност на исковете за издръжка за минало време, но сетне претенцията е отхвърлена за целия период 10.09.2018 г. – 09.09.2019 г. по отношение и на двете деца на въззиваемия. Сочи се, че в производството пред районния съд не е бил налице спор относно местоживеенето и родителските права по отношение на непълнолетното дете Н. Н. Е., спорът е бил изцяло средоточен върху претенциите за издръжка, поради което и разноски се дължали, а съдът неправилно не ги е присъдил, приемайки, че се касае за спорна съдебна администрация.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Н. Х. Е. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Намира, че в Решение № 20219046/05.12.2021 г. не са допуснати очевидни фактически грешки и не е налице основание за изменението му в частта за разноските.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването и насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване актове.

С Определение № 20137531/13.06.2021 г. производството по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 37 състав е прекратено в частта по отношение на претенциите за определяне на родителските права и местоживеенето на В. Н. Е., поради навършване на пълнолетие в хода на производството и е постановено последното да продължи по претенциите за присъждане на издръжка на същата до датата на навършване на пълнолетие.

С Решение № 20219046/05.12.2021 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 37 състав, упражняването на родителските права по отношение на Н. Н. Е. е предоставено на нейната майка Л. В. В., при която е постановено детето да живее и е определен режим на лични отношения на бащата Н. Х. Е. с непълнолетната. Със съдебното 2 решение Н. Х. Е. е осъден, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143 СК, да заплаща на детето Н. месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба (10.09.2019 г.), ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, отхвърлен е искът за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 500 лева и на основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК въззиваемият е осъден да заплати на детето Н. издръжка в размер на 91,29 лева за месец декември 2019 г. и по 300 лева за периода 01.01.2020 г. – 09.09.2021 г. или в общ размер на 2 491,29 лева като е отхвърлил предявения иск за периода 10.09.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на 500 лева месечно, за разликата над присъдените 91,29 лева до пълния предявен размер от 500 лева за месец декември 2019 г. и за разликата над присъдените 300 лева месечно до предявените 500 лева месечно за периода 01.01.2020 г. – 09.09.2020 г. С атакувания съдебен акт, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК, въззиваемият е осъден да заплати на дъщеря си В. Н. Е. издръжка за минало време в размер на 79,34 лева за месец януари 2020 г. и по 350 лева месечно за периода 01.02.2020 г. – 09.09.2021 г. или в общ размер на 2 529,34 лева, ведно със законна лихва върху остатъка от всяка просрочена вноска от датата на падежа – края на съответния месец до окончателното плащане като е отхвърлен искът за издръжка за периода 10.09.2018 г. – 31.01.2021 г. в размер на 500 лева месечно, както и за разликата над присъдените 79,34 лева до пълния предявен размер от 500 лева за месец януари 2020 г., както и за разликата над присъдените 300 лева месечно до предявените 500 лева месечно за периода 01.02.2020 г. – 09.09.2020 г. С горепосочения съдебен акт въззиваемият е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 799,52 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове за издръжка.

С Решение № 20032154/26.04.2022 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 37 състав е отказано изменение на Решение № 20219046/05.12.2021 г. в частта за разноските и поправка на допусната очевидна фактическа грешка в последното.

При дължимата служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният състав намира Решение № 20219046/05.12.2021 г. за валидно, доколкото притежава изискуемото от разпоредбата на чл.236 ГПК съдържание и от мотивите му, чрез тълкуване, може да бъде изведена волята на съда за размера на дължимите на двете дъщери на въззиваемия издръжки, макар в диспозирива на съдебния акт, в частта за произнасяне по дължимите на В. Е. издръжки за период година преди подаване на исковата молба и след нейното депозиране и дължимата на детето Н. издръжка за минало време да е налице неправилно приложение на разпоредбата на чл.76 ЗЗД, неточни калкулации при допуснато смесване на периодите на претенциите за издръжка за минало и бъдеще време, математически и логически погрешни изчисления и изводи. От мотивите на съдебното решение (стр.9, абз.4 и абз.5 и стр.10, абз.7) може да бъде изведена волята на решаващия съдебен състав на детето Н. да се присъдят издръжки в размер на 300 лева, а на въззивника В. Е. да бъдат присъдени издръжки в размер на 350 лева, като за бъдеще време издръжката на последната е дължима до датата на навършване на пълнолетие, макар и погрешно посочена от СРС.

3

Във въззивната жалба от 15.02.2022 г. са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Според чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.

Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.

От датата на депозиране на исковата молба до 05.09.2020 г. въззивникът Е. е била на седемнадесет години и е учила в 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“. Детето Н. понастоящем е на шестнадесетгодишна възраст и е ученик е в десети клас на 133 СУ „Александър Сергеевич Пушкин“. Нуждите на двете дъщери на въззивника са обичайни за деца на тяхната възраст. Същите са свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности и развлечения. Съдът приема, че средствата, необходими за месечната издръжка на въззивника Е. в периода след депозиране на исковата молба възлизат на 580 лева при отчитане на посочените в нея, установени в производството, описани от първоинстанционния съд и неоспорени от въззиваемия месечни разходи за детето. Същият размер на издръжката съдът приема и по отношение на детето Н. като съобразява актуалния ръст на инфлацията в страната (от публично достъпните данни на електронна страница на Националния статистически институт /https://www.nsi.bg// през януари месец 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени, е 1.0% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари месец 2023 г. спрямо януари 2022 г. е 14.1%).

Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.

При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника издръжка на децата съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи ежемесечни разходи за лечение. При отчитане на установения въз основа на представените 4 удостоверение рег.№ФС-3302/16.07.2021 г. и удостоверение № ФС-5205/27.10.2022 г. среден месечен доход на въззиваемия в периода след депозиране на исковата молба, възлизащ на 3 059 лева, работоспособната му възраст, липсата на твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия и наличието на алиментни задължения към малолетното дете К. Н. Е., както и доказания доход на майката за същия период и необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на детето, то се налага извод, че бащата разполага с възможността без затруднения да отделя над средствата, необходими за собствената му издръжка, сумата от по 380 лева за издръжката на всяка от двете му дъщери.

При определяне на горния размер съдът отчита обстоятелството, че по делото са ангажирани доказателства, че въззиваемият е подпомагал децата си като е превеждал суми за уроци (виж преводно нареждане от 17.01.2021 г. на л.121) и семинари (виж преводно нареждане от 18.07.2020 г.) на въззивника Е., суми с основание „захранване Коледа“ на двете си дъщери (извлечение от сметка, отразяващо извършен превод на 18.12.2020 г.).