Определение № 826 от 19.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 826 гр. София, 19.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002902618 по описа за 2025 година

Производство по чл.288 от ГПК.

Образувано е по подадените от ищеца „Тера-КЖ“ ЕООД, гр.София, две самостоятелни касационни жалби срещу решение № 143/23.07.2025г. по възз.гр.д.№ 249/2025г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено решение № 165/20.12.2024г. по гр.д.№ 306/2023г. на Окръжен съд - Кърджали, с което са отхвърлени предявените от „Тера-КЖ“ ЕООД, гр.София, против П.

Х. Г., Г. Т. Г., Т. Г. Т. и Х. Г. Т. съединени осъдителни искове за обезщетение в размер на 137 194.59лв. за имуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на задължение за заплащане на направени допълнително и устно уговорени на 21.08.2017г. строително - монтажни работи/СМР към основен договор, сключен с нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 101 от 30.09.2016г., том I, рег. № 2684, дело № 101/2016г. на нотариус № 279 на НК, представляващи изградена вентилационна система в обект „Билла Маркет“, гр. Кърджали, кв.Възрожденци, и за признаване правото на собственост на „Тера-КЖ“ ЕООД и за предаване владението на вентилационна система в обект „Билла Маркет“, гр.Кърджали, представляваща съвкупност от съставящи я движими вещи, подробно описани в Приложение № 1 към сключения между „Тера-КЖ“ ЕООД и „Еъркон“ ЕООД договор от 20.09.2017г.

В касационните жалби са въведени оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение 1 на съдопроизводствените правила и е необосновано - основания за касационно обжалване по т.3 на чл. 281ГПК. Според касатора въззивният състав е интерпретирал неправилно въведените от него твърдения, приемайки, че са за сключен неформален договор за поръчка, и е променил неправилно дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, без да изложи мотиви за това и без да отчете, че договорът за изработка и договорът за поръчка са различни видове договори. Релевирано е и оплакване за избирателно и фрагментирано интерпретиране на писмените и гласни доказателства по делото. По подробно изложените съображения искането е за касиране на решението и за уважаване на исковете.

В приложените към касационните жалби изложения по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, и бланкетно позоваване на основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, без да са формулирани конкретни въпроси по него, е въведено основанието за допускане на обжалване по т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1. Следва ли, съобразно задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК, мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а, ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не? По него касаторът се позовава на ППВС № 1/1953г., както и на решение № 22/29.06.2017г. по гр.д.№ 2113/2016г., I г.о., решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010, II т.о. и др.

2. Допустимо ли е въззивната инстанция да променя дадената от първата инстанция правна квалификация на исковата претенция едва в 2 постановеното от нея решение, без този въпрос да бъде поставен в доклада по делото и без да са дадени евентуални указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства при различната правна квалификация?

Касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с т.2 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3. Кои правила на материалния закон следва да се прилагат при сключен между страните договор за строително-монтажни работи – тези за договор за поръчка или на договор за изработка? Според касатора е наличе отклонение от решение № 50/31.07.2017г. по т.д.№ 53622/2015г., I т.о., и решение № 5/15.03.2010г. по т.д.№ 390/2009г., ТК.

4. Може ли възложителят по договор за изработка да откаже да изплати възнаграждение на изпълнителя, ако при приемането на работата не е направил възражение за неправилно изпълнение и дължи ли възнаграждение, ако цялата или част от работата е била полезна за него? По него касаторът се позовава на решение № 250/11.01.2011г. по т.д.№ 535/2010г., II т.о.

5. При положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, следва ли, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия?

