Решение № 192 от 19.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Ц. Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000064 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 294 от ГПК.

С решение № 233 от 07.05.2019 година, постановено по т. дело № 337/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени като неоснователни исковете на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, срещу Ц.А. И.а и А. Л.

ИВ., двамата от с. Т., Община Б., ул. „П.“ № *, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30437.14 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима главница в размер на 108 952.96 CHF по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***/********** г., приложение към договора от 29.05.2008 г., допълнително споразумение от 25.06.2009 г., допълнително споразумение от 25.06.2010 г., допълнително споразумение от 13.07.2011 г., допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и допълнително споразумение от 26.09.2013 г.

1

Осъдени са Ц.А. И.а и А. Л. ИВ. да заплатят на „Ю.Б.“ АД сумата от 1390.31 лева, представляваща нотариални разноски, дължими на основание договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***/********** г., както и сумата от 125,31 лв. - разноски за производството по делото пред първата инстанция.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Ю.Б.“ АД в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 30437,14 швейцарски франка. Оплакванията са за неправилност, нарушения на процесуалните правила и необоснованост на решението в обжалваната част. Искането е за неговата отмяна в тази част и постановяване на ново по същество, с което се уважи предявения иск.

По въззивната жалба на „Ю.Б.“ АД е образувано в.т. дело № 517/2019 година по описа на Пловдивския апелативен съд.

С решение № 39 от 04.02.2020 година, постановено по това дело, въззивният съд е потвърдил решение № 233 от 07.05.2019 година, постановено по т.дело № 337/2018 година на ОС – Пловдив в обжалваната част.

Решението на Пловдивския апелативен съд е обжалвано с касационна жалба от „Ю.Б.“ АД.

С решение № 60108/28.01.2022 година, постановено по т. дело № 1159/2020 година на ВКС, ІІ т.о., в производство по чл. 290 от ГПК, е отменено решение № 39 от 04.02.2020 година по в.т. дело № 517/2019 година на АС – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд.

Настоящото производство е образувано след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция съгласно разпоредбата на чл. 294 от ГПК, съдът е обвързан от указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за него.

Съобразявайки предмета на произнасяне в настоящото производство, очертан с отменителното решение на ВКС, настоящият съдебен състав намира следното:

Обжалваното по делото решение е постановено по предявени от 2

„Ю.Б.“ АД срещу Ц.А. И.а и А. Л. ИВ. осъдителни искове, като въззивната жалба е срещу решението в частта, с което е отхвърлен иска за 30437,14 швейцарски франка, претендирани като част от дължима главница по договор за кредит в общ размер 108 952,96 швейцарски франка за периода от 02.12.2014 година до 08.05.2018 година.

Обстоятелствата, изложени в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 337/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив са следните:

Твърди се, че на ********** година между банката – ищец и двамата ответници като кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот ***/********** година, по силата на който е предоставен кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарските франкове на 62 200 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита / чл. 1 ал. 1 от договора/, именно 103351 швейцарски франка към датата на усвояване 29.05.2008 година съгласно приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора двамата кредитополучатели отговаряли солидарно за връщането на кредита.

В чл. 3, ал. 1 от договора било уговорено, че кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който към момента на сключване на договора бил 4,5% плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Чл. 18, ал. 1 от договора предвиждал, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а съгласно чл. 18 ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на последната вноска, без да е необходимо каквото и да е изявление на страните. С договор за цесия от 15.07.2008 година банката прехвърлила на „Б. АД вземанията, произтичащи от процесния договор. В исковата молба е посочено, че с пет броя допълнителни споразумения от 25.06.2009 година, от 25.06.2010 година, от 13.07.2011 година, от 15.08.2012 година и от 26.09.2013 година били предоговорени условията на договора за кредит поради наличие на 3 просрочени плащания, бил въвеждан период на облекчено погасяване на общия дълг с фиксирана годишна лихва и фиксиран размер на погасителните вноски, като със съгласие на длъжниците сумата на съществуващите просрочия за главница, лихви и такси била преоформена чрез натрупването й към усвоената редовна главница по кредита. По силата на нов договор за цесия от 28.10.2015 година „Б. АД прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит ведно с прилежащите му допълнителни споразумения, за което кредитополучателите били уведомени с нотариални покани, връчени им по реда на чл. 47 от ГПК на 22.08.2017 година и на 28.03.2018 година. С подписването на всяко допълнително споразумение се увеличавал размера на главницата по кредита поради посочените преоформяния на просрочените главници, лихви и такси.

Поради забавяне на плащанията по договора за кредит с начален момент от 02.12.2014 година банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като изявлението й достигнало до ответниците с връчените им нотариални покани на 27.02.2017 година и на 28.03.2018 година, с които те били поканени да погасят изцяло задълженията си към банката. В исковата молба се твърди, че към датата на нейното подаване непогасените вноски са общо 42 броя за периода след 02.12.2014 година. Към датата на исковата молба общият размер на задълженията по договора възлизал на 140337,54 швейцарски франка, от които 108952,96 швейцарски франка главница за периода от 02.12.2014 година до 08.05.2018 година. Искането е за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30437,14 швейцарски франка – частичен иск от общата дължима главница по договора за кредит за периода от 02.12.2014 година до 08.05.2018 година.

От събраните по делото доказателства е установено, че на 22.05. 2008 година между „Ю.Б.“ АД и ответниците е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***4, по силата на който „Ю.“ АД, чийто правоприемник е ищецът „Ю.Б.“ АД, се е задължило да предостави на двамата ответници като кредитополучатели кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 62200 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на „Ю.“ АД в деня на усвояване на кредита, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

В чл. 2 от договора страните са уговорили конкретните условия за 4 реалното усвояване на кредита. Посочено е, че разрешеният кредит се усвоява по конкретно посочена блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Ц. И.а, след представяне на подробно описаните в чл. 2, ал. 2 от Договора документи, включително и молба за превалутиране /по образец на банката/. Според клаузите в чл. 2 от договора едва след изпълнение на тези условия, усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро - чл. 2, ал. 3 от договора.

Чл. 3 от сключения между страните договор урежда дължимите договорни лихви. В ал. 1 е посочено, че годишната лихва е в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта, като е вписано, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5%. Според ал. 5 на чл. 3 от договора действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни незабавно за страните, като промените в размера му и началната дата, от която той е в сила, се обявяват на видно място в банковите салони. В ал. 3 на чл. 3 от договора е уредена лихвата при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, а именно редовната лихва по ал. 1 плюс 10 пункта надбавка.

Съгласно с чл. 5, ал. 1 крайният срок за погасяване на кредита е 348 месеца, считано от датата на усвояването му, която се установява с подписване на Приложение № 1 като неразделна част от договора.

Според клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил 5 дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши с тези средства след служебното им превалутиране от банката по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.

В чл.12 е уговорено, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентния банков орган и са задължителни за страните, като кредитополучателят се уведомява чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата на банката.

Уговорената е и възможността банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска – чл.

18 ал. 1. Според чл. 18 ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска автоматично, без да е необходимо волеизявление на страните.

В чл. 20 от договора за кредит са предвидени възможности кредитополучателят да поиска от банката превалутиране на кредита от швейцарски франкове в лева или евро, като във връзка с това е постигнато съгласие да се заплати комисионна съгласно действаща към момента на искането Тарифа на банката. В ал. 2 на чл. 20 е изразено съгласие превалутирането да стане по действащия курс купува на банката за швейцарски франкове, както и да се прилагат по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал.2 от договора за съответната валута и вид на кредита. В чл. 21 е дадено определение на операцията превалутиране-промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при 6 изчисляване на лихвата по същия.