С постъпилите съвместни отговори на касационните жалби на ищеца ответниците П. Х. Г., Г. Т. Г., Т. Г. Т. и Х. Г. Т., чрез адв. Т. Б., оспорват наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационните жалби. Претендира се за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано на 30.10.2023г. по предявените обективно евентуално и субективно пасивно съединени осъдителни искове за обезщетение за репариране на имуществени вреди на договорно основание и за собственост. Исковите претенциите са основани на въведените в исковата молба твърдения за възникване на облигационни 3 отношения между ищеца и първите двама ответници П. и Г. Г.и въз основа на договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на строеж от 30.09.2016г., по силата на който П. и Г. Г.и, като собственици на поземления имот, учредяват в полза на ищеца право на строеж на самостоятелни обекти от предстоящата за изграждане сграда, запазвайки си правото на строеж на други самостоятелни обекти в същата сграда, в т.ч. върху магазин за промишлени стоки, срещу насрещно задължение на ищеца да построи цялата сграда лично или чрез трети лица, с осигурени от него материали, труд, организация и средства, вкл. обектите на Г.и, до издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в съответствие с архитектурния проект и при степен на завършеност, съгласно Приложение № 1 към предходно споразумение на същите страни от същата дата, 30.09.2016г. По време на строителството бил намерен потенциален наемател на магазина - „Билла България“ ЕООД, на 14.06.2017г. първите двама ответници прехвърлили на третия и четвъртия ответници ½ ИЧ от поземления имот, ведно с ½ ИЧ от запазеното от тях право на строеж на самостоятелни обекти в сградата, а на 23.06.2017г. ответниците като наемодатели сключили договор за наем на магазина с „Билла България“ ЕООД, като наемател. За нуждите на дейността на наемателя било извършено изменение на проекта, което наложило допълнителни СМР, извън предмета на договора за учредяване на право на строеж и споразумението от 30.09.2016г. и Приложение № 1 към него. Част от допълнителните СМР, които ответниците се задължили да извършат по договора за наем - за изграждането на цялостната вентилация на магазина, ищецът бил принуден да извърши със заплаха от възложителите (по-конкретно от Х. Т.), като му било „казано“, че при въвеждане на обекта „Билла маркет“- гр.Кърджали ще му бъдат възстановени всички разходи за изграждането на системите, заедно с възнаграждение в размер на 15% от стойността им. Във връзка с това ищецът сключил на 20.09.2017г. договор с трето неучастващо по делото лице „Еъркон“ ЕООД, с който ищецът му възложил изграждането на цялата вентилация на обект „Билла маркет“, гр. Кърджали, съобразно Приложение № 1 към договора. Вентилационната система била изпълнена в срок, тествана и приета и уточнена дължимата сума, като за задължението бил уведомен Х. Т., действащ като представител на собствениците на обекта. Издадена била и предявена за плащане на ищеца фактура от 27.11.2017г. и сключен анекс към договора от 20.09.2017г. Ищецът заплатил в изпълнение на поетото 4 задължение към третото неучастващо по делото лице собствени средства, както и извършил и допълнителни разходи. През цялото време ответниците не отричали задължението си по отношение на ищеца, но се оправдавали с липсата на парични средства, като обещавали, че ще се издължат на ищеца. С молба, вх.№ 1303/17.11.2023г., ищецът е уточнил, че, като изпълнител по договора с ответниците, на 21.08.2017г. сключил устен договор с Х. Т., действащ като представител на ответниците, с който му е възложено да изгради цялата вентилационна система на магазина, а след завършването й е следвало да му бъде заплатена цената по издадената от подизпълнителя фактура, заедно с 15% от нейната стойност.

С подадения съвместен отговор на исковата молба ответниците са оспорили твърдението на ищеца за сключен устен договор между страните по делото за възлагане на ищеца изграждането на вентилационна система в обекта на ответниците, както и са оспорили наличието на каквото и да е съгласуване между страните по делото на договора за подизпълнение между ищеца и третото неучастващо по делото лице „Еъркон“ ЕООД. При условия на евентуалност са релевирали възражение за нищожност на твърдения устен договор, поради липса на основание и липса на съгласие, поддържайки, че ищецът е поел договорно задължение да извърши всички СМР, свързани с промени в строителството, извършени преди въвеждане на сградата в експлоатация. Евентуално са въвели възражение за недействителност на твърдения от ищеца устен договор, като сключен без представителна власт, заявявайки отказ да го потвърдят. При условия на евентуалност са заявили и възражение за прихващане с насрещно тяхно вземане по отношение на ищеца за неустойка в общ размер 100 000лв. за забавено изпълнение на всеки един от двата етапа на строителството. За опровергаване на твърденията, че ответникът Х. Т. е действал като техен представител, са изтъкнали, че са сключили договора за наем с „Билла България“ ЕООД чрез пълномощник Г. Г./ а не Х. Т./, а в самия договор за наем за техен общ представител е посочена П.

Г.. Ответниците са въвели твърдения, че ищецът, съзнавайки, че още към датата на сключване на договора за наем е в забава за завършване на първия етап на строителство и дължи договорна неустойка в размер на 50 000лв., е предложил на ответниците, вместо заплащане на неустойката, да извърши за своя сметка, лично или чрез трети лица, допълнителните работи, свързани с изменение на първоначалния проект. Оспорили са да са съгласувани с тях 5 параметрите на сключения от ищеца договор с подизпълнител, както и да се съгласявали да заплатят на ищеца цената по издадената от подизпълнителя фактура, още по-малко възнаграждение в размер на 15 %. Възразили са да имат нещо общо с договорното неизпълнение на ищеца по отношение на подизпълнителя, да са възлагали строително-монтажните работи, за които е издадена фактурата, въвели са и твърдения, че част от СМР по издадената от подизпълнителя фактура са възложени от „Билла България“ ЕООД на „Устра Бетон“ ЕООД.

По главните искове за обезщетение на договорно основание първоинстанционният съд е приел за недоказано основното твърдение на ищеца, че процесните СМР са му възложени под заплаха, но е приел, че е доказано сключването между страните по договора за учредяване на право на строеж и за строителство на договор за извършването на процесните СМР, приемайки въз основа на доказателствата по делото, че сключеният от ищеца договор с подизпълнителя е потвърден от ответниците с конклудентни действия. Ето защо е направен извод, че ответниците дължат, на осн. чл.258 ЗЗД, на ищеца възнаграждение за изработеното, а, поради неизпълнението на това задължение, на осн. чл.79 ЗЗД, дължат на ищеца обезщетение за неизпълнението. Крайният резултат е за отхвърляне на исковете за обезщетение, тъй като е прието, че са погасени по давност